Когато в петъчната нощ на 13 октомври 1307 г. стражите на синеокия красавец Филип IV нахлуват едновременно в тамплиерските храмове и арестуват рицарите начело с велия им магистър Жак дьо Моле, всички се питат защо. Версиите са много - от желанието на Железния крал да възстанови хазната си със златото на най-богатия средновековен орден през отмъщение за отказания му бял плащ до амбиция да сложи ръка върху книгите с древно познание, донесени от Христовата милиция от Светите земи.
Процесът срещу тамплиерите продължава 7 години. Протоколите по него са дълги повече от 11 километра. А най-страшното обвинение към рицарите в тях е идолопоклонничество. Подложени на адски мъчения, рицари "признават", че са се кланяли пред странна глава и са почитали Бафомет. Какво или кой е това? Всеки историк има свое мнение по въпроса. Интересно е обаче какво знае великият приор на тамплиерите у нас Румен Ралчев. Той дава отговора в том втори на мащабния си труд "Тамплиерство и масонство". Луксозното издание с твърди корици "От Ордена на Храма до франкмасонството" излиза на 30 октомври с клеймото на "Стандарт". Книгата ще може да се намери на вестникарския пазар и в големите книжарници. Днес "Стандарт" публикува откъс от нея.
Едно от най-съществените обвинения срещу тамплиерите е обвинението в идолопоклонничество. Описанието на самият идол е предоставено на следователите от инквизитора на Париж - Гийом Юмбер, още преди да започнат разпитите. Мистериозният идол е наричан от рицарите Бафомет - странно име, което поколения ерудити напразно ще се опитват да разгадаят. Днес вече е доказано, че на езика ок?????? Бафомет означава Мохамед. Но докато се стигне до това заключение, множество изследователи на историята и легендите за Ордена на Храма - най-вече в периода XVIII-XIX в. - развиват най-невероятни и странни хипотези.
Една от тях е на австрийския историк и ориенталист барон Йозеф фон Хаммер-Пургштал (1774 -1856 г.). Той казва следното: "От документите на разпитите на рицарите тамплиери по време на процеса срещу Ордена на Храма става ясно от признанията им, че те почитат идол in figuram Baphometi (във формата на Бафомет). Анализирайки тази дума BAFOMET, се получава Bafo (Бафо) et Meti (Мети). На гръцки означава "боядисване", в символичен смисъл "кръщение"??????, а ????? означава "на духа". Следователно идолът Бафомет на тамплиерите означава кръщение на духа, гностично кръщение, което не се осъществява чрез водата на изкуплението, а всъщност е духовно пречистване чрез огъня: т.е. Бафомет означава "просветление на духа."
Изследвайки обвиненията, подкрепени от различни признания на измъчвани членове на Ордена, барон Хаммер-Пургштал твърди, че тамплиерите почитат бафометични фигури и носят като украшение медали (амулети) с техните образи. Върху някои от тях е гравиран тамплиерски кръст с думата МЕТЕ, а върху други е представен Храмът с текст Sanctissima Quinosis, което означава ГНОСИС. Хаммер отива дори по-далеч и описва бокалите на тамплиерите като гностични чаши и типичен атрибут за ритуалите им, свързвайки ги със Свещения Граал, Свещената чаша.
На съвсем друго мнение за значението на името Бафомет са френският ориенталист барон Селвестър дьо Саси (1758-1838 г.) и френският историк и филолог Франсоа Рейнуар (1761-1836 г.). Те отказват да приемат, че тамплиерите почитат идол и изповядват еретични учения. През март 1819 г. Франсоа Рейнуар публикува в Journal des Savants (Списание на учените) статия, в която оборва с доказателства всяко от твърденията на барон Хаммер. Именно Рейнуар е първият учен, който в своя труд Monumens historiques relatifs a la condamnation des chevaliers du Temple et a lТabolition de leur ordre (Исторически паметници за обвиненията срещу рицарите тамплиери и унищожаването на Ордена на Храма) изказва мнението, че името Бафомет (Bafometi) трябва да бъде разбирано като Мохамед (Mahometi). Той подкрепя тезата си с доказателства от протоколите от разпитите и от трудовете на най-авторитетните автори на хроники от времето на тамплиерите. Например един от разпитваните във Флоренция рицари тамплиери разказва, че от него изисквали да произнася на езика на сарацините Y Alla, което означава Бог. А когато му показвали идола, произнасяли Ecce Deus vester et vester
Mahumet (Ето, твоят Бог и вашият Мохамед). Но да се върнем отново към въпроса възможно ли е тамплиерите да са идолопоклонници и да почитат идол, наречен Бафомет. Още преди началото на процеса срещу Ордена на Храма един информатор и клеветник на име Ескен дьо Флойранс отива при краля на Арагон, Хайме II, а след това и при френския крал Филип IV Хубави, за да обвини Ордена в преклонение пред идол. Това престъпление е повдигнато като обвинение още в началото на процеса и кралските комисари започват разпити на рицари тамплиери именно с този въпрос. Но в протоколите от разпитите, стигнали до наши дни, това обвинение изведнъж преминава на втори план: тъй като рицарите, начело с Великия магистър Жак дьо Моле, признават, че са се отричали от Христос и са плюли върху кръста, но не казват нищо за какъвто и да е идол. Едва по-късно след тежки изтезания тамплиерите започват да говорят за идола, но свидетелствата им са противоречиви и несъвместими, защото според едни идолът е статуя, според други - глава, според трети - множество глави или дори рисунка върху дърво.
През XIX в. датският историк Фредерих Мунтер развива хипотезата, че прочутите глави, на които се прекланят тамплиерите, са просто обикновени реликварии, които и днес могат да бъдат видени в музеите и трезорите на църквите. В поддръжка на това свое мнение той разказва как при арестуването на тамплиерите в главната командория Тампл в Париж, действително е открита метална глава, съдържаща реликви, с надпис CAPUT LVIIIm. Предполага се, че тамплиерите са успели да скрият още множество подобни глави, преди да нахлуят в командорията войниците на краля. Но в противовес на хипотезата на Мунтер може да бъде посочен фактът, че ако главите идоли на тамплиерите са реликварии, то обвиненият Орден би могъл да го декларира и да свали обвиненията в идолопоклонничество. Но почти никой от разпитваните рицари не казва, че главата е реликварий - всъщност те признават най-екстравагантни неща, тъй като изобщо не знаят за какво ги разпитват и от страх пред мъченията измислят или повтарят най-невероятни разкази за идола. Враговете и обвинителите на рицарите тамплиери са твърдо убедени в това, че те са идолопоклонници. Фактът, че ги подозират в ерес, е достатъчен, за да бъдат обявени за почитатели на идоли. И идолът на тамплиерите задължително е наричан Бафомет или Мохамед, тъй като според обвинителите воините на Христос всъщност са преминали на страната на вражеския лагер на ислямизма.
Науката и тайните общества
Акад. Асен Богданов
Научната методология разсейва тъмнината. Тя разкрива онова, което довчера беше неизвестно, забулено в тайнственост в природата, обществото и икономиката. Знанията правят невъзможни спекулациите, като осветяват минали явления и събития и правят видими причините, които са ги породили, и дават вярната представа за тях и прогнозират развитието в бъдеще.
С помощта на научен инструментариум и метода на информационния подход на новата фундаментална наука за информацията Румен Ралчев е направил едно мащабно научно изследване на тайните общества и ордени. Но той явно се докосва и използва и елементи на информационната философия или философия на информацията, както я наричат някои учени. В първия том на своя научен труд Румен Ралчев обхваща и разкрива пъстрата и многопланова картина на тайни общества и ордени, разграничава ги и ги групира, за да ги представи на съвременния читател.
Във втория том, който излиза от печат в сряда, авторът акцентира върху тамплиерството и масонството, които са играли специфична роля в определени исторически периоди от развитието на човечеството. Румен Ралчев изучава прецизно информацията въз основа на голям обем документи и свидетелства. Обработвайки я, и, използвайки я пълноценно, доказва значимостта на дейността и ролята на тамплиерството и масонството. Авторът моделира умело и изцяло разкрива пред читателя, че тези забулени в тайна посветителски общества едва ли направляват съдбините на света. Той търси основания, очертава каузи, показва тези общности в логиката на историческото развитие. Проследява възхода и падението, възраждането и развитието им, съхраняването на тяхната християнска идентичност в условията на съперничество с кралската и папската власт. Авторът проследява връзките между тамплиерството и масонството, тяхната близост по отношение на натрупване и предаване на знания, запазването на обичаи и традиции, въплътени в обреди и ритуали.
Румен Ралчев показва и доказва, че тайнствеността е резултат на трудния и дълъг път към знанията. И обосновава съществуването на тези общества и сега, а и в бъдеще. Защитава тезата, че и сега, и в бъдеще ще има неосветени от научните знания събития и явления.
Изследванията на Румен Ралчев продължават. Той събира, обработва, оценява и обобщава информацията за дейността на тайните общества в днешно време, като вероятно и ще прогнозира тяхното съществуване и прояви в бъдещото устойчиво развитие в природата, обществото, икономиката. Румен Ралчев успешно и достатъчно аргументирано с нужната информация прави тайнствеността на тамплиерството и масонството явна, достъпна, разбираема.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
