В Германия има около 80 000 потомци на знатни родове, чиито членове някога са били крале, херцози и курфюрсти. Сега техните титли са станали просто част от фамилията и не гарантират никакви привилегии. Затова пък позволяват на аристократите да се отличават сред тълпата. Тези хора продължават да общуват в доста тесен кръг, избират съпруги и съпрузи по време на светски приеми и се грижат за семейните замъци. Те рядко попадат в списъка на най-богатите или най-влиятелни хора в Германия. Опитват се да не се показват в обществото, но продължават да играят важна роля в икономиката, политиката и културния живот на страната.
Монархията, а заедно с нея и предаващите се по рождение привилегии, престава да съществува в Германия в началото на ХХ век. През есента на 1918 г. в резултат на ноемврийската революция последният кайзер на Германската империя и крал на Прусия - Вилхелм II, се отрича от двата престола и бяга от страната. Новото правителство любезно праща след него имуществото му - няколко вагона с мебели, порцеланови изделия и предмети на изкуството. Докато Вилхелм II се установява в новия си дом в Холандия, където остава до края на живота си, в Германия започват да създават конституцията. Основният закон на Ваймарската република от 1919 г. дава еднакви права на всички граждани. На аристократите им се налага да се сблъскат с плащане на данъци, а титлите им се превръщат от обозначаване на статуса във формална част от фамилията. Така например херцог Карл Вюртембергски става Карл Херцог фон Вюртемберг. Бившите крале престават да бъдат наричани "Ваше величество", а родствениците им - "Техни кралски височества". Повечето знатни семейства успяват да запазят земите, замъците и титлите си. От разорение ги спасяват немските съдии, които не нарушават принципа за неприкосновеност на личната собственост, записан в конституцията, въпреки призивите както от интелектуалния елит, така и от обикновените граждани аристократите да бъдат лишени от имуществото си. Така днешните членове на знатните домове (Вителсбах и Турн-и-Таксис в Бавария, Хоенлое и Фюрстенберг в Баден-Вюртемберг) успяват да съхранят фамилните си владения. Разбира се, това се отнася само за Западна Германия, защото в бившата ГДР аристократите са лишени от всичко, което притежават.
След обединението на Германия някои потомци на знатни родове се надяваха да си върнат взетото от държавата, но напразно. Повечето случаи са свързани с предмети на изкуството, които да бъдат продадени. Но дори тези, които запазиха наследството си, започнаха да се избавят от него. Например Глория Принцеса фон Турн-и-Таксис продаде част от имуществото си на търг на "Сотбис" през 90-те г. на миналия век. Наследниците на маркграф Баденски продадоха фамилното владение Залем на местните власти преди няколко години. А потомците на Хановерската династия се избавиха от мебели, картини и историческо оръжие, съхранявани в замъка Мариенбург. Невинаги обаче може да се припечели от наследство. Глория фон Турн-и-Таксис иска да продаде огромната княжеска библиотека, но това няма как да стане, защото тя е в списъка на културното наследство.
След Втората световна война и времето на нацистка Германия, когато много аристократи поддържат Хитлер, повечето от тях не могат и да мислят да политическа кариера. С времето обаче новите наследници започнаха да се връщат в политиката. Повечето правят кариера в Християндемократическия съюз - партията, която сега влиза в управляващата коалиция в Германия под ръководството на канцлера Ангела Меркел. Доста трудно е да се открият германци със синя кръв сред социалдемократите, левите или партията на зелените. Защото там членуват хора, които се опитват да скъсат с аристократичното минало.
Най-известният член на прочут род в съвременната немска политика е бившият министър на отбраната Карл-Теодор цу Гутенберг. 42-годишният политик е потомък на франкско баронски род от ХII век. Той получава юридическо образование и в началото управлява семейното наследство. Едновременно с това младият барон започва да участва в политическия живот, като влиза в баварския Християнсоциален съюз, който на федерално ниво е част от политическия блок на ХДС. Карл-Теодор цу Гутенберг бързо се издига, за кратко време през 2009 г. ръководи министерството на икономиката и технологиите. Той получава поста на 37 г. и става най-младият министър на икономиката в историята на Германия. В новия кабинет на Меркел през 2009 г. той става министър на отбраната и се задържа на поста малко повече от 2 г. Блестящата му кариера е прекъсната рязко и безславно, след като е уличен в плагиатство при написването на дисертацията си, и е принуден да подаде оставка. Сега живее в САЩ, а семейният замък се обитава от баща му - Енох цу Гутенберг, който е диригент, заедно с втората си жена. Карл-Теодор пък е женен от 2000 г. за Щефани Графиня Бисмарк-Шьонхаузен (36 г.). По образование тя е специалист в областта на текстилната промишленост, но разбира се, никога не е работила. Щефани е потомък на "Железния канцлер" Ото фон Бисмарк. Сегашният глава на Дома фон Бисмарк е граф Фердинанд (правнук на немския канцлер), който е на 82 г. Той е юрист по образование и активно участва в запазването на наследството на своите предци. Граф Фердинанд управлява няколко хиляди хектара от "Саксонския лес", където се намира имението Фридрихсру. Тези земи са подарени на Бисмарк от кайзер Вилхелм I след франко-пруската война 1870-71 г. Граф Фердинанд обича да прегръща дърветета в леса, убеден, че те го снабдяват с енергия.
Ако на някой в Германия му хрумне да възстанови монархията, за нов кайзер могат да претендират представители на два рода - пруския и баварския. Северният кандидат е 37-годишният Георг Фридрих Принц Пруски от рода Хохенцолерн, или Фридрих тV - праправнук на последния император на Германската империя Вилхелм II. Той управлява наследството на рода си от 1994 г. и не иска да има нищо общо с политиката. Сватбата му с принцеса София фон Изенбург през 2011 г. бе излъчвана директно по немските тв канали и по пищност съперничеше на тази на британския принц Уилям с Кейт Мидълтън.
Вторият кандидат за немски монарх е от Южна Германия. Наскоро той пищно отпразнува своята 80-годишнина в Мюнхен. Предците на Франц Херцог Баварски, глава на Дома Вителсбах, до 1918 г. са били баварски крале. Сега той живее във фамилния замък Нимфенбург, разположен в Мюнхен, където се е родил. Далеч е от политиката, занимава се с развитието на мюнхенските музеи и няколко престижни университета. Освен това е председател на международния съвет към Музея на съвременното изкуство в Ню Йорк.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
