Да успееш с артистична професия в Америка си е комбинация от талант и късмет. Христо Бакалов, операторът, станал известен у нас с филмите "Тишина", "Опашката на дявола" и "Екзитус", печели зелена карта през 1998 година.
"По това време на глобални и бурни промени в България на практика културата и в частност киното бяха почти на "кота нула". Както повечето от моите приятели и колеги и аз пуснах едно листче за лотарията "Зелена Карта" за САЩ. Беше модерно тогава. В интерес на истината никога не бях мечтал или бленувал за Америка. Въпреки че вече бях ходил за 10-тина дни там по-рано през 1995-та на снимки за един документален филм. Стана така, че един ден получих по пощата голям плик с потвърждение, че съм спечелил лотарията и трябва да попълвам формуляри и подготвям куп документи. Дори и в този момент не го приех много на сериозно, но след няколко дни се замислих и реших да опитам". Христо тръгва с двете си момчета-Атанас, тогава на 16 и Николай, на 13. На летището ги посреща братът на негов студент от класа му в Нов български, който ги приютява за първите две седмици.
"Държаха ни дълго на летището, взимаха ни отпечатъци. Проверката беше обстойна. После вечеряхме в "Макдоналдс", което беше някакво съвпадение, защото след интервюто в американското посолство, когато ни одобриха, пак се отбихме в софийския "Макдоналдс", за да минем на вълна американски живот", разказва с усмивка операторът. Първите му впечатления от Ню Йорк са свързани със специфичен мирис, влагата и звуците от емблематичния трафик. Установяват се в Денбъри, Кънектикът и Христо започва да се ослушва за работа. Вижда обява за медицински брат в местен старчески дом. Решава да се пробва. Няма обаче необходимите познания и ценз и италианката, която е менажер на кухнята на дома го взима да работи при нея. Христо изкарва 6 месеца там.
Един ден решава да се отбие до близката бензиностанция и да пусне фиш от тотото, защото имало космически джакпот. Не, този път късметът му не му докарва купища пари, а работа по професията. Докато чакал на дългата опашка, тв екип от местния канал "News Chanel 12" пристигнал да снима навалицата от тото маниаци. Христо доближил оператора и го попитал дали при тях не търсят хора за работа с камерата. Човекът му дал телефона на шефа си и Христо набрал кураж, обадил се и зачакал да го повикат на интервю. Харесали го и го наели. Той работел предимно в сутрешния блок, който всеки ден имал различна локация и живи включвания. Спомня си как в самото начало веднъж не разбрал, че от студиото решили да удължат включването наживо с прогнозата на времето и той в себе си усетил, че сегментът им е приключил, отпуснал камерата и започнал да я върти насам-натам, а още били в ефир. Режисьорката викала в слушалките в ухото му "YouТre hot, YouТre hot", но той никак не схванал същината на думите й. Надали флиртувала...
После разбрал, че на техния тв сленг това значело, че още е в ефир. С времето Бакалов станал известен на местната гилдия и веднъж, щом екип от Ел Ей дошъл да снима филм в Кънектикът, го повикали на интервю за мястото зад камерата. Продуцент на филма бил Джим Уилсън, който взе един от 7-те оскара за работата си в "Танцуващият с вълци" и е дългогодишен приятел и бизнес партньор на Кевин Костнър. След филма с Христо станали приятели, той гостувал в дома му и тогава за първи път докоснал легендарната статуетка. На прослушването за оператор се явили и много майстори от каймака на Ню Йорк, но Уилсън харесал българина. Вероятно заради по-различното мислене и европейски почерк в работата.
Лентата се наричала Whirlygirl, и оживяла по телевизионните филмови канали Blockbuster, Netflix, Home Video и DVD маркета. След като вече се познавал с подходящи имена в бранша, започнали да валят различни предложения за филми. До този момент Христо се е разписал в десетина филмови заглавия в САЩ, но във времето е отскачал и до България, като единият път се върнал за снимките на "Опашката на дявола". Снимал е и 4 игрални филма в Индия, така, че има следа и в Боливуд. Сега операторът е на свободна практика.
Последната му работа е върху филма "The Ultimate life" , в който участва и легендарния Питър Фонда. Снимките на лентата били през този март. "Когато има на терена звезда от ранга на Фонда, винаги идват много журналисти, но в определен координиран с програмата ден и час. Тогава пристигнаха към петдесетина души и аз усетих какво е да си наблизо до такава звезда", разказва Бакалов. Със знаменитости от Холивуд Христо се е срещал и по други поводи. На благотворителен търг, в който главен гост бил Ричард Гиър, той успял да завърже приятелски разговор с големия актьор. На една коледна служба в близко градче пък се засякъл с Мерил Стрийп, която също посещавала тази черква. С Миа Фароу се видял, когато работел за телевизионно предаване за ABC и й взимали интервю. Сега живее в Ню Милфорд, щата Кънектикът, недалеч от Ню Йорк Сити и снима игрални и документални филми навсякъде по света.
Наградите
"Награждаван съм много пъти и не крия, наградите са нещо стимулиращо. За сега ценя най-много "Златна Роза", с която съм удостоен за филма "Тишина" с режисьор Димитър Петков и Наградата за Операторско Майсторство в Попово за филма "Опашката на Дявола", на същия режисьор. Ценя много и приза за "Отличителни постижения в операторското Майсторство" (Outstanding Acheavment in Cinematograpy - 2008) на Международния Кинофестивал в Кънектикът", признава Бакалов.
За киното тук и там
"Техниките в занаята са същите навсякъде по света. Разликата намирам в размаха на ползването им. Ние, като че ли, идвайки от малка страна, можем и успяваме да постигнем добри резултати с по-малко технически средства, но с повече изобретателност, въображение и импровизация. Докато в Щатите се използва повече и най-нова техника, което е голям плюс и само по себе си е прекрасно. Следя българското кино с голям интерес. Гледал съм почти всички филми от последните години, и мисля, че киното в България има определен възход. Много се радвам и на успехите на младите колеги режисьори и оператори, както и впечатляващи актьорски постижения. Липсва ми родното кино. Мисля и живея с него. С най-голямо удоволствие и огромно желание бих снимал в България. Дано някои от продуцентите и режисьорите прочете и се впечатли от току-що казаното от мен и някой ден ми звъннат да направим нещо заедно", признава с лека носталгия Бакалов. Според него, за да спечели наш филм "Оскар", е необходим размах. "На нашите филми им липсва именно това. Те все още си остават регионални, а не световни и общозначими - и като теми и най-вече като послание. Но аз силно вярвам, че това ще се преодолее съвсем скоро и българското кино ще има своето световно признание и място, което заслужава", казва той.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
