2013 г. не бе лека за българската археология. Оставката на правителството на ГЕРБ бързо изпари розовите сънища от времената на министър Симеон Дянков. При управлението на служебния кабинет се оказа, че парите за разкопки въобще не достигат. И все пак българските учени направиха всичко, за да се представят достойно. В няколко броя на "Стандарт" ще разкажа за по-важните открития на колегите ми и моя скромен принос към общите постижения. А в следващите редове ще направя пъстра мозайка от шест нашумели случаи, успели да пробият в медиите през талазите от новини за протести и кавги в парламента.
14.08.2013. Завършват разкопките на проф. Валентин Плетньов в крепостта Кастрици, намираща се на територията на резиденция Евксиноград. Макар финансирани със скромни средства от бюджета на Варненския музей, археолозите успяват да проучат цели седем сгради. Сведения за този средновековен център има още от 1321 г. Разкопките показват, че към средата на ХIV в. Кастрици страда от голямо земетресение. И все пак той остава важно пристанище и след идването на турците. Свидетелство за интензивния живот са над 300 редки монети и няколко християнски кръста. Особено ценни са двете монети на Йоан Тертер, както и пробитите, за да бъдат използвани като накит екземпляри от времето на цар Тодор Светослав. Правят впечатление 130-те монети с образа на влашкия воевода Влад I, както и тези от епохата на султан Сюлейман Великолепни.
20.08.2013. Седмица по-късно и отново в Северното Черноморие гръмва сензация. В средновековна Калиакра доц. Бони Петрунова открива бронзов пръстен убиец от ХIV в. със специална кухина, където се е съхранявала отрова. Накитът представлява халка с припоена към нея кръгла касета, украсена с гранулация. Тя е куха и има дупчица, през която отровата може да се налее незабелязано в чашата на събеседника. През това време Калиакра е столица на Добруджанското деспотство и там са живели важни аристократи. Пръстенът е свидетелство за тайния живот през ХIV в.
и за политически убийства вследствие на дворцови интриги
Явно действията на българските боляри не са се отличавали много от козните на Борджиите в Италия.
21.08.2013. Пак сме в Североизточна България, но на 30 км от брега при Варна. Вече няколко години проф. Васил Николов проучва важния праисторически солодобивен център при Провадия. Ето че сега той попада на следите от трагедия, станала преди 6300 години. Семейство от пет човека е избито по жесток начин, а труповете са хвърлени в яма. Извадени са останките на две малки деца, юноша, жена и мъж. Черепът на едно от хлапетата е разсечен напречно, докато този на жената е размазан с камък. Последно в ямата е хвърлено тялото на бащата, след като главата му е разбита с остър предмет, а в корема е забита каменна тесла. Николов допуска, че той може би е Царят на солта, убит при династичен преврат. Убийците са искали душите на мъртвите да не намерят покой и да не се преродят.
13.09.2013. Нека сега прехвърлим Балкана и навлезем в равна Тракия. Хората откриват от рано плодородието на тези места и се заселват тук. Едно от най-големите и най-старите селища е това при с. Ябълково, Димитровградско, което доц. Красимир Лещаков изследва от десет години. То е от новокаменната епоха (неолит) и се датира в VII хил.пр.Хр. Селището е разположено на площ от 500 декара и някога било обградено от три последователни рова. Вътре живеели до 3000 души. Откритите скелети са изследвани чрез ДНК анализ в Ейре и показват сходство с тогавашните обитатели на Мала Азия. Мъжете от Ябълково били снажни и високи около 1,80 м, а жените - грациозни, с изтънчени черти и височина 1,60 м. Лещаков доказва, че преди 9000 години хората вече се разделяли на бедни и богати. И едните, и другите обаче потушавали мъката си с бира, измислена от тях далеч преди египтяните.
26.09.2013. Отново се връщаме на север и на мястото, където през миналата година проф. Диана Гергова откри богато златно съкровище. Досещате се, че става дума за тракийските могили край Свещари до Исперих. Сега находката е теглена от два коня колесница. Тя е от IV-III в.пр.Хр. и е третата, намерена по българските земи. Пред нея са погребани скелетите на самите животни, положени в изправен стоеж. За Гергова е вън от съмнение, че
колесницата е свързана с погребението на владетеля на траките гети Котела,
търсено от нея в голямата Омуртагова могила. Уникално е, че за пръв път се откриват по археологически път прочутите двуколки биги, нарисувани в прекрасните фрески на Казанлъшката гробница.
16.10.2013. Вече са минали удобните за разкопки летни месеци, но работата на учените продължава и през дъждовната есен. В последното хилядолетие на старата ера по българското Черноморие се настаняват гръцки колонисти, създали множество градове. Един от тях е древната Месамбрия, днешния Несебър. Античното селище се проучва от колектив, начело с доц. Анелия Божкова и директорката на музея "Старинен Несебър" Петя Киашкина. Всяка година двете дами вадят прекрасни паметници, свързани с живота на колонистите. Сега те попадат на две постройки от V в.пр.Хр., т.е. от периода, непосредствено след основаването на града. Самите сгради са унищожени, но е оцеляло мазето на едната от тях. И вътре изследователките попадат на истинска сензация - 30 напълно запазени амфори, складирани с устията надолу. Те са били използвани за съхраняване на гъстото тракийско вино и са правени в най-добрите грънчарски центрове на островите Хиос, Лесбос и Тасос. Още едно доказателство за широките икономически връзки, поддържани от Месамбрия с останалия елински свят.
Това са само няколко щрихи от археологическо лято 2013. Откритията са много повече и не по-малко интересни. Но нашата наука далеч не се състои от сензации. Целта на проучванията е да се възстанови живота на хора, живели преди хилядолетия. И нашата археология с чест се справя с това сериозно предизвикателство.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
