Икономиката ни е стабилна, но международните сигнали налагат да правим буфери, казва доц. д-р Григорий Вазов
---------------
Ще познаят ли арбитрите на глобалния икономически цикъл, че предстои нова криза и ако да – откъде и кога ще дойде тя в България? На този въпрос ще отговори новата кръгла маса, която Лабораторията за научно-приложни изследвания VUZF Lab към Висшето училище по застраховане и финанси организира. Тя ще се проведе на 26 февруари като темата е „Нова икономическа криза в България – кога и защо?”.
Над 100 водещи икономисти, финансови експерти и анализатори в България, представители на държавните институции, бизнеса, академичните и научните среди ще коментират какви са рисковете пред българската икономика и ще дадат своите прогнози каква криза ни очаква - финансова, дългова или иконономическа, както и дали ще се развие на глобално, европейско или национално ниво.
Форумът ще бъде открит от вицепремиера Марияна Николова и от зам.-министъра на икономиката Лъчезар Борисов. Модератор ще е доц. д-р Григорий Вазов, ректор на ВУЗФ и изпълнителен директор на VUZF Lab.
----------------
АКЦЕНТИ
* Тревожи ме евентуална икономическа криза в Китай - това ще разтресе света
* Финансовият сектор е най-стабилният в България
* У нас можем да очакваме проблеми след 4-5 години - пак от ипотечните кредити
* Прогресивният данък не намалява неравенството, това е формула за финансов популизъм
--------
- Доц. Вазов, световни икономисти вече заговориха за задаващата се нова криза. Първите заплахи вече се виждат - обезценка на много валути, МВФ преразгледа прогнозите си за световния икономически растеж и я намали с 0,2 процентни пункта до 3,5 на сто. Британската икономика отчете най-ниския растеж от 6 години насам. Каква е вашата прогноза?
- Засега няма страшно. Да, криза ще има, логично е - повече от 100 години световната икономика има свой цикличен начин на развитие. Лошото е, че много малко се взимат предвид уроците от предните икономически кризи, ударили света и България.
- Каква криза очаквате - финансова, дългова, икономическа?
- Икономическата кризата не може да бъде само една. Дали в нея ще водеща финансовата, или дългова, или някаква друга модификация, тя засяга всички сфери на икономическия живот.
- От къде би могла да тръгне новата криза? Кой сектор е най-уязвим?
- Със сигурност не от финансовият. За България най-стабилният сектор в момента е именно финансовият. Така че тук в близко време не очаквам проблеми. Предполагам, че кризата отново ще дойде от дълговете, от различните форми на натрупване на ипотечни кредити.
- С това ли се обяснява вдигането на лихвите по заемите, което се наблюдава в момента?
- И с това. Българската народна банка категорично взема и трябва да взема всички възможни предпазни мерки. Тя много добре овладява в момента тези процеси.
- Шефката на Международния валутен фонд Кристин Лагард каза, че четири облака са надвиснали над световната икономика - търговското напрежение САЩ-Китай, затягането на лихвите по заемите, неяснотите около Брекзит и забавянето на китайската икономика. Според нея когато облаците се сгъстят, само една светкавица може да предизвика буря. Какви са прогнозите Ви в световен план?
- За мен най-опасна е евентуална икономическа криза в Китай. Всичко останало - като Брекзит, не ме тревожи. Защото и европейската, и английската, и световната икономика имат буфери, които да поемат възможни сътресения. Но търговската война на САЩ с Китай може да предизвика много сериозна икономическа криза в Китай. От там могат да дойдат опасностите за света. Защото световна икономика ще понесе много сериозни сътресения.
- Като един от белезите на задаващата се криза се посочва рязкото поскъпване на златото. Какъв знак е това?
- Това не е страшен знак. Плаши ни спомена и за гръцката гриза, и за предишната световна финансова криза. И в най-малко отклонение на различни икономически показатели виждаме предвестник на икономическа криза. Пак подчертавам, световната икономика си е изработила много сериозни собствени буфери и резервни варианти, за да отложи старта на икономическата криза. Не бива да нагнетяваме нещата.
- ВУЗФ събира над 100 икономисти, финансови експерти, анализатори и представители на кабинета на кръгла маса на тема: "Нова икономическа криза в България – кога и защо?" Защо го правите, ако е още рано да се говори по темата и няма място за тревога?
- Защото все пак е полезно експертите по-рано да дадат своите предложения, за да прекратим по-навреме увлеченията си по някои икономически глупости, които правим. Вече всички започнаха да говорят кога ще настъпи тази нова икономическа криза, включително и в България. Затова и така е озаглавен форумът ни: "Икономическата криза в България кога и защо".
- Притеснен ли сте за българската икономика?
- Не, в следващите няколко години - не. Имаме сериозен икономически ръст. Трябва първо да изчерпаме възможностите му и чак тогава да очакваме някакви форми на първи проявявания и симптоми на по-сериозна икономическа криза.
- Каква е целта на форума?
- Целта е да се стигне до сериозен разговор и сериозна дискусия какво трябва да се прави, за да се забави тази логична цикличност в икономическите процеси. Това трябва да се направи сега. След две години вече ще бъде късно. Трябва да го направим сега, когато имаме добър икономически растеж, когато имаме добри икономически показатели, когато е крайно време да започнат да се правят резерви във всички аспекти на икономическия живот като се започне от личните финанси до държавния бюджет и публичните финанси. Трябва да се създават необходимите резерви и буфери, които да поемат всички възможни сътресения от една икономическа криза, за да я прекараме по-леко и по-бързо. Затова правим този форум.
- Редица държави вече вземат мерки. САЩ изтеглят компаниите си от Китай, за да вдигат собственото си производство, унгарците дават данъчни облекчения за млади семейства, Македония въвежда прогресивен данък, за да намали неравенството... Какви мерки трябва да вземе България?
- Прогресивният данък не намалява неравенството и не мисля, че ще реши проблема с икономическа криза, която се задава. Това е формула за финансов популизъм, но това е друга тема.
Що се отнася до мерките, които трябва да вземе България, точно това е главната цел на форума ни - да разсъждаваме и да направим изводи. Те ще бъдат предоставени и на правителството, и на Българска народна банка, и на цялото общество. Мерките трябва да са комплексни - от от личните финанси до големите обществени. Всеки човек трябва да направи своите изводи, за да може да съхрани себе си.
- Но база опита от предишните финансови кризи сигурно има принципни политики, които могат да бъдат предприети, за да се създадат буфери?
- Да. Най-важното е да се увеличат възможностите за капиталово финансиране от страна на държавата, което да има своята възвръщаемост. Тоест - да не наливаме пари от пусто и празно, а държавата, правейки своите големи капиталови инвестиции, да има възвръщаемост от тях. Това ще създаде различни буфери в предстоящата икономическа криза, която се очаква на база цикличността.
- Споменахте личните финанси. Какъв съвет бихте дали на българите - какво трябва да човек, за да се предпази: да пести ли, да обръща спестените си пари в някаква валута, да инвестира в акции?
- Първо, да внимава с така наречените ипотечни и инвестиционни кредити, които взема. Те са дългосрочни и трудно прогнозируеми и като лихви, и като възможности за покриване. Всеки според собствените си доходи трябва да си заложи много сериозен резерв, който да покрие евентуални икономически сътресения. Това е формулата. Това е същността на всяка добре работеща икономика - резервът, който трябва да бъде създаден. Не създадеш ли резерв, понасяш всички възможни негативни последици при една икономическа криза.
- Какво означава резервът за обикновения човек - спестени пари и напълно изплатени имоти?
- Да, имоти без ипотечни тежести. Или активи, които да имат бърза ликвидност при всички обстоятелства.
- Научили се българинът да управлява финансите си?
- Не, независимо, че мина през куп кризи от 1990 година насам. От финансовите пирамиди през 1991 г., през Виденовата финансова криза, която беше страшна и безумна, през много икономически чисто български кризи, в които хората загубиха безумно много пари, до световната финансова криза. Въпреки преживяното българинът не се научи да управлява личните си финанси. Той се ръководи от собствената си народопсихология: "Пари ми дай, не ми давай акъл". Но така човек се оказа в по-лошата ситуация: невзимайки акъл, губи пари. И то много.
- Какво биха могли да направят хората?
- Българинът трябва да разбере, че на пазара вече има много сериозни инвестиционни и финансови консултанти и за лични финанси. Има много сериозни финансови къщи. Време е вече хората да приемат, че има други, които разбират по-добре от финанси тях и да започнат да се консултират. Цената на една консултация може да предотврати огромни загуби.
- Колко струва една финансова консултация?
- Зависи от размера на услугата и обема на парите.
- Държавните институции търсят ли академичните среди при изработването на мерки по такива глобални въпроси като задаващата се икономическа криза?
- Не. Но и ние, научните среди, специалистите като че ли не показваме много активност в този аспект. Повече сме затворени в собствените си научни изследвания и не се обръщаме към истинския потребител на нашия продукт. Именно затова Лабораторията за научно-приложни изследвания VUZF Lab към Висшето училище по застраховане и финанси организира тази кръгла маса. ВУЗФ има уникални учени, уникални преподаватели. С тази лаборатория ние ги обръщаме към обществото и към възможностите този създаден вече много сериозен интелектуален продукт да бъде ползван. Много е важно усилията да бъдат и от наша страна, не обвинявам само държавата или частния бизнес. Академичната общност е била много пасивна във времето и продължава да бъде.
- Един от големите скандали в края на миналата година беше във вашия сектор - застраховането. Системата "Бонус-малос" отново не тръгна. Какво трябва да се направи, за да се намери оптимално решение между цената на застраховката за отделния човек и изплащането на щетите?
- Да се намери пресечна точка между 4 групи интереси - държавните в лицето на Комисията по финансов надзор, на застрахователните компании, на юристите, които работят в тази област и на обикновения човек. Бонус-малос десетки години се използва в света, доказа че е работещ механизъм. Но парадоксалното е, че и четирите групи нямат нагласата да се приеме тази система. Защото тя ще въведе друг тип взаимоотношения в този бизнес.
- У нас проблемът възникна заради факта, че застраховката трябваше да върви с колата, а не с шофьора. Каква е практиката по света?
- По света е обратното. У нас не се получи, защото отново трябваше да се съобразим с някаква група интереси - в случая на застрахователите. Но и на четири групи им е по-изгодно, когато нещата не са регулирани. Такава е българската народопсихология.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
