„Живяла някога една мъдра сляпа старица. Тя била дъщеря на роби и къщурката й се намирала извън града. Мъдростта й била добре позната, а славата й се носела надлъж и нашир. Един ден пакостливи младежи решили да скроят на старицата номер. Отишли при нея, а единият я попитал: Стара жено, аз държа в ръката си пеперуда. Кажи дали е жива, или мъртва. Жената не отговорила, защото не можела да види нито тях, нито какво държат в ръцете си. Тогава те повторили въпроса си: Жива ли е пеперудата, или мъртва? Мълчанието било нейният отговор. Тя се замислила, защото прозряла намеренията им. Ако кажела, че пеперудата е жива, те щели да я стиснат и убият, за да докажат, че не е познала. А ако кажела, че е мъртва, щели просто да я пуснат да излети от ръцете им. Старицата мислила дълго, а младежите започнали да се кикотят, щастливи, че са я хванали натясно. Накрая жената казала спокойно, но твърдо: "Не знам дали пеперудата е жива или мъртва, нейния живот е във вашите ръце“.
С тази притча ще поставим началото на Новата 2019 с едничката цел да направим така, че тя да бъде коренно по-различна от изминалата година. Разбира се, това може да се случи само ако вникнем в по-горе изредените думи и ги осмислим, защото те носят много послания, които могат да направят живота ни по-смислен. Ние, хората, винаги сме се възхищавали на тези прекрасни създания пеперудите, олицетворяващи силата на майката природа. Но дали си даваме сметка, че за да се првърнат в толкова изящни същества, те премнават през може би доста тъмен период, белязан от отблъскващата човека с вида си гъсеница. Трансформацията, която преживяват, ги превръща в едно от най-забележителните с красотата си живи твари.
Всъщност пеперудата е доста древен символ, срещан още в египетските йероглифи. Същият бива свързван със способността за превъплъщение, като и с душата. Смята се, че най-голямо значение за пеперудата от гледна точка на символиката има нейният жизнен цикъл на развитие, защото изначално тя е неприятната гъсеница, хранеща се с листа на растения – символизирайки живота на човека. След това тази гъсеница се трансформира в какавида –пашкул, който опазва живота на съществото да оцелее в суровия зимен период. Този етап символизира края на живота - смъртта. Напролет обаче от същия този тъмен пашкул излиза на бял свят пеперудата, олицетворяваща възраждането на душата. Поради това и тя се сичта именно за символ на душата на човека и идеята за прераждането. Факт е обаче, че пеперудите не могат да оцеляват дълго в студа, поради което и сме свикнали да ги виждаме предимно през летните и топли месеци. Въпреки това, през изминалата година в студените дни доста често можеше да бъдат забелязани нощни пеперуди на определено място в България. Подобно явление се е срещало през 2007 година и очевидно е направило доста скромно впечатление. Интересно е какво ли означава обаче тяхното присъствие в един буквално убийствен за тях период от годината? Какво ли вещае това?
Със сигурност появата им подсказва, че нещо в климата не е както трябва. Поради простата причина, че за да се покажат на бял свят, нещо трябва да ги е заблудило. Явно подобно действие не влияе само и единствено на хората, тъй като за доста от прегрешенията си ние обичаме да виним заблудата. Но колко пъти в живота е позволено на човек да се заблуди и какви са последиците? Обикновено никога добри. Особено, когато говорим за здраве.
Доста заболявания са взаимствали поразително много от развитието на пеперудите. Позволяваме си да направим този паралел, но с малкото уточнение, че те не се превръщат в приказно красиви същества, а в точно обратното. Иначе казано, болестта се заражда от „грозновато създеание“ и с времето се превръща в ужасно чудовище, отнемащо жизнените сили на човека. Представителите на патогенните микроорганизми също могат да се похвалят със способността да приемат нови „образи“. Тази им „дарба“ днес затруднява повече от всякога медицината и кара стотици люде по света да страдат от различни по рода си заболявания.
Бактериите са изключително гъвкави организми, които имат уникалната способност да приемат чужда ДНК и/или да я копират. Това им дава еволюционно предимство и им помага да оцелеят в непрекъснато променящата се околна среда. Например, те могат да придобият ДНК, която ги прави устойчиви на лекарствени препарати /антибиотична резистентност/. Да не говорим, че един болестотворен организъм е в състояние да провокира повече от един вид заболяване, покосявайки различните органи в човешкия организъм.
Да вземем за пример Staphylococcus aureus – много добре познат патоген, но въпреки това не чак толкова лесен за елиминиране. Същият може да разболее човек, предизвиквайки какво ли не. Инфекцията с него би могла да се прояви под много различни форми, тъй като бактерият има способността да преминава през кръвния поток и да зарази почти всяко кътче в тялото, особено сърдечните клапи, провокирайки ендокардит, и костите, където започваме да наблюдаваме развитието на остеомиелит.
В случай, че са покосени белите доробове, то тогава лекарят се сблъсква с пневмония
Почти същото е положението и за по-малко споменаваните микрококи - род бактерии в семейството Micrococcaceae. Mикрококите се срещат в различни водиве среди, включително вода, прах и почва. Изолирани са от човешка кожа, животински и млечни продукти, че дори и бира.
М. luteus например, паднал върху човешката кожа, превръща с помощта на съединения потта в неприятна миризма. Те могат да растат добре в среда с ниска концентрация на вода или сол, включително спортни облекла, направени със синтетични тъкани. Макар и да не са спорообразуващи, клетките на микрококите могат да оцелеят за продължителен период от време, както при температури на охлаждане, така и в условия с ниско съдържание на хранителни вещества. Счита се, че микрококът е сапротрофен организъм, въпреки че може да бъде опортюнистичен патоген, особено при гостоприемници с компрометирана имунна система. Може да бъде труден за идентификация като причнител на инфекция, тъй като обикновено присъства в кожната микрофлора, а и рядко е свързан с болести. Микрококите могат да бъдат отнесени към инфекции, включително рецидивираща бактериемия, септичен шок и артрит, ендокардит, менингит и кавитационна пневмония.
Малко по-различна е ситуацията при мелиоидозата (болест на Уитмор или псевдосап) - инфекциозно заболяване, причинено от Burkholderia pseudomallei – бактерия,откриваща се в почвата и водата. Предимно засяга човешкия вид, както и някои видове домашни и диви животни. Заразяването с причинителя се случва при вдишване на въздух, контаминиран с него, поглъщане на замърсена храна, контакт със заразени животни или чрез ухапване от насекоми. Основният източник на инфекцията са заболели животни, отделящи бактерията чрез мляко, екскременти, носни секрети и други. Мелиоидозата е сложно заболяване от гледна точка на симптоматиката, която може да остане за дълъг период от време скрита. Първоначално тя се проявява с много общи признаци като главоболие и слабост на организма. На по-късен етап се появяват и повишена температура, втрисане, затруднено дишане, болки в гърдите и корема, кашлица, фарингит, повръщане, артрит, менингит и други. При ескалиране на заболяването е характерна проявата на гърчове, образуване на абсцеси в белия дроб, увреждане на сърцето, мозъка, очите, бъбреците и други ключови органи в тялото. За мъжкия пол е изключително опасно, когато мелиоидозата засягне простатата, тъй като това прави възможно предаването на инфекцията по полов път. Като цяло след заразяването заболяването може да протече под наколко форми, вклюващи септична, която се дели на свръхостра, остра и подостра, белодробна, проявяваща се под вида на бронхит, пневмония, кървава носна секреция, възли и язви по носната лигавица или латентна (скрита). Последната е най-опасна поради причината, че прави откриването и респективно лечението много комплицирани, което пък от своя страна поставя оцеляването на заразения под голям въпрос.
Но все пак както казва Софокъл: „Времето разкрива всичко скрито и прикрива всичко ясно“.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
