ЧЕЗ и песента на тишината

Сянката на Атанас Тилев изплува зад продажбата на най-голямото ЕРП у нас
Дойчебанк и Номура финансират сделката, японците се връщат в играта 20 г. по-късно

Чувам песента на тишината, но също чувам суетата на тълпата. Хитовото парче на Безвремие стана много актуално това лято. Оказа се, че приоритет за сезона не е тишината по курортите, а мълчанието по сделката за ЧЕЗ. Защото след едно от първите изказвания на депутата от ДПС Йордан Цонев, че продажбата на най-голямото ЕРП е обвита в корупционна тишина, всеки гледа да е далеч от електрическото табло. За да не получи токов удар.
Чехия още преди година дръпна шалтера на ЧЕЗ- България, в опит да се освободи от активите. Затова, едва ли някой е очаквал, че повторният опит за продажбата няма да мине през „иглени уши”, особено след гръмналия бушон Гинка Върбакова. Всяка дума по темата сега е обект на високо напрежение.
Първа се опари Корнелия Нинова. Опитвайки се да се върне в политическата игра като опозиционен лидер още час след официалното съобщение за сделка в Прага тя би камбаната:
Втора Гинка взема ЧЕЗ. Да сравняваш пазарджишката новоизлюпена компания Инерком с мастития Еврохолд, в който миноритарен акционер е Атанас Тилев, е меко казано странно. Особено ако си лидер на партията, която грижливо го е отгледала, а после щедро го е възнаградила по време на целия преход. Може би затова във фейсбук вече върви шегата, че
ако сделката се осъществи, БСП няма да има проблем със субсидиите.

Щеше да е смешно, ако не беше тъжно. След конфузната ситуация с г-жа Върбакова, 18 месеца по-късно, преживяваме дежа вю. И тогава, и сега осъмнахме с избран купувач, избран в Чехия, който и дума и не е обелил в България защо купува най-голямото ни ЕРП и какви са плановете му занапред. Още повече, че и двете фирми са пълни новобранци в областта на енергетиката. Но пък и едната, и другата си имат здрави контакти с властта, създадени още преди години. Амбициозната Гинка не скри, че е семейна приятелка от едно време с енергийния министър Теменужка Петкова. Богатият Асен Христов пък се оказа един от първите работодатели на парламентарната шефка Цвета Караянчева. Нещо повече, той дори призна, че холдингът е особено горд, че е първия, оценил качествата на Караянчева да стане директор на завода в Кърджали. Признанието му обаче, че като вицепрезидент на Федерацията по лека атлетика е много добър приятел и с Цветанов като неведнъж е тичал корс с него, само затвърди подозренията, че сивият кардинал на сделката е не друг, а бившият втори в ГЕРБ. Пети ден

форумите са пълни с въпроса – Цветан Цветанов ли купи ЧЕЗ?

Отговорът на премиера не закъсня. С думите: Цветанов е извън ГЕРБ! Борисов директно скъса партийната му книжка седмица преди конгреса, на който се очакваше милостиво да го остави редови член в партия.
И ако отношението на премиера към „доскорошното му семейство” е еднозначно, то позицията му за сделката остава обгърната в тишина. Както той сам обясни – докато се произнесат регулаторните органи. Първото сито е в днес, 28 юни. Комисията за финансов надзор се очаква да се произнесе има ли Еврохолд достатъчно финансов ресурс, за да купи ЧЕЗ и да инвестира по 80 милиона годишно в електропреносната система. Според Асен Христов, парите са подсигурени, а финансовото здраве на холдинга – гарантирано. Над 300 милиона евро ще дойдат от заем от две реномирани международни банки, а 80 милиона се чакат от увеличаване на капитала.
Емисията бе обявена на борсата още преди повече от месец, като особеността й е, че се пускат акции, които не носят право на глас, а само дивидент. Така тази емисия няма да промени акционерното участие в холдинга. Но прави Еврохолд най-заинтересован от тишината по сделката. Всяка излишна дума може да промени цената на акциите и крайната сума. И да откаже двете международни банки да дадат заемните средства. Любопитен факт е кои са те –Дойчебанк и японската Номура. И ако немската финансова институция е добре известна още от времето, когато изкупи книжата по външния ни дълг, в момента когато обявихме мораториум, Номура звучи екзотично. Но и носталгично. И връща спомените за първата продажба на Пощенска банка през 90-те, когато

конкурент на японската банка бе именно Евробанк, в която шеф е бил Христов

Днес обаче той гледа в бъдещето, а не в миналото. И се гордее с добрите финансови показатели на Еврохолд. Те наистина са впечатляващи - активи за 1,4 милиарда лева и толкова печалба за миналата година. Но бе неубедителен защо едно авторитетно застрахователно дружество се хвърля в непознатите води на енергетиката. Особено след като в последните 5 години е насочил усилията си изцяло в купуване на дружества на западни компании, напускащи региона. Не е тайна, че част от новите придобивки изкараха на повърхността сериозни капиталови проблеми. Като например, дружеството в Румъния, където регулаторните органи отчетоха голяма ликвидна дупка, наложиха двегодишна оздравителна програма и изискаха стабилизиране на фирмата с увеличаване на капитала. Още по-драматично се оказа придобиването на гръцкото дружеството

Креди Агрикол, което така и не влезе в порфейла на Еврохолд

заради съмнения на властите относно финансовата стабилност на купувача. А преди това проблеми се появиха и у нас с придобиването на HDI и сделката едва получи зелена светлина от Комисията за финансов надзор.
Не беше гръмогласен Асен Христов по въпросите за акционерите в холдинга. Той обяви, че основен дял държи дружествотото “Старком” , но не се нарече собственик и дума не обели за миноритарния миноритарния дял, който е в ръцете на спецагента на Държавна сигурност, свързан с фалиралите БЗК и Добруджанска банка - Атанас Тилев.
Документи в агенция ПИК сочат, че скандалният банкер влиза в Еврохолд през 2015 година чрез фирмата “Дар финанс”, като в дружеството участват както фирми от Лихтенщайн, така и самият Атанас Тилев, който отдавна е финландски гражданин. Случайно или не, експанзията на Еврохолд през последните години започна малко преди вписването надружеството на Тилев и малко след като финландският фонд KJK Capital Oy стъпи в България, за да налее първоначално 8 млн. евро за нови проекти.
За разлика от обраната обществена популярност на Асен Христов, който започва с научна кариера за изучаване на теорията на твърдото ядро, минава през ръководството на “Старком” и Евробанк, а от 13 години управлява Еврохолд и дружествата му,

в биографията на партнора му се оглежда целия преход, както и големите му кукловоди.

Тилев е роден в Стара Загора в семейството на окръжния прокурор и зам- председател на градския комитет на БКП. Завършва с лекота ВИИ Карл Маркс и едва на 24 години получава първия житейски подарък. Историята с влюбената в него дъщеря на финландския министър, който впоследствие става и премиер, завършва със сватба и звезден живот в Хелзинки, където бързо се издига като шеф на фирмата “Тампела”, търгуваща с метали и селскостопански машини за СССР. От нея започва и съвместната им история със Симеон Сакскобурготски, който получава заплата като съветник във фирмата.
Десетилелетия по късно, бившият цар, вече като министър председател ще обяви, че притежава и дял в друго дружество на Тилев - “Витоша”, а неговите верни юпита - Николай Василев и Никола Янков през 2010 година ще станат съдружници с обвинения в източване на две банки банкер. Първоначално те купуват от негово име контролния пакет акции в първото сертифицирано по европейските стандарти месопредприятие “Меком”, а след това му продават солиден пакет от инвестиционната си компания “Експат капитал” и приемат за изпълнителен директор Тилев младши.
17 години по-рано, през 1993 година, Тилев е част от новите банкови господари на пазарната ни икономика като член в управата на Банката за земеделски кредит, позната като Банката на Луканов и в печално известната Добруджанска банка. Битката на червеното наследство на убития бивш премиер

увеличава личните му банкови сметки, но затворя трезорите му и го превръща в кредитен милионер

с повдигнато обвинение. За разлика от колегите си по съдба, той успява да избяга от България, а 16 години по-късно е напълно оневинен поради давностен срок.
Макар да е един от големите надежди на партията, със солидно досие на специален агент на Първо главно управление и нещатен сътрудник на РУМНО, отношението на БСП към Тилев изобщо не е еднозначно.
Участието му в покупката на ЧЕЗ връща столетницата в най-мрачните спомени и носи ново разделение в партията. Защото за едни, като Бриго Аспарухов, той е приятелят, на когото трябва да се помага да се отърве от досието, а после и от затвора. Но, за други, като Кирил Добрев, той е “боклук”, който покойният Николай Добрев искал да накаже с арест.
Към старите червени страхове днес обаче се прибавят и нови обществени притеснения дали Еврохолд, която има очевиден дефицит като опит в енергетиката, но разполага с безспорен излишък по отношение на ДС- кадри, може да й се повери управлението на тока на една трета от българите.
Опит за завръщане. Това беше заглавието на книгата на Атанас Тилев, която той написа в разгара на банковата криза в края на 90-те. Сега, 20-години по-късно той очевидно прави нов опит. Този път с гръм и трясък.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com