- Сребърната има 25 скъпоценни камъка, подредени в цветовете на знамето ни - бяло, зелено, червено, разказва председателят на ДА "Архиви" доц. д-р Михаил Груев
- Търновската конституция се отличава със своята демократичност
- Сякаш Всевишният пази ковчежето с първия ни основен закон и протоколите от учредителното събрание
- Днешните депутати нямат дързостта на първостроителите
- Доц. Груев, какво е за вас като историк 3 март?
- Без съмнение историческа дата. Но аз не съм склонен да се прехласвам, че е неповторима, съдбовна и т. н. Именно като историк си давам сметка, че става дума за един предварителен договор, за който и двете страни са били наясно, че няма да остане в сила. Но така или иначе 3 март има историческо значение, затова защото в резултат на него възкръсва за живот Третата българска държава. Българите получават своето политическо освобождение, навлизат в нова епоха в своето развитие.
- Винаги в навечерието на 3 март отново и отново се възражда дискусията това ли е най-подходящата дата за национален празник. Вие самият имате ли подобни съмнения?
- Аз също имам своите колебания. Но така или иначе тази дата се чества още от самото начало, от самото подписване на Санстефанския договор и се превръща в неизменна част от българския празничен календар. Промяната е въпрос на консенсус в обществото, а на този етап такъв няма. Така че трябва да приемем този факт и да отбелязваме 3 март подобаващо - като наш национален празник.
- Има ли в последните години нови документи и факти, които осветляват допълнително обстоятелствата около подготовката и сключването на Санстефанския мирен договор?
- Не бих казал, че има нови документи и факти, които да променят общоизвестната картина и да добавят нещо ново. Съществуващите факти и обстоятелства са известни и на българската, и на световната публика, а на историческата колегия още по-добре. Но има, разбира се, нови интерпретации, което е в реда на нещата.
- Във времето на все по-голяма откритост и прозрачност, по-свободен ли е достъпът на българските учени до руските и турските архиви от този период?
- Ограничението върху руските архиви е от по-ново време. За времето около Руско-турската освободителна война, подписването на Санстефанския договор, Временното управление, практически достъпът е свободен. Тези документи се съхраняват в Руския държавен военно-исторически архив, РДВИА, където се намират документите на Руската императорска армия до 1918 г. Няма ограничение до този архив, ограниченията за българските учени са от друг характер. В последните десетилетия Москва стана един от най-скъпите градове в света, и в този смисъл пребиваването за изследователска работа там е истински лукс. Що се отнася до турските архиви от този период - Османо-турският архив в Истанбул, до него също няма ограничен достъп. Но тук пък има друг проблем - с езика. Османо-турският език е пречка за цялата историческа колегия. Все по-малко млади колеги изучават този език, за да имат възможност за изследователска работа. Вие знаете, че наскоро един колега от Карлово попадна на оригинална снимка на Васил Левски в тези архиви. На практика "сензацията" беше за незапознатите, защото самият документ беше известен и беше публикуван вече от турски колега. Карловският историк просто извади копие на оригинала и го публикува в България.
- Тази година се навършват 140 години от приемането на Търновската конституция. Кое е най-голямото достойнство на първия ни основен закон, приет от първостроителите веднага след Освободжението ни от турско робство?
- Това е демократичността на Търновската конституция - нещо, което рязко я отличава, както от действащото османско право по това време, така и от съществущата политическа система в Царска Русия. И в този смисъл това е огромно предимство и стъпка напред в развитието на конституционното право като материя и въобще в развитието на идеята за държавността на българите. Тя е дело на самите българи.
- Какво от онова, което имаха като същност и визия първостроителите, липсва на днешните ни народни избраници?
- Може би дързост. Дързост е думата, която ми идва спонтанно в съзнанието. Затова, защото очевидно първостроителите са били смели хора, които са наясно, че се изправят пред нещо, което надхвърля техните представи, техните възможности. Въпреки това, те се захващат с изключителна решителност и убеденост да подготвят първия ни основен закон и действително успяват да го направят блестящо.
- По време на откриването на пътуващата изложба "140 години Търновска конституция" в София, вие огласихте прелюбопитната история за съхраняването на оригинала на конституцията и на т. н. Сребърна конституция. Бихте ли я припомнили за нашите читатели?
- Самата история по запазването на оригинала на Търновската конституция наистина е изключително интересна, сякаш Всевишният я пази. След подписването й е изработено специално ковчеже по поръчка на тогавашния Софийския митрополит Мелетий, със специално заключване, подпечтано с личния печат на митрополита и на протоколчика на самото Учредително събрание Георги Кирков, по-късно директор на Народната библиотека. Ковчежето е оставено за постоянно съхранение в катедралния храм "Св. Крал", който по това време е и митрополитската катедрала на София. Когато се изгражда днешната сграда на Народното събрание през 1901-1902 г., това ковчеже е преместено в сградата на новия парламент. И добре че така става, защото всички знаем какво се случва с катедралата "Св. Крал" по време на атентата през 1925 г. Интересното е, че тази светиня оцелява и при бомбардировките над София през 1944 г. Сградата на Народното събрание също е бомбардирана, западното крило, където се съхранява ковчежето с оригинала на конституцията, е тежко разрушено. Скъпоценното сандъче все пак оцелява, но се изгубват ключовете за отварянето му. При разчистването на развалините на разрушеното крило на Народното събрание ковчежето за пореден път е преместено в сградата на Министерския съвет, днешното военно министерство. И едва през 1946 г. ковчежето е върнато отново в сградата на парламента. Но хората тук са съвършено други. Новата комунистическа власт изтрива дори спомените за това, какво е имало в това сандъче. Когато председателят на парламента се натъква на това ковчеже през 1948 г., се създава специална комисия от различни институции, които да го отворят и проверят какво има в него. Комисията казва, че не може да бъде отворено без ключовете. Тогава вадят под строга охрана от Софийския затвор световно известния касоразбивач Пантуди. Той пожелал „да остане насаме с ковчежето”, отворил го и извадил оттам оригинала на Търновската конституция, протоколите от Учредителното събрание, както и протокола от заседанието на Първото Велико народно събрание. Това е парламентът, който избира княз Александър Батенберг за първи български владетел.
- Наистина прелюбопитна история...
- Фактически през 1953 г. Народното събрание предава оригинала на Търновската конституция на тогавашното Главно управление на архивите към Министерския съвет. И оттогава тя се съхранява при нас.
На официлното честване на 140-годишнината от приеманете на Търновската конституци през април във Велико Търново ние отново ще покажем тази светиня, както и така наречената Сребърна конституция - с измененията от 1911 т. Така се нарича специално изготвеният за цар Фердинанд екземпляр. Той е подвъзран със сребърна подвързия от най-висока проба сребро - 900, със златна инкрустация на герба, и инкрустирани вътре скъпоценни камъни - червен и бели рубини и изумруди, общо 25 камъка. Те са така разположени върху корицата, че да образуват цветовете на националното знаме - бяло, зелено и червено.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
