След нарастващото световно опълчение срещу имунизациите, дори и у нас, взеха да се чуват гласове и срещу абортите. Смятам, че човечеството върви уверено към своето поредно средновековие и не трябва да пречим на този му порив! Както са се провиквали от галерите гребците-исторически диалектици в Древния Рим, „Да живее Средновековието, наше светло бъдеще!”
Ниската посещаемост в часовете по физика, химия и биология осигурява на бъдещите поколения един вълнуващ свят, в който магията заема отново своето достойно място, а религията, чиито постулати се разпространяват вече основно от Гугъл, дава отговор на повечето научни въпроси. Все повече етически и научни проблеми се решават не от философи и учени, а на партийни форуми.
От правото на сексуално самоопределение до това колко рукула има право да изяде Гебрев преди да се намесят тайните служби на Русия. В този порив и на българското човечество, като една истинска коМсервативна партия много помага и БСП.
Сега е моментът Нинова, която е върл противник на Истанбулската конвенция, да постави остро въпроса и за абортите. В крайна сметка под мъдрото й ръководство БСП се превърна в истински консервативен ястреб, в сравнение с когото Българската православна църква си е направо разгул на либерализма. Предвид генезиса на българските социалисти по-редно е да ги наричаме коМсерватори. Защитата на Мадуро в противовес на резолюциите на собствения й Социнтерн (Нинова дори му е зам. председател), са само дребен щрих в последователното коМсервативно поведение на българската левица. Предстоящите евроизбори, сигурен съм, ще й осигурят нови забележителни постижения!
Сдобихме с още едно научно доказателство, че социализмът спира не само общественото, но и индивидуалното развитие. Българската академия на науките излезе с изследване, показващо, че акселерацията на младите българи е спряла по време на последното самостоятелното управление на БСП. Заченатите и родените през 1996 и 1997 година са средно със сантиметър и половина по-ниски от останалите българи!
Шокът от виденовата зима се е отразил, както на живота по улиците, така и на утробното развитие. Едва след като Симеон Втори и Бойко се захващат с управлението, българите започват да растат отново. Ако не вярвате, запознайте се с подробното проучване на доцент Рачо Стоев от БАН. Едно антропологично изследване на ръста на самите социалисти ще потвърди наблюденията на учения. Като цяло са нисички, като изключим Румен Овчаров и предишния председател на БСП – Мишо Миков.
Но те бързо бяха разконспирани като врагове с партиен билет и отстранени от управлението на столетницата. Разбира се, по отношение на консерватизма ниският ръст на членовете не пречи на БСП да мери ръст дори с такива несъмнено консервативни институции като Опус Деи, например. На този фон е малко учудващо желанието на Нинова на всяка цена да сменя състава на Централната избирателна комисия. Даже и Асоциацията на европейските журналисти успя да забърка в мини-скандал около това си желание. ЦИК си е наложена, консервативна институция с дълголетни традиции. БСП би следвало да я брани като орлица, още повече, че при един нов състав социалистите ще получат по-малко места заради сегашното парламентарно предтавителство...
Аз съм убеден, че съвсем скоро някой пленум на БСП ще вземе отношение по въпроса за абортите. Темата е деликатна и не само като сблъсък на модерния свят и християнската етика, но и като наследствена обремененост на българските коМсерватори.
По времето на комунизма – от 1967 година насам - броят на абортите надвишава броя на ражданията. Това е неоспорима тенденция, видима дори само от официалната статистика, започната през 1953-а, която не може да обхване криминалните аборти. Легалността също им е била доста обтекаемо понятие. Но парадоксално общият брой на прекъснатите бременности твърдо показва, че те особено много се увеличават, след като през 80-те години на миналия век Тодор Живков решава да въведе модела на т.нар. тридетно семейство и аборти са разрешени само за майки, които имат вече три деца. От там и погрешно разпространяваният слух, че през комунизма право на аборти са имали само ромите и българските турци, а за обикновените българки оставали единствено криминалните аборти.
От една страна традицията на социалистите повелява да се борят за правото на жените сами да определят дали и кога да раждат, от друга пък все по-честите им залитания към христианската етика и православието ги въвеждат в тежка дилема.
Тя се утежнява допълнително и от това, че по отношение въпросите на вярата нашите коМсерватори са сериозно объркани. От една страна не пропускат църковна служба (особено тези, които излъчват по телевизията), от друга са много привързани към Баба Ванга, която Синодът определено недолюбва. Към православието те имат нееднозначно поведение и са нещо като дете на кентавър и русалка, самото то болно от шизофрения. Превръщайки се от социалистическа в типично народняшка партия, след 1990-а БСП започна хем неприкрит флирт със Синода, хем здраво да тачи народните традиции, дори когато те откровено са осъдени от църквата. По едно време бяха припознали битката срещу отцепниците на дядо Пимен като лична кауза на БСП, но същевременно ту водеха ледени хора, ту подрипваха върху нестинарски въглени, а напоследък гонят и джендъри с кукери.
И до днес размахват китки на осми март, а Баба Марта посрещат така накичени, че направо приличат на полското знаме. Това допълнително ги отдалеча от църквата, на колкото и православни да се правят...
В никакъв случай не искам с този текст да отклоня БСП от историческата й мисия по окончателното разгромяване на пътните строители, но понеже този дебат се начена в обществото през изминалата седмица, подозирам, че скоро ще настигне по популярност Истанбулската конвенция и тогава, щат не щат, ще трябва нещо да кажат... Ще бъде любопитно, още повече, ако някой седне и пресметне, че за периода на своето 45-годишно социалистическо управление те са „загубили“ близо 5 милиона души възможен електорат. Негативният баланс на ражданията спрямо абортите в България се обръща чак през 1999-а, но все пак неродените след 10 ноември българи са значително по-малко.
Мислех си, че този текст ще бъде смешен и весел, както повечето ми петъчни упражнения досега, но той май стана тъжен. А разговорът за българската модерност е важен и далеч не се изчерпва с машинното гласуване, което нашенските коМсерватори горещо подкрепят...Горчива истина е, че битката за българската модерност всъщност много прилича на „Криворазбраната цивилизация“. А тя е публикувана – отбележете! – през 1871 в Букурещ от Добри Войников. И както пише на титула на самата пиеса, иде реч за „смешна позорищна игра“.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
