Фабриката Lalo treasuares не е от най-внушителната постройка в индустриалната зона на Челопечене. Напротив, всичко в нея изглежда твърде миниатюрно и скромно.
Едва ли някой би си помислил, че в тази белосаната едноетажна постройка се изработват красоти, които заминават директно в престижни магазини на САЩ, Франция, Япония и още шестнадесет държави по света. Не е за вярване, но и тук, както във всеки сериозен бизнес, следят внимателно икономическото състояние във всяка една от тези страни, събират най-новите данни за покупателната способност на хората й и в зависимост от това определят листата на продуктите, които произвеждат и изнасят.
Седемдесет души работят в предприятието. Кризата, макар и съвсем малко, намали състава. Вярвам, че съм направил правилния избор, казва директорът Иван Ташев и за да разберем смисъла на тези думи трябва да се върнем назад. Доста. Някъде около десет или може би точно тринадесет години.
Фабриката на бижута и аксесоари в Челопечене носи името на своята собственичка Орна Лало. Някъде през 1948 г. майка й, тогава само на дванадесет години, тръгва от родната София за Обетованата земя. Търси спасение от глада в Кубуц, среща красив преселник от Ирак, влюбват се, женят се, ражда се Лало. Артистка по дух, почитателка на свободата, дъщерята естествено започва да учи изкуство. При това се оказва доста ученолюбива, защото следва цели девет години. Изкуството храни духа, но не и тялото. То си иска своето, което струва пари. Заради него Орна става сервитьорка. Издига се до барманка. Между другото майстори от смола разни украшения, които естествено подарява. До този момент само чрез тях в някаква степен намират реализация знанията и многобройните дизайнерски дипломи, натрупани през годините. На всичкото отгоре вече я мъчи въпроса: Абе, аз цял живот ли ще бъда сервитьорка? По същото време приятел забелязва, че това с подаряването не е много еврейско. Ако са истински потомци на Соломон, трябва да започнат да продават. Така бижутата излизат на пазара, свенливо се появяват по разни изложения, срещат хора, които ги харесват и препоръчват на други.
Следвайки любовта си, Орна заминава за Холандия и логично бижутата й се появяват и там. А от магазините в Копенхаген тръгват към други градове на Европа. Изглежда че птичето вече е кацнало на дизайнерското й рамо. Тя обаче не го забелязва. Или по-точно не я интересува. Смята се за щастлив човек, но в творчески план не мисли, че е направила кой знае какво. Следващото и решение е доста странно и твърде крайно. Заради пустата любов към свободата и спокойния живот Лало решава да приключи с бизнеса и затворя фабриката си. Контрагентите й, търговци, обаче никак на харесват този неин ход. На тях им трябват красивите бижута, които при това се продават твърде добре. Настояват да започне отново. Опитът й да възстанови производството в Турция е неуспешен. Тогава приятел подхвърля поредната идея - България.
Една есен Лола пристига в София. За България не знае нищо, освен няколко майчини песни и манджи. Веднага обаче се влюбва във всичко, което вижда. Дори в боклуците на циганската махала, през която минава колата. Радва се на цветята и доматите, които продават жените на улицата, оценява достойнствата на ракията и установява, че реди изречения от тукашни думи, въпреки че няма представа, какво означават те. Някакво българско чекмедже, получено в наследство, се отваря изведнаж в съзнанието й. Това се случва преди тринадесет години. Пак тогава вижда за първи път полуразрушените потънали в боклуци помещения на бъдещата си фабрика.
История с ключодържател
Иван Ташев е директор на Lalo treasurеs. По принцип над него е само собственичката, но и това не е съвсем така. Защото Орна Лало непрекъснато повтаря, че босът е той, а тя е само обикновен дизайнер. Така показва уважението си към своя млад служител.
Иван е роден в Габрово. Инженер. Завършил е компютърни системи и технологии в Техническия университет в София. Заради майсторска програма заминава за Германия. Родителите му живеят в Прага, но в крайна сметка инженерът решава, че неговото място е България. Прави компютърна фирма. Нещата се нареждат добре. Има над двеста клиенти, между които и фабриката за бижута в Челопечене. Там вижда за първи път Лало, а тя му предлага да започне работа в нейното предприятие. Този период той нарича взаимно ухажване. Всеки любезно държи на своите условия, докато накрая позициите се срещат. Това се случва преди десет години. А днес директорът вече е съвсем убеден: тогавашният избор е бил правилен.
Един от най-продаваните продукти на челопеченските майстори са изящните ключодържатели. Търсят ги отсам и оттам океана. Лало вече не помни кога е направила първия модел, но добре си спомня защо: заради прекалената си разсеяност, която е причина често да губи ключовете си. Но явно това не помогнало неприятният навик да бъде преодолян. Направила още няколко, но ефект никакъв. Ключовете изчезвали, сякаш не са нейни. Накрая дизайнерката изработила изключително масивно бижу и вече по-спокойна нанизала на него ценните си вещи. А когато откраднали и него, вече била сигурна - тази стока ще се търси.
Всеки шест месеца от фабриката на Орна Лало излизат двеста нови модела. Тя е дизайнер на всичките. Най-голям успех бижутата, свещниците, абажурите, аксесоарите за баня имат в Съединените щати. Зад океана те вече се продават в магазините на най-големите вериги. България също е оценила майсторството на странните ювелири. Откриването на пет бутика в пет големи града се оказва печеливш ход.
Лало Орна с малко тъга казва, че вече няма право да избира свободата. Някои от хората работят във фабриката от нейното създаване. Вече тринадесет години. Те са нейното семейство. И тя в никакъв случай няма да го изостави.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
