Наричат Ник Уаленда "Краля на ходенето по тънко въже". На 24 юни професионалният каскадьор осъществява голямата си мечта - да премине над Гранд каньон, без да е обезопасен. Това е един от най-дълбоките каньони в света, разположен на река Колорадо в Аризона - дълъг е 320 км и е висок 1800 м на места. Уаленда върви 23 минути на 427 метра височина (по-голяма дори от тази на Емпайър стейт билдинг) по стоманена жица, дебела около 5 сантиметра, за 23 минути. Рисковият експеримент се случва за първи път в историята и се предава директно по "Дискавъри ченъл". Разстоянието там е около 3 пъти по-голямо от това над Ниагарския водопад.
Подготовката на акробата продължава 4 години. През последните месеци свръхсмелчагата ходи по 300-метрово въже, заобиколено от вентилатори, които генерират вятър със скорост 80 км/ч.
Преди година притежателят на 7 рекорда "Гинес" за различни акробатични изпълнения се разхожда и над Ниагарския водопад. За малко над 25 минути той преминава по въжете, дълго 550 метра и широко едва 5 сантиметра. Когато пристига на канадска територия, Уаленда е посрещнат от семейството си и от местните власти, които си правят майтап, като му искат паспорта за проверка.
Десетки хиляди го аплодират сред грохота
от падащата вода на най-големия водопад в Северна Америка. Изключително съсредоточен през цялото време, Ник Уаленда разговаря чрез слушалка с баща си, който е на сушата. "Господи, това е невероятно, дъхът ти спира", казва Ник, тръгвайки над водопада. "Чувствам се наистина добре", допълва той, а малко по-късно обяснява, че е "истински мокър" и трудно е виждал през гъстата мъгла от пръски. За да се подготви за изпитанието, младият мъж тренира повече от 2 години. Най-прочутият случай на височинна акробатика в Ню Йорк е от 1974 г., когато французинът Филип Пети без разрешение на властите минава по въже между двете кули на Световния търговски център, припомня ДПА.
"Съществуват два закона - един в Канада и един в САЩ, които не ти позволяват да направиш това. Но причината е, че тези преди мен просто не са имали технологията да прокарат въжето точно над ръба на водопада. Мисля, че в противен случай биха го направили. За последните 100 години никой не е успял да получи разрешение. Аз съм благословен с моето име, което тежи доста. Особено тук, в Съединените щати и в Канада, името ми е много добре познато. Мисля, че това ми помогна да получа разрешение. Това определено беше най-голямото предизвикателство, но не заради самото ходене. Ходил съм по въже на далеч по-дълго разстояние от това на Ниагарския водопад, както и на по-голяма височина от него, при по-силни ветрове от тамошните. Единственото предизвикателство при Ниагара беше мъглата", споделя Ник в интервю след авантюрата.
Два месеца след като "прелетява" на Ниагарски водопад, на 10 август 2012-а американецът преминава по въже над плажа на Атлантик сити. Потомственият акробат се придвижва по 400-метров кабел, опънат на 30 метра височина, над хазартната столица на Източното крайбрежие. Зрелищния си номер смелчагата изпълнява за 25 минути.
Кабелът е изпънат между два строителни крана
Уаленда се впуска в шеметната си разходка без осигурително въже. Признава, че най-големият му противник се оказва силният вятър, който често сменял посоката си. Уаленда е обут със специални неплъзгащи се мокасини, ушити лично от майка му.
Без застраховка, представителят на седмото поколение на известната циркова династия "Летящите Уаленда" през януари тази година поставя нов рекорд. Той върви по въже, опънато на височина 60 метра, над автомагистрала в американския град Сарасота, щата Флорида. "Разходката" между строителен кран и небостъргач му отнема само 15 минути. Най-големият проблем е силният вятър, който клати въжето.
Ник Уаленда, който днес е на 34, е роден в Сарасота и за първи път се качва на въже, когато е на 2. Родителите му го опват между два циментови блока, за да канализират по някакъв начин хиперактивността на детето си. "Често сънувах мъж, облечен в сатенени дрехи, който ми казваше - върви над водопади. Затова, когато видях за първи път Ниагарския, имах чувството, че и преди съм бил тук. Сигурно си го виждал по картинки, каза баща ми, но не беше така", спомня си днес рекордьорът. Той вярва, че този човек е бил дядо му Карл. Той загива на 73 през 1978-а, преминавайки по въже между небостъргачи в Пуерто Рико. По-късно Ник Уаленда прави същия преход с майка си. А последния си рекорд с Гранд каньона посвещава именно на прочутия си дядо.
Ник планира, изпитва и прави оригинални и откачени каскади. Той и семейството му показват спиращи дъха трикове, базирани на дисциплина и точни изчисления. Успехът му зависи от детайлната подготовка, която включва технически познания и анализ на скоростта на вятъра. В неговия екип са чичо му Майк - инженер, и баща му Тери - координатор по безопасността. Тренира шест дни в седмицата по шест часа. От тях 10 са с тежки натоварвания и пет - с аеробика. Казва, че ходенето по въже е въпрос на сръчност на ума.
От няколко дни Уаленда има проблем. Нюйоркската полиция няма да му даде разрешение да мине по въже, опънато между небостъргачите Емпайър стейт билдинг и Крайслер - а това е следващата му цел. "Такава разходка в Ню Йорк е заплаха за много граждани", обяснява комисар Рей Кели пред репортери.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
