Събота,

Енергийни интереси палят фитила във Венецуела,

От: Антония КЮМЮРДЖИЕВА -
A
A
A

Станислав Бачев, политолог

- Господин Бачев, до какво ще доведат протестите във Венецуела и как се стигна до тях ?
- Когато се коментира кризата във Венецуела най-добра яснота може да бъде придобита, когато тя се разглежда в контекста на други подобни процеси, които не се ограничават само в Латинска Америка. 
Така нареченият бунт срещу властта представлява вече добре трениран, и работещ във времето, деструктивен за държавности модел. С един поглед в близкото минало могат да се посочат редица примери. Несанкционираната от ООН военна интервенция в Ирак през 2003 г., която беше обоснована с несъществуващи оръжия за масово поразяване, свали една легитимна власт, за да остави след себе си един нестабилен, взривоопасен район. След това Арабската пролет, която причини катастрофа в Либия, и все още продължаващо напрежение в Сирия. Украйна също е част от този модел по „изнасяне на демокрация”. Неуспехът на Оранжевата революция в Киев през 2004 г. бе само тренировка за това, което се случи в края на 2013-а, а именно Евромайдана и впоследствие държавния преврат в началото на 2014 г. 
Поглеждайки отново в настоящето, събитията във Венецуела не могат да бъдат определени като прецедент. През 2017 г. в продължение на месеци
страната бе разтърсвана от насилствени протести и стотици жертви. В модерната информационна епоха отзвукът от събитието е по-голям от самото събитие. Артистичните прояви, пърформанси, използването на цветя за окичване по оръжия, са повик от съзнанието, че ще бъдат видени и ще предизвикат емоция. Експресивността на изкуството е използвана, за да прикрие циничността на скритите намерения и мотиви. Именно затова и във Венецуела, както и в Украйна, протестите бяха свързани с недоволството на „образованата интелигенция” и на младите от властта. Всъщност, насилието бе изведено като удобен инструмент за постигане на политически цели. 
- Как се стигна до ситуацията във Венецуела, когато имаме двама президенти и два парламента? Каква ще бъде ролята на армията в това противопоставяне ?  
- Венецуела е независима страна, която направи своя избор за президент през май 2018 г. Вътрешните работи на независима държава не
могат да бъдат решавани от външни призиви и решения. Възприемането на подобна практика е опасна игра, която не подобрява сигурността на света, а напротив – задълбочава усещането за разлом. Армията е вярна на своя президент и върховен главнокомандващ Николас Мадуро. Легитимирането на Хуан Гуайдо от страна на САЩ и държавите, които
избраха да ги последват(подобно на кампанията в Ирак през 2003 г.) може да бъде по-добре разбрано, ако се отбележат някои факти. През 2017 г. Русия достави на Венецуела военно оборудване, ракети и системи за противовъздушна отбрана, които да модернизират нейната армия. 
Ако Венецуела е в сферата на влияние на САЩ, както бе заявено преди дни, логично е да се зададе въпросът каква беше причината за
ударната модернизация на армията на Грузия през 2008 г., например. В средата на декември 2018 г. в Каракас кацнаха два руски бомбардировача Ту-160, а месец по-късно ставаме свидетели на опит за преврат. В историята и политиката случайностите са рядкост.
- Колко време ще продължи тази ситуация?
- Събитията във Венецуела показват, че в основата на всеки значителен геополитически сблъсък стоят енергийни интереси и за пореден път се доказва тезата, че геоенергетиката е филтър на международните отношения. Венецуела е държавата с най-големи залежи на петрол, сред
десетте най-големи държави, които изнасят „черно злато”. Китай е основният енергиен партньор на Венецуела, следван от Русия. Китайската държава направи огромни инвестиции през последните години и отпусна
няколко многомилиардни заеми. Държавната петролна компания на Венецуела получи преки инвестиции от Китайската банка за развитие,
включително 250 милиона долара през 2018 г. Преди няколко дни САЩ наложиха санкции на същата държавна компания. Продължителността на сблъсъка е функция от изброените до момента
процеси. В Сирия, която е стратегически значима за транзит на енергоресурси, конфликтът все още не може да бъде разрешен и навлиза в своята осма година. Това е единият сценарий за Венецуелската криза. Другият сценарий е опитът за преврат да не успее, което ми се струва по- вероятно към момента, отчитайки всички фактори. Ако това се случи, ще се докаже за пореден път, че светът е устойчиво многополюсен.
- Според Вас ще станем свидетели на пореден дълъг хибриден конфликт или ще се стигне до чуждестранна военна интервенция? 
- Хибридният конфликт вече е налице, но пряка чуждестранна военна интервенция би била взривоопасна. Така че към момента не мисля, че
някой би допуснал подобен сценарий.
- Възможно ли е нестабилността във Венецуела да хвърли света в политическа задънена улица в стила на Студената война ?
- Новата година правилно бе опредлена от наши политолози като година на санкции и миграция. От една страна санкциите са отново водещ
инструмент за налагане на стратегически интереси, а миграцията е едновременно заплаха и инструмент. В случая с Венецуела, обаче,
миграцията би била в посока север, към границите на Мексико и САЩ. Светът не е в задънена улица, а напротив. Той се движи и процесите се случват. Моделът на мултикултурализма може да бъде наречен задънена
улица, предвид всички събития от последните години. Но за историята период от 2-3 или 5 години е просто миг. Много икономисти през годините са виждали задънени улици, които  всъщност са били просто признак за предстояща промяна.

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички