Внесохме петиция в Брюксел, започват проверки в 19 държави от 1 март, казва Марияна Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите
- Госпожо Кукушева, бяхте в Брюксел на 22 януари във връзка с внасянето на петиция срещу двойния стандарт на храните. Какво се случи там?
- Петицията, инициирана и внесена от омбудсмана Мая Манолова, е първата на страната ни, откакто сме членове на ЕС. И, както коментира г-жа Сесилия Викстрьом, председател на Комисията по петиции в Европейския парламент, тя беше разгледана много бързо. Спестен е дългият бюрократичен път, по който обикновено се движат тези тъжби на гражданите. Петицията е добър ход за страната ни, който показва, че българското гражданско общество е будно, институцията на омбудсмана е силна и уважавана в ЕС. Аз имах честта да представлявам българския бизнес, защото Националният браншови съюз на сладкарите и хлебарите в България отвори тази тема преди 2 г. - на 22 февруари 2017 г.
Петицията бе подписана и от видни граждани и общественици, като актьора Камен Донев, бившия председател на Лекарския съюз д-р Венцислав Грозев, Георги Богданов – изпълнителен директор на Националната мрежа за децата, която включва над 100 български организации за защита на правата на детето, Яна Вангелова – председател на Национално представителство на студентските съвети, юристите доц. д-р Диана Ковачева и Надя Шабани.
На заседанието присъстваха представителите на всички български политически сили, които имат евродепутати. Изказаха се Филиз Хюсменова /ДПС/, Александър Малинов /СДС/, Андрей Ковачев /ГЕРБ/, Момчил Неков /БСП/. Видях абсолютно единство от представителите на всички политически партии в Европейския парламент. Всичко това говори, че темата не е за подценяване, макар че е доста удобна и за политически популизъм.
- Да, така е. Но къде е границата между истинската загриженост за защитата на потребителя и политическия популизъм?
- Ами първата граница е във факта, че петицията не беше затворена. Това означава, че по законодателния елемент в този документ ще продължи да работи и следващият европейски парламент. Което е много важно, защото, когато един въпрос е затворен, обикновено след това няма развитие и е невъзможно да бъде сложен отново на масата. Идеята е да се създаде такава мрежа на контрол срещу двойния стандарт, че да не се чака подаване на сигнал от потребителя, за да бъдат налагани рестриктивни мерки. Презумпцията е превенция.
- В същия ден в Комисията по вътрешна търговия към Европейския парламент бе гласувано двойният стандарт на храните да се третира като измама с храни. Бихте ли дали повече разяснения?
- В такъв случай имаме нарушаване на конкурентното право, на регламент 1169 от 2009 г., който касае състава на храните. Гласувано е глобата да бъде 4 % от годишния оборот на нарушителя, или не по-малко от 10 милиона евро. Освен това нарушителят ще бъде вкаран в черния списък - регистър, който е на страницата на Европейската комисия. А това означава за един производител или търговец на храни изхвърляне от европейския пазар.
Много важен акцент е, че директивата на нелоялни търговски практики предвижда създаването на хармонизирана методология, която да бъде разпространена във всички държави-членки на ЕС. Изработването на тази методология ще бъде свързано с провеждане на изследвания, започващи на 1 март 2019 г. в 19 европейски държави, между които и България. Ще се следи дали се спазват критериите в приложение 1 на Директивата за нелоялни търговски практики, както и дали има отклонение в основния състав на една храна и дали тази храна се продава под друга опаковка, с различен от основния състав. В България изследванията ще бъдат извършвани от Комисия за защита на потребителите.
- Бихте ли обяснили какво на практика означава това?
- Важното при производството на храни е основният състав, който дава характеристиката на една храна, да бъде един и същ. Вкусовите показатели, характерни за потребителското търсене в различните държави, се отнасят към добавките, които не са структуроопределящи и не дават характеристиката за качество на храните. Посоката на европейската политика е ясно проследяване на качество на суровини и качество на крайния продукт. Това е темата на следващото десетилетие. На срещата с еврокомисаря Вера Йоурова тя заяви, че този въпрос, разгледан в Европейския парламент и Европейската комисия, може би ще бъде окончателно окомплектован законово в рамките на европредседателството на Румъния. Информацията, свързана със състава и качеството на храните, не се отнася само до 6 милиона българи, а до 100 милиона европейци.
- Какво точно ще се следи в храните? Защото има коментари, че ще броим лешниците в шоколада - дали са 5 или 8, и от това се създава проблем.
- Това, което ще се следи, е основният състав на една храна, която определя нейното наименование. Ако говорим за шоколад, който имаше отклонение по отношение на основните съставки, ще се следи какво е количеството на какаото, на маслото, да няма замяна на животинска мазнина с растителна, каквато в случая е палмовото масло. И ако палмовото масло има производи, които не влошават здравния статус на човека, важно е същото палмово масло да се влага в цялата верига на производство на шоколадите. В тази връзка добрият пример, който беше изтъкнат, беше направената вече промяна в рецептурите на "Фереро Роше", които обявиха, че повече при тях двоен стандарт няма да има.
- Т.е. те са си признали, че са произвеждали с двоен стандарт?
- Разбира се, и то преди да се гласуват тези санкции. Те са признали, че имат различни рецептури за един и същ продукт за различните пазари.
- А защо са произвеждали по различни стандарти?
- Никой не им зададе този въпрос. Досега пазарът е търпял такъв тип търговско поведение. Но повече няма да имат различна рецептура за различните държави. След като "Фереро Роше" могат да направят това, може да го направи всеки бизнес оператор.
- Освен състава, се следи и опаковката на храните. Каква трябва да е тя?
- Абсолютно една и съща опаковка трябва да има един продукт, независимо в коя точка на европейския пазар се продава. И когато един продукт е произведен специално за дадена държава, отзад трябва да има инициалите на тази държава. Отклоненията могат да бъдат в добавъчните съставки на храната, които не се отнасят към качеството на съответния продукт.
Например не може едни газирани напитки да са със захар, а други - с царевичен сироп.
Или ще бъдат всичките със захар, или всичките с царевичен сироп. В случая захарта и подсладителят влизат в основния състав и това не се отнася към националните предпочитания на потребителите.
- Какъв ще бъде контролът за детските храни, където също бяха открити отклонения?
- Контролът за детските храни ще бъде особено внимателен, като стриктно ще се следят суровините за приготвянето им. Спазването на регламент 1169 дава отговор какъв трябва да е основният състав, овкусителите, ароматизаторите, за да се нарича една храна по определен начин. Това е третият акцент, върху който ще бъде съсредоточен контролът.
Той се отнася не само до храните, но и до перилни препарати, козметика, техника, битови предмети и уреди. Но акцентът в момента е към храните, защото те присъстват ежедневно на трапезата ни и влияят пряко върху здравето ни.
- Има ли подобни нелоялни практики при хляба и сладкарските изделия в европейски мащаб?
- Не. При хляба не сме чули да има нелоялни практики, защото това е една бързооборотна стока и най-евтината храна. Двоен стандарт има при стоки и храни, които имат по-висока цена и по-голяма трайност. Двойният стандарт не е в резултат на сива икономика. Но той поставя в неравностойно положение европейските потребители.
- Да си поговорим малко за цени. Как ще коментирате данните от Националния статистически институт, че инфлацията за декември у нас е 0 процента ?
- Инфлацията всеки я усеща по джоба си. Нулева инфлация, при положение, че имаме нови цени на енергия, на вода, човешки труд, петрол - явно някой чиновник се е объркал или такова задание му е зададено. Въпросът е по-скоро кой осъществява контрола над НСИ. Имаше един виц на времето: питали румънеца - имате ли месо, той отговорил - що е това месо. Задали същия въпрос на българина - той отговорил: "Кой пита?"
- НСИ е под шапката на Министерски съвет.
- Статистическите данни обикновено се отличават от икономическите данни на различните бизнеси. За официални документи, за изработване на програми ние стъпваме на статистически данни, това се изисква по норматив. Ние сме и в изборна година, ще бъдем свидетели на много такива парадокси. Факт е обаче, че българският бизнес се развива конкурентно, плаща нелоши заплати, добър данъкоплатец е, икономиката ни има ръст. Да не забравяме, че парите за бюджета, който финансира всички системи - пенсионни, здравни, военни и други, не са от Брюксел, а от българския бизнес. И ние живеем сравнително добре, защото пътуваме, потребяваме, позволяваме си неща, за които предишното поколение не е допускало, че съществуват. Не бива да се облъчват хората, че животът в България е тежък, непоносим. В момента липсата на работна ръка е толкова голяма, че не работи само този, който наистина не си търси работа. Това е факт, който не бива да се подценява.
- И все пак това неизбежно поскъпване на себестойността на всички продукти, стоки, услуги кой ще го поеме - бизнесът, потребителят или ще бъде разделено между тях?
- Пазарът не подлежи на манипулации, които могат да откажат хората от пазаруване или да задържат дълго време цените в неестествени прагове. Конкуренцията е тази сила, която определя какви са допустимите цени за едно потребление в един определен момент. Факт е обаче, че цените на суровините в световен и европейски мащаб растат. Факт е, че населението на земята става все повече, факт е, че естествените хранителни суровини намаляват и са крайно недостатъчни. Затова се измислят химически формули на заместители. Ние не можем да спрем производството на храни със заместители, но сме длъжни да информираме потребителя за състава на съответната храна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
