- 9% ДДС трябва да остане за всички в туризма
- За да е приоритет туризмът, трябва да разполага с 1% от бюджета
- Ваучерите и помощта от 35 евро на седалка за чартърите да останат като постоянни мерки
- Журналисти от Германия, Белгия и Франция пристигат през септември, искаме да покажем, че у нас е спокойно
- "Чудесата на България" започна с бранд "Родопи", аз искам да го вдигна на национално ниво, казва министърът на туризма Илин Димитров в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Господин Димитров, във вторник стана ясно, че трима министри - на туризма, на земеделието и на културата - обединявате усилията си за популяризирането на бранд "България". Каква е по-конкретно идеята и как тя ще помогне на туризма?
- България предлага изключително богата палитра от услуги и някак си между редовете губи фокуса. При една по-целенасочена рекламна кампания ние можем да предадем основните послания към туристите. Министерството на туризма е лицето на страната ни, ние сме бранда на България. Всеки турист, който е посетил страната ни, после ще разкаже за нея. И не говорим само за почивки, но и за инвестиции. Много хора идват, влюбват се в природата, остават да живеят тук, правят заводи, развиват бизнес. Навсякъде по света културата, туризмът и храната вървят ръка за ръка. Затова обща работна група между трите министерства ще работи за популяризирането на българския туризъм, култура и земеделие у нас и в чужбина. Първата крачка е всеки протоколен подарък да бъде свързан с нашето историческо наследство, с храната и виното.
- Предполагам, че знаете за Националната кампания на "Стандарт" "Чудесата на България". На последния форум, който проведохме в Кърджали, на който присъства и заместник-министърът на туризма проф. Модева, представихме бранд "Родопи". Идеята е всичко, което има в Родопите - природни, културни, исторически забележителности - да бъде събрано и промотирано заедно. Мислите ли, че бранд "Родопи" би могъл да бъде пилотен проект за бранд "България"?
- Аз съм много добре запознат с вашия проект и ви адмирирам. Защото това е правилният път. Вие сте започнали на регионално ниво, аз искам да го направя на национално. Но националното ниво може да се разбие на отделни региони. Идеята е единната туристическа браншова организация, която предстои да бъде създадена, да промотира регионите. Защото местният бизнес знае най-добре какво е хубаво за него. Ще изработим интерактивна карта, в която могат да се наслагват различни видове туризъм. Например за Родопите на тази карта вие ще виждате екопътеки, винен туризъм, историческо наследство и т. н. Ще се направят електронни билети. Всеки турист ще може да се ориентира през телефона си - с QR кодове, табели и т. н. Но това не може да стане за 3 месеца, колкото е животът на служебния кабинет. В момента туроператорите продават България, а не марката "България". Има марка "Гърция" - йогурт, сирене фета, маслини, Клеопатра и т.н. Има марка "Турция". А България реално не съществува на западния пазар. Ние сме между Прибалтика, Румъния, Северна Македония и Сърбия. Това показа изследване на Expedia Group. Хората ни търсят в тези групи, което е абсурдно.
- УНСС, заедно с Националния борд по туризъм и Националната кампания "Чудесата на България" работят по такава интерактивна карта.
- Процесът е много динамичен, затова трима министри обединяваме усилията си. Културният календар се променя всяка година, Националният туристически регистър не е актуален. Ние не знаем реално колко харчи един турист в България. Знаем колко е платил за почивката, но той има още разходи, които понякога надминават стойността на почивката.
- На дискусията в Кърджали кметове поставиха проблеми, решаването на които би могло да помогне за развитието на туризма, а проф. Модева се ангажира да ги постави в работната група. Един от тях е, че общини искат да придобият собствеността върху някои от обектите, за да могат да ги социализират.
- Този проблем го обсъдихме и той ще бъде една от точките, които ще разгледа работната група. За съжаление, едва 0,02% от БВП е бюджетът на министерството на туризма. За да бъде приоритетен сектор туризмът, ние трябва да разчитаме на 1% от БВП. Това са 1,4 млрд. лева. Тези пари ще се използват за пътища, КПП-та, поддръжка на обекти, култура, история, реклама, бранд. И средствата многократно ще се върнат.
- В Гърция и Турция отчитат изключителни резултати в туризма за първото полугодие на 2022 г. Но всичко това се случва с активното съдействие и помощ на държавата. Какво ще предложите да се заложи за туризма ни в следващия бюджет?
- Крайно време е да се спре даването на пари на калпак. Това може да важи единствено за мярката, подпомагаща чартърите. Защото чартърният туризъм е важен и в момента той е в много тежка ситуация. Останалата част от бизнеса иска предвидимост. Такава няма, ние постоянно нещо променяме. Давам пример с 9-те процента ДДС за ресторантьорите. Критично важно е тази ставка да остане за постоянно. Ресторантьори споделят, че искат да излязат на светло, но не знаят дали след 3 месеца държавата няма да върне 20% ДДС. Парите за реклама на туризма трябва да скочат експоненциално и тук идва единната браншова камара, която да може да взима средства дори от туристическия данък по регионите, защото бизнесът плаща за това.
Ето какво ще предложим за Бюджет 2023:
1. Ваучерите да останат като постоянна мярка
2. 9% ДДС да се запази за целия туристически бизнес. Ако не може за постоянно, ставката да остане поне за следващата година.
3. 35 евро на седалка за чартърите да остане като мярка, ще поискаме от Брюксел пари заради войната.
Но имайте предвид, че и газът, и токът са скъпи, затова не можем да искаме чудеса.
- Имаше една друга хубава мярка - "Отново заедно" на Министерството на образованието, но за нея свършиха парите. А тя беше полезна не само за учениците и семействата им, а и за туристическия бизнес. Имате ли идея за друга подобна мярка?
- Над 40 000 ученици са почивали по тази мярка. Нашата идея е не само да я запазим, защото така осигуряваме туристи на вътрешния пазар, но и да я разширим. И това ще бъде разговор, който ще проведем тази седмица - не само да почиват децата, а и да посещават национални забележителности от 100-те туристически обекта.
- Казахте, че ще работите за удължаване на летния сезон и през септември. Винаги е била на дневен ред и идеята да се превърне България в целогодишна туристическа дестинация. Какво се прави?
- Това, което можем да направим в момента за удължаване на сезона през септември, е да промотираме България на близките пазари, защото чартъри няма как да се вдигнат от днес за утре. Това са Румъния, Северна Македония, Сърбия, Гърция, Турция. Рекламната кампания "Преоткрий лятото" стартира от четвъртък, на няколко езика, в различни медии - радио, телевизии. Каквото и да правим - максимумът на активния сезон на морето е до края на септември, ние ще изцедим всичко възможно - и 50 000 туристи да дойдат повече, това е добре. А превръщането на България в целогодишна дестинация можем да го направим чрез развитие на специализираните видове туризъм, за което работим - балнео, СПА, културен, исторически, винен. Вече е готова винената карта, започваме да правим национален винен маршрут. Другото е работа с германските здравни каси. На германския пазар излизат много хубави филми за България. Ще направя роуд трип в Полша, където пазарът расте много стабилно и е и устойчив, и в Германия, за да промотирам България. Ще имам срещи с кметове в малки и средни градове и разговори с авиопревозвачи, защото проблемът на по-далечни дестинации като Германия е, че няма авиолинии.
- Защо германците тази година избягаха от България? Мините в морето ли са причина?
- Аз ще бъда откровен. Основният проблем пред германците е войната, която е близо до нас. Няколко пъти бе объркана картата на България с Румъния, че сме гранична държава, дори стана скандал. Германците се плашат. Излиза информация, че намираме мини - дали са нови, дали са стари, никого не интересува. Това работи за нашите конкуренти Гърция и Турция и е една от причините германците да не са тук. От Германия идваха 700 000 души в нормални години. Германският турист е добър. Но ето какво сме предприели - от 4 до 7 септември пристигат у нас журналистически турове от Германия с инфлуенсъри, които да снимат планина, море. Ще пристигнат и турове с инфлуенсъри от Белгия и от Франция. Искаме да покажем на Централна Европа, че у нас е хубаво, чисто, сигурно, спокойно, красиво.
- Почти всеки ден излизат статии за туризма в Турция и Гърция в медии като Ройтерс, ВВС. Все се надявам, че в тези авторитетни издания ще прочета и за България...
- Една статия в FVW - най-авторитетното немско списание за туризъм, струва около 15 000 евро. Можете да си представите с какви бюджети разполагат другите държави, а ние колко сме лимитирани с 0,02% от БВП. Затова пак казвам - за туризъм трябва да има 1% от бюджета.
- Изчистен ли е проблемът с парите на хотелиерите за украинските бежанци?
- Не е все още, но го приключваме. Обработваме над 900 жалби, около 15 млн. допълнително ще бъдат платени за първия период от февруари до май от помощта, когато тя бе от 40 лева. За министерството на туризма това е много несвойствена функция, защото не сме разплащателна агенция. Но това е един от трите остри проблема, които поставихме. Другите са категоризациите и нормалното протичане на сезона. Маските паднаха, осигуряваме линейки в курортите, прави се одит на частните центрове. Много съм много доволен от съвместната работа с вицепремиера Атанас Пеканов - ще подготвим брошура за работещите в туристическия бранш за програмите, по които могат да кандидатстват от европейските фондове.
- Как ще оцените летният сезон? Вярно ли е, че и тази година имаме неотворени хотели?
- Проблемът беше, че всички хотели отвориха и средната заетост намаля. Но догодина ще наваксаме, рекламата ни е добра, надявам се да имаме ръст.
- А как се справя бизнесът с вечния проблем с кадрите?
- Това е много трудна и дълга борба, не е за временно правителство. Кадри все по-трудно се намират. Голям проблем е, че се ограничава държавното субсидиране на приема в университетите, намаляват бройките за туризъм. Ние обучаваме няколко хиляди студенти на година, при около 180 000 заети.
- Колко са украинците, които работят в туризма?
- Над 7500 бежанци работят, допълнително има такива, които не са бежанци. Идват работници от Азия, от Турция, Молдова. Те са между 20 и 30 000.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
