Днешният ден, наречен "Идинак" (Игнажден), е най-късият в годината. Това е денят на зимното слънцестоене, което съвпада с празника на свети Игнатий Богоносец, ученик на св. Йоан Богослов. Екзекутиран по най-зверския начин от силните на деня заради това, че не е искал да се отрече от вярата си в Исус Христос. От този ден започва родовата активност на Пресвета Богородица ("И замъчи се Божия Майка от Игнажден до Коледа").
Майката е обожествена от траките като Кибела. Най-старото население, обитавало Черно море, са кимерийците. Траките са автохтонното население на българските земи, засвидетелствани в писмени и археологически извори поне от средата на II хил. пр. Хр. В античността освен от траки земята ни е населявана и от други близки до тях народи, като гети и пеонци. Впоследствие тук живели не малко готи, келти, римски и гръцки колонисти. Народообразуващият принос на коренното население на Балканите - траките, е доказан научно. Освен с преобладаващия средиземноморски антропологически тип траките допринасят към характеристиките на българската народност и с традиционните си обичаи, занаяти и вярвания. Днешният християнски празник Коледа произлиза от древния тракийски празник Ден на раждащото се Слънце. Той се е чествал в края на декември и се наричал Календи.
Римската империя е била полиетнична и полирелигиозна, но той се е почитал от всичките й поданици. Календи е първият ден от месеца по римския календар, а при лунната година и лунния календар календите съвпадат с новолунието. След като се утвърдило за държавна религия на Римската империя, християнството все пак отстъпило на победеното езичество и въвело нов празник - Рождество Христово, непознат до IV век и официално признат едва през 431 г. Първоначално Рождество Христово било на 6 януари, Богоявление, но тази дата била възприета само в източните предели на империята. По-късно се наложила датата 25 декември, денят на зимното слънцестоене, на който езичниците празнували рождения ден на непобедимия слънчев бог. Брумалиите, най-късите дни в годината (24 и 25 декември), били празнувани нощем, а селските жители колели свиня в чест на Деметра и Кронос. Според гръцки историк, живял III век пр.Хр., Кронос е бил почитан от гетите и се наричал Залмоксис. Лексиконограф, живял през V век сл. Хр., дава трите значения на името Залмоксис: 1. Кронос, 2. танц, 3. песен. Благодарение на това сведение ние научаваме, че траките са постигнали въздействие върху болния не само с музика, но и чрез танц. През 680 г. в Константинопол поредният църковен събор забранил така наречените календи заради неприкритото им езичество, но в пределите на младата българска държава, образувана година по-късно, те не били преследвани. Затова сред балканските народи ние сме съхранили най-много обреди и песни по Коледа. Сигурно и за това част от нас са толкова силни и с несломим дух, независимо от тежкия живот, пълен с предателства, некоректни "приятели" и алчни до умопобъркване индивиди. Дали има предвид това в изказването си най-силният мъж на България, с думите, казани пред цял свят: "Но ние, българите, сме с по-друга кръв и сериозна енергия. И мисля, че нищо не може да ни спре". И сега е моментът да се припомнят следните слова: "Да си българин звучи гордо". Но защо ли люлката на демокрацията, както и една от най-богатите страни в света реши да спре парите за безработни, които не владеят добре английски? А как ли трябва да постъпи нейното демократично отроче България? Там, където мързелът и неговите подфункции са водещ фактор в мисленето, ако въобще такъв процес може да съществува. Все пак дали не е дошло времето държавата да покаже уважение и да отдаде заслуженото на всеки, който се е потрудил да се научи не само да чете, но и да мисли градивно? Да изпълнява съвестно своите задължения преди мощната западна икономика да ги налапа като топъл хляб. А защо на тези, които получават помощи, не им се поиска да докажат владеенето не само на говорим, но и на писмен български език? И в контекста на всичко казано до тук става ясно, че колкото и грубо да звучи, приликата на някои с паразита, разнасящ лаймската болест, е удивителна. Според изследване на германски и американски учени тези гадинки могат да се движат под кожата на животните и хората. Специалистите от клиника Шариете в Берлин, Харвардския университет и по-специално Даян Рихтер, твърдят: "Кърлежите използват характерни за плувния стил бруст движения, за да пробият кожата и да си осигурят здраво "закотвяне" в приемника. Не е известно друг организъм да комбинира тези два процеса по този начин".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
