Световната икономика може да мине на по-ниска предавка, има тревожни фактори, които вещаят рецесия, казва Алекс Нестор
ВИЗИТКА:
Алекс Нестор е вицепрезидент на Канадско-българската бизнес мрежа. Той е канадски гражданин от български произход, завършил е машинно инженерство в Полша, има огромен международен професионален опит в udkdod САЩ, Канада, Русия, Казахстан. Заемал е ръководни позиции в корпоративния ПР, управление на проекти, инженерство, строителство, производство и продажби в областта на минната, металургичната, нефтохимическата и ядрената индустрии.
В България той е бил директор корпоративни и външни отношения и изпълнителен директор на канадската компания „Дънди прешъс метълс”, заместник-председател на Българската минно-геоложка камара и председател на „Средногорие Мед” индустриален клъстер. През 2017 г. е и.д изпълнителен директор на Американската търговска камара, като бе член на борда и вицепрезидент на камарата в периода 2009-2016 г.
АКЦЕНТИ
*Икономиката ни трябва да е насочена към интегриране с ядрото на ЕС - Германия, Италия, Франция и държавите от Бенелюкс
* България има имиджов проблем като инвестиционна дестинация и трябва усилено да работи, за да го подобри
* Нужно е да намалим корупцията, която се лее като народна песен по вълнообразните ни магистрали
* Пътят на Европа ще стане ясен на изборите през май
* Световната икономика може да мине на по-ниска предавка, има тревожни фактори, които вещаят рецесия
* Големият губещ от търговската война ще е Китай, който не може да си позволи да изпусне пазар, на който се въртят 600 млрд. долара
* След подписването на СЕТА търговският стокообмен между България и Канада нарасна с 15 процента
* Имаме всички шансове да привлечем автомобилен гигант
----------
- Господин Нестор, в началото на февруари президентът Тръмп произнесе своята годишна реч. Коментарите на световните анализатори по нея са много различни. Един от акцентите в речта бе, че под управлението на Тръмп, в САЩ се извършва икономическо чудо и че китайците вече няма да могат да крадат работните места на американците. Какъв е Вашият анализ – наистина ли ще станем свидетели на икономическо чудо в САЩ?
- Да, наистина е впечатляващо как една страна с 330-миллионно население и БВП от около 20 трилиона долара успява да поддържа икономически ръст от 3.5% и ниски нива на безработица от 4% (при завършилите колеж и университет нивото е около 2%, което на практика означава недостиг на специалисти). Това обаче е резултат и продължение от правилните икономически политики на администрацията на Барак Обама. Разбира се, данъчното облекчение, направено от Тръмп в началото на мандата му, дадe мощен тласък на вътрешното потребление, на което, както знаем, американската икономика разчита преди всичко.
Не знам дали Китай краде работни места или не, но със сигурност си служи с нерегламентирани и нелоялни търговски практики в разрез с международното право и присвояване на американски и европейски технологии и интелектуална собственост. Тази практика се знае от години и беше крайно време САЩ да се намесят.
И още нещо – китайският икономически модел се развива в рамките на един авторитарен режим и затова рано или късно ще стигне своите предели и ще се изчерпи, както стана със Съветския съюз след периода на растеж през седемдесетте години на миналия век. САЩ, от своя страна, са лидер в иновациите и в тяхното внедряване, в създаването на нови технологии, в непрекъснатото модернизиране на индустрията и съответно – в създаването на нови професии и работни места, от което произтича устойчивостта на икономиката.
Ахилесовата пета на Китай, освен, че трябва да се бори с големи предизвикателства, като забавянето на ръста на икономиката си, силно замърсената околна среда, широко разпространената корупция, слабата социална защита, опасните финансови пазари, бързо застаряващото население и все по-трудно контролируемата средна класа, е ниското ниво на технологична експертиза в сравнение с тази на световният лидер – САЩ. Китай може да изнася контайнер след контайнер с високо технологични продукти, но в света на глобализацията това не ни говори много.
Половината от китайският износ е така нареченият “process trade”, което означава, че частите за продуктите са внесени в Китай за сглобяване и след това са изнесени като готови изделия. И този износ не е управляван от китайски фирми, а от международни корпорации. Също така е важно да се отбележи, че през 2013 г. светът е платил за използването на американска интелектуална собственост в областа на високите технологии 128 милиарда долара, което е 4 пъти повече от сумата, платена на Япония, докато Китай, който масово внася нови технологии, е получил само около 1 милиард долара.
- 2019 г. обаче започна с влошаващи се прогнози за икономиката на глобално ниво, някои анализатори дори прогнозират „плитка” рецесия в САЩ. Като една от причините се сочи несигурността, свързана с „търговската” война между САЩ и Китай. Как виждате развитието на тези отношения? Какви са Вашите коментари и прогнози?
- За съжаление, споделям тези притеснения. Когато един инвеститор реши да инвестира, било то в нов бизнес или да реализира вътрешно-фирмена инвестиция, първото нещо, което прави, е да провери дали има дългосрочна политическа стабилност в държавата или региона, където оперира. Ако тя липсва или е застрашена, тогава упражнението приключва. В момента събития като Брекзит, конфликта между Русия и Украйна, руските хибридни войни, търговската конфронтация между Китай и САЩ, кризата в Сирия, санкциите срещу Иран, емигранската вълна в Европа, тревожната ситуация във Венецуела и, разбира се, не на последно място, вълната от популизъм, която залива Европа, създават геополитическа нестабилност и тя кара инвеститорите да приемат тактиката на изчакване (The wait and see approach). В контекста на тази тревожна международна обстановка, не бих се изненадал, ако световната икономика премине на по-ниска предавка и влезе в период на рецесия. Това всъщност са и прогнозите на много водещи финансово-икономически институции по света.
По отношение на търговската конфронтация между САЩ и Китай, силно се надявам да се стигне до взаимноизгодно споразумение. От това ще спечели целият свят. Ако не, губещи ще бъдат и двете страни, но най-вече Китай, защото не може да си позволи да изгуби американския пазар. САЩ добре знаят това и няма да остъпят. Търговският стокообмен между тези две държави е малко над 600 милиарда долара годишно, като около 2/3 е в полза на Китай. Интересно е да отбележим, че Канада има подобен размер на търговия със САЩ, а има само 37 миллионно население.
- Разбира се, всичко това засяга и ЕС. Свидетели сме на по-голямо от очакваното забавяне на най-големите икономики и голямо нарастване на дълговете. А Брекзит е голямото неизвестно и за Великобритания, и за ЕС. Какви са очакванията Ви?
- Надявам се здравият разум да надделее и скоро да има споразумение за Брекзит. Другата алтернатива – излизане без споразумение или “твърд” Брекзит, ще бъде лоша новина за ЕС, а още повече и за Великобритания. Ето това е пример как политическата нестабилност, подсилена от бушуващ популизъм в Европа, има негативен ефект върху икономиката на ЕС и финансовите пазари реагират отрицателно на това. Резултатите от европейските избори през май ще са критични, защото ще определят пътя, по който ще се движи Европа. Така наречената "Европа на нациите" ще отвори вратите към разпад на ЕС в сегашния му вид и големите губещи ще бъдат малките страни от периферията като България.
- Като част от глобалната икономика, България също понася своите негативи. Как се развива страната ни на фона на глобалните процеси? Кои са проблемите у нас и какво е нужно да направят управляващите, за да не се стигне до голямо намаляване на ръста на икономиката?
- Може само да благодарим на Господ, че България е част от глобалната икономика. Сега българинът се радва на стандарт, който никога не е имал в историята си, именно благодарение на глобализма. Почти всичко, което ни зобикаля, е резултат от него. Ние сме малка държава със скромен БВП и за да бъдем успешни, трябва да бъдем много фокусирани и единни като нация. Според мен трябва с правилни политики да се стараем да интегрираме икономиката си колкото се може повече с ядрото на ЕС, а именно с тези на Германия, Италия, Франция и държавите от Бенелюкс. Ключово е България да влезе в клуба на “богатите”, тоест еврозоната, Шенген и Банковия Съюз.
По-задълбочената икономическа интеграция ще зависи преди всичко от това доколко държавата ще се справи с прилагането на върховенството на закона и драстичното намаляване на нивото на корупцията, която се лее като народна песен по вълнообразните ни магистрали.
- Появиха се различни коментари относно чуждите инвестиции у нас. Според някои анализатори, има драстичен спад, според други – напротив. Как виждате Вие този процес? Интересна ли е страната ни за чуждите инвеститори, но и на фона на политиката на правителството за повишаване на доходите?
- Да, има сериозен спад на преките чуждестранни инвестиции, които са ключови за устойчивото развитие на българската икономика. Те също така генерират вътрешни инвестиции. Нивото им зависи от много фактори, в това число и геополитиката, но преди всичко от инвестиционната среда и бизнес климата, които създаваме всички ние. Добрите макроикономически показатели, ниският корпоративен данък, конкурентното заплащане на труда явно не са достатъчни за привличането на сериозен обем от инвестиции в реалната икономика.
Прилагането на върховенството на закона, работеща съдебна система, прозрачни отношения с държавата и институциите, успешна борба с корупцията са предпоставка за привличане на повече инвестиции. Статистиката показва, че най-много инвестиции отиват в страните с високо данъчно облагане. Интересно защо? Мисля, че читателите вече имат отговор на този въпрос. Също така, България има имиджов проблем като инвестиционна дестинация и трябва усилено да работи, за да го подобри.
- Страната ни е доста интересна за компании, които произвеждат автомобилни части, но нямаме производител на цял автомобил. Защо е така и да очакваме ли този инвеститор да дойде скоро?
- Автомобилната индустрия се разви много през последните 10 години и сега над 200 фирми със своите 50 000 служители генерират 5% от БВП на страната. Мога да кажа, че това е гордоста на българската икономика. Факторите, които привлякоха световни фирми от бранша в България, са конкурентното възнаграждение на труда, сравнително добрата квалификация на специалистите и близостта на България до големите автомобилни производители в Западна Европа.
Тук трябва да се отбележи и положителната роля на държавата, която активно участва и подпомага автомобилния клъстър. Перспективите са много добри. Секторът обаче трябва да наблегне на иновациите, ако иска да се развива устойчиво и да се предпази от отлив на инвестиции за в бъдеще. Колкото до привличането на голям производител на МПС и поточна линия в България, защо не? Това е следващата логична стъпка за сектора и аз съм оптимист.
- След приемането на споразумението СЕТА има ли засилване на българо-канадските бизнес отношения и търговски стокообмен? Има ли интерес от българския бизнес и конкретни компании, стъпили в Канада?
- Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада (СЕТА) влезе в сила през септември 2017 г. и резултатите не закъсняха. По-статистически данни на ЕК, търговията между Канада и ЕС се е увеличила в рамките на една година с около 12%, а между България и Канада - с около 15%. Отпадането на визовия режим с Канада също повлия благоприятно на бизнес климата, за което има голяма заслуга българското правителство.
Търговията с Канада е в рамките на около 100 милиона евро годишно, което е доста скромно, ако я сравним с нивата на търговия с другите държави от Г7. А Канада е водеща страна по много показатели в тази организация. Затова ние от Канадско-българската бизнес мрежа (CBBN) вярваме, че има голяма незапълнена ниша и искаме да създадем устойчив икономически мост между двете икономики.
Силно се надявам, че СЕТА е първата стъпка към интеграцията на северно-американските икономики с тази на ЕС. Вярвам, че рано или късно, по-скоро рано, преговорите между двата най-големи търговски партньори в света – САЩ и ЕС, ще се възобновят, за да се създаде един мощен икономически блок от двете страни на Атлантика, който изповядва една ценностна система. Това е една необходимост, която ще отговори на актуалните геополитически предизвикателства.
- Вие бяхте директор в “Дънди”, когато компанията стъпи у нас. Има интерес и от други канадски компании за концесия и добив на злато. Може ли да дадете повече подробности?
- "Дънди" извървя дълъг и труден път, докато се установи в България. Доколкото си спомням, компанията инвестира над 400 милиона долара в модернизацията на мината в Челопеч, която сега работи на високо европейско ниво. Това се дължи преди всичко на десетките служители и работници на компанията, които всеотдайно работиха за нейният успех.
Да, в момента има и други канадски фирми от минерално-суровинния сектор, които извършват търсене и проучване на нови находища на територията на страната. Типичното за българските ресурси и находища е, че са многобройни, покриват почти цялата страна, разнобразни са, но концентрацията на минерали обикновено е ниска. Затова рентабилността на експлоатацията на тези находища зависи много от тенденциите и конюнктурата на пазара за минерали, тоест Лондонската борса за метали (London Metal Exchange, LME).
- Какви са оценките на американските и канадските инвеститори за бизнес-климата у нас и какви проблеми срещат?
- От моя опит, оценките не са задоволителни. Пречка са, както споменах, проблемите с прилагането върховенството на закона, съдебната система и високите нива на корупция. Но това не са само проблеми на американските и канадските инвеститори а проблеми на всички.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
