Тодор Андреев е 26-годишен българин, който живее от няколко години в Германия. За националния празник на България е решил да измине с колелото си над 2000 км от Берлин, а на самия 3 март да се качи на в. Шипка. Тодор Андреев е роден в Шумен, завършил е художествената гимназия "Акад. Дечко Узунов" в Казанлък. От 4 години работи в Германия. Все още не съм семеен.
- Защо заминахте в чужбина?
- Защото три години в България търсех безуспешно работа не само по специалността. Исках да се реализирам и да запиша висше образование, но не стана.
- С какво се занимавате в Германия?
- Не се занимавам с рисуване. Започнах като общ работник във фирма за хранителни стоки и стигнах до доста висока позиция. В момента имам собствена търговска фирма. И съм много доволен и удовлетворен, защото имам най-важното, от което се нуждае човек - прехрана и сигурност. Но пък ми липсва родината...
- Какво ви накара да предприемете този патриотичен тур, нека го наречем така, от Берлин до Шипка?
- Никога не съм качвал Шипка с колело или пеша и много ми се искаше да го направя точно на 3 март. Смятам себе си за патриот, за човек, който обича родината си и иска да помогне. Споделял съм това неведнъж в различни групи, страници и чатове в социалните мрежи. Дразни ме, когато незаслужено се упрекват българите зад граница. Мисля, че всеки българин, който е в чужбина, мисли много повече за родината си, отколкото, когато е на родна земя.
- Били ли сте друг път на Шипка точно на 3 март?
- Да, няколко пъти съм бил още като ученик. Усещането наистина е неописуемо. До този величествен паметник на свободата човек се чувства малък и същевременно горд, че е българин, че е имало такива храбреци, оставили костите си за свободата на България.
- Кога тръгвате от Берлин и какъв ще бъде графикът ви до Шипка?
- Тръгвам от Берлин на 21 февруари от 9 часа, от площад Александърплатц. Планирам да изминавам на ден по 200-300 км, което означава около 15 часа непрекъснато каране. Ако има възможност и малко повече, но няма да се преуморявам, за да ми стигнат силите до финала. Планирам да мина през 10 европейски столици, но засега ще ги запазя в тайна. Ще спра, разбира си, и в София. В страните през които ще премина, ще има хора, които ще отговарят за логистиката, ако нещо се случи с мен, не дай, Боже, да ми помогнат.
- Завинаги ли смятате да останете в Германия или планирате да се върнете в България?
- Сега си идвам само за националния празник и някои дребни ангажименти, свързани с един мой проект. Иначе смятам до остана в Берлин още 2-3 години, докато стабилизирам фирмата си да мога спокойно да се завърна в България. Искам тази фирма да може да функционира и в Германия, и в България и да финансира проекта, който замислям и който е мащабен и няма аналог.
- С какво е свързан този ваш проект?
- Най-общо казано с обединението и развитието на българското общество, за да бъде компетентно и активно, да има собствена позиция и да бъде реална алтернатива и коректив на управляващите. Това не е политически проект, а граждански, обществен, в който смятам да привлека, както българите в чужбина, така и тези, които живеят в страната.
- Следите ли какво става в момента в България?
- Смея да твърдя, че съм информиран и буден българин, защото, въпреки че съм в чужбина, следя какво става в родината. Знам, че в Болярово отново се надигна брожение заради унищожените от властите животни заради чумата. Следих подробно развоя на събитията след нападението на двамата роми над командоса във Войводиново.
- Интеграцията на ромското население в обществото очевидно ще бъде проблем и на следващите години. Според вас как може да бъде разрешен?
- За мен погрешната политика направи ромското население да бъде по-привилегировано от българите. ЕС също допринесе техните и без това големи права да се увеличат. Те са малцинство и трябва да ги "интегрираме", казват техните защитници. Ами българинът, който се чувства пренебрегнат, чужденец в собствената си страна, кой ще защити? Правя сравнение с Германия и виждам какво се случва тук с малцинствата. Искат или не искат, водят ги на работят, въртят ги тук-там, за да се впишат в обществения живот реално. Какво бе направено в България по т.н. програма за ромското включване? Изсипаха се милиони левове в разни фондации, организации и фирми, а те въобще нямаха за цел да помогнат на ромското население да си изкарва прехраната, а гледаха как да откраднат по-голямата част от тези пари.
- Тази година предстоят два решаващи избора в България - за европейски парламента и за местна власт. Вие ще гласувате ли?
- Не гласувах на последните парламентарни изори и сега няма да гласувам, защото изборите в България не са честни, нагласят се.
- Защо мислите така?
- Защото в някаква степен съм запознат с тези машинации. Когато бях ученик в Казанлък, помагах в предизборния щаб на една политическа сила - предпочитам да не я казвам. Бях в кухнята, както се казва, много нередни неща видях и научих и се отвратих от самата политика. Повечето хора казват, трябва да направиш партия, кмет да станеш, да влезеш във властта, за да я промениш, но аз не мисля така.
- Засега друг начин, като изключим насилственото завземане на властта, не е измислен...
- Другият начин е да работиш с много хора, с които да генерираш идеи и да предлагаш истински решения за развитието на България. Това е смисълът на моя обществен проект, за който стана дума вече. Политиците в България нямат този интерес, техният интерес е личната облага, да пълнят собствения си джоб.
- Как смятате да реализирате този твърде амбициозен проект?
- Първо ще създам условия чрез моята фирма, която ще финансира в началото проекта, българите да получават толкова, колкото в чужбина. Сега бизнесът в България няма интерес да плаща толкова, колкото изкарват реално работниците.
- Какво може да провали проекта ви?
- Най-лошото е, че няма много българи, които мислят като мен и искат да помогнат на родината си. Искрено, честно, безкористно. Всеки първо гледа личната облага, личният интерес. Липсата на умни специалисти, които искат да помогнат на България, може да се окаже препъникамък за проекта.
- Как смятате тогава да намерите повече съмишленици и да ги мотивирате?
- Сега подготвям визитката и описанието на проекта и се надявам да го направя достатъчно убедително, за да привлека съмишленици. Но не очаквам да ме подкрепят хора, които си надхвърлят сянката, т.е. правят се на умни, интелигентни, успели, но не са готови да помогнат с нищо на родината си. Сега е време да се запитаме: "А ти какво направи за България?". Не утре, или вдругиден, защото може да я няма...
- Кога може да стартира проекта ви?
- На практика аз вече работя по него, имам и 20 асистенти. В момента търся графични дизайнери да подготвим уеб-сайта. Амбицията ми е в него да създадем групи на всички професионални общности - икономисти, мениджъри, учители, инженери, артисти и т.н. Да ги стимулираме и да им помогнем работят заедно по общи проекти за България. Другата ни амбициозна задача е постепенно да наберем средства за животоспасяващи операции на български деца. В перспектива искаме да изградим и първата независима медицинска лаборатория в България и медицински центрове в по-отдалечените места. Надявам се до края на годината проектът да започне да работи и за обществото, за хората в България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
