Заветите на Левски са българската библия

ФОТО: БНР

В съзнанието си хората у нас вече са канонизирали Апостола, казва Васил Василев, председател на Общонародния комитет "Васил Левски"

- Г-н Василев, как Общонародния комитет "Васил Левски" ще почете 146-годишнината от обесването на Апостола на свободата?
- Нашите сто комитета в страната ще отбележат датата. Ще бъдем и на националното честване в София пред паметника на Апостола на 19 февруари.
- Кои от безсмъртните думи на Левски често си напомняте?
- Много са. Заветите на Васил Левски са национална библия на българският народ и българският дух. Левски има страхотни прозрения в черните години на робството. Той вижда неща, които и днес сме слепи да разберем. Той казва: "За отечеството работя, байо! Нека изберем най-великодушните, най-разсъдливите, най-постоянните, най-безстрашните.".
Левски казва, че не бива да се дава подкрепа на глупци, че за да бъдем равни с другите европейски народи трябва да бъдем задружни. Само задружни усилия могат да ни изведат по пътя напред. Във всяка дума на Левски си личи любовта към отечеството, предаността към народното дело. Вижда се неговата почтеност и честност, ненавистта към предателите и враговете на българския народ.
Ако неговите завети бъдат приети като основа за държавна политика, ще вървим напред.
- В кабинетите на много политици виси портретът на Левски. Спазват ли те заветите на Апостола?
- Това е много личен въпрос. Все пак е по-добре портрета да е там, отколкото до го няма. Това означава, че тези хора се съобразяват със заветите на Левски, с неговото дело и с неговия подвиг. Но на нашето общество му е нужно много повече. Не само да си спомним за Левски на 19 февруари, а на 20 февруари да забравим че той съществува. 365 дни в годината трябва да се придържаме към тези основни параметри, които той определи преди 150 години. Това може би е утопия в днешния дълбоко материален свят, но по същия начин е изглеждала утопия и християнството, преди 2000 години. И въпреки пролятата кръв християнството побеждава. Защото възгледите на Христос, неговото учение са спасителни. "Обичай ближния си", трябва да изведе човечеството по един нов път.
Заветите на Левски трябва да бъдат този спасителен път, по който да можем да тръгнем напред.
- Апостолът призовава: "Дела, а не думи!". С какви дела ще запазим чиста и свята републиката си?
- За съжаление републиката ни не е нито свята, нито чиста. За съжаление думите са твърде много, делата са малко. И делата не дърпат обществото напред, за да живеят хората по-спокойно.
- Левски ни завеща „да разчитаме преди всичко на себе си, а не на външни сили“. Валидна ли е тази идея и днес?
- Разбира се, тя е в основата на всичко. Свободата и независимостта са нещо за което сме се борили.
- Една от причините да заловят Левски е липсата на дисциплина у Димитър Общи. Той организира обира на турската хазна в Арабаконак, след което турците решават да заловят Левски. Липсва ли днес дисциплина у българите?
- Да, за съжаление. Наблюдаваме разхайтеност, която никога досега не е била наблюдавана в българското общество. И това е нежеланието за работа, нежеланието за съобразяване с правилата и законите.
- Има ли лек срещу липсата на дисциплина у българина?
- Има, разбира се - спазването на правилата. Има хора, които са мързеливи, лошо работят, закъсняват за работа, пиянстват. Но когато отидат в Германия, например, стават примерни работници, защото виждат, че правилата не им позволяват да живеят по стария начин.
- Погребаха Левски в Позорните гробища за скитници и престъпници, в края на града, където днес е неговият паметник. После останките от тленното му тяло изчезнаха. Дори и Ванга не позна къде е гроба му. Всъщност важно ли е това или е по-важно че той е в сърцето на всички българи?
- За нас е много по-важно, че имаме безценни свидетелства, документални свидетелства за това какво той е представлявал като човек. Имаме и неговите завети.
- Трябва ли да бъде канонизиран, както настоява НФСБ?
- Това е въпрос, който самата църква трябва да реши. Хората са го канонизирали за светец. И ще Ви дам пример. Когато изложих в църквата „Света София" дрехата, която е носил Левски като свещенослужител, имаше върволица от хора, които искаха да я видят. Хората минаваха край дрехите, като на поклонение. Една възрастна жена водеше със себе си малко дете, тя мина покрай дрехите, прекръсти се и се поклони и каза: „Помогни ни дяконе“. От това по-голямо признание няма.