Учениците са новата мишена на джихадистите

• Според терористите, разумът на младите хора е „чист“, лесни са за вербовка, казва проф. Татяна Дронзина

• Правим лоша услуга на момчето от Пловдив, ако го оневиним, трябва да му помогнем да разбере грешката си

•  Зарибяват ученици с истории като тези на Херкулес и Гъливер

•  За исляма момчетата на 14 г. са мъже

•  Обучаваме учители за превенция на радикализацията

- Проф. Дронзина, Вие наблюдавате от години процесите на вербовка на младежите от ИДИЛ. Какви методи използват?

- ИДИЛ по принцип е младежки политически проект. Затова и средната възраст на мигрантите беше за мъжете (бойци) – 25, за жените, направили хиджра (присъединили се към Халифата )- 22 години. Около 2009, в интернет се появи един учебник на Ал Кайда, наречен „Изкуството на вербовката“. Той беше използван активно и от Ислямска държава, само че последната внесе много подорения, което я направи далеч по-ефективна в рекрутирането. Този учебник от 51 страници на арабски език специално подчертава, че младежите – учениците и студентите – са много благоприятна група за вербуване. При това учениците повече от студентите, защото „унивеситетите са пълни с шпиони“. С други думи, някой студент може да е агент, който действа под  прикритие със задачата да се внедри в терористичнта организация. Никой в демократичния свят обаче няма да натовари с подобна отговорност непълнолелетно лице – ученик. Според терористите, разумът на младите хора е „чист“, иначе казано, не обременен от  други идеологии. И ако са атеисти – още по-добре. Защото, предупреждава учебникът, вярващите са добре запознати с религията и може да провалят вербовката.

- Кои са основните открояващи се неща?

- Подобрението, което направи Ислямска държава при вербуването е замяна на религиозния наратив с георичен. В този смисъл, много от европейските сюжети бяха „откраднати“ от ИД и използвани за нейните цели. Нейният апел не е отправен само към мюсюлманите, а към всеки млад човек, който желае да бъде герой. Обикновено интригата е следната: лансират се истории, в които се говори за млад човек, неочаквано сдобил се с необикновена сила, подложен на различни изпитания от съдбата. В хода на тези изпитания, заради благодорното си сърце и човещината си, той помага на общности, които почти не познава. Този сюжет е дълбоко залегнал и в европейския фолклор, и в европейската митология. Историите на Херкулес и Гъливер са само две от многото. Вижте даже българските народни приказки – например, за звездочелия юнак, който, преодолявайки изпитаният на съдбата, помага на почти не познати царства. Ние сме закърмени с тези истории и затова реагираме положително на тях. Иначе вербовката започва с общ разговор за исляма и за това, че той е религия на мира, а после се преминава към по-конкретни теми – за унижената умма и за нейното право да отговори на Запада, който, разбира се, е виновен за всички нейни злини. Рекрутираният дълго време може въобще да не усети, че е обект на вербовка. Докато не разбере по трудния начин, че излизането от този капан не е проста работа. 

- Какви деца най-често се поддават? На каква възраст?

- Ще ми позволите да уточня понятията. В исляма лицата от мъжки пол над 14 година вече са мъже. Поради тази причина никой не ги смята и не се отнася към тях като към деца. Непълнолетните лица, както сега виждаме от състава на затворите в Ирак и Сирия, са пристигнали в ИД с родителите си. И днес те представляват огромен морален проблем пред всички ни, защото, социализирани в духа на абсолютното и безусловно насилие, голяма част от тях са завършени убийци. В същото време, те не са попаднали там по собствено желание. До къде ще стигне нашият хуманизъм и къде ще бъде прокарана разделителната линия между него и правото ни на сигурност е въпрос, който предстои да бъде решаван. В добрите си години ИД апелираше силно към момичетата на тази възраст заради репродуктивните им способности – както ви е известно, жените бяха стратегически ресурс за Ислямска държава, тъй като няма държава без семейство, и няма семейство без жена. Имаше период, мисля, че това беше 2017 година, когато броят на жените, „изчезнали“ от семействата си във Франция беше по-голям от този на мъжете. Много от тях бяха именно в ученическа възраст, тъй като законите на тази страна позволяват на всеки, навършил 14 години, да пътува без родителите си. 

- Какъв е основният мотив, чрез който се вербуват децата? Какъв е профилът на децата им? 

- Още веднъж ще повторя, че деца пристигаха главно с родителите си. Логистично е много трудно за дете да се присъедини към Халфата само, без да бъде придружавано от възрастен. Колкото до вербовката на млади хора, мотивите са различни. Някой иска да бъде герой, друг да отмъсти за униженията на уммата, трети за пари, четвърти за слава, пети за романтика, шести за справедливост или от отегчение. Жените от Централна Азия например, бяха привлечени от възможността за романтичен брак, който, разбира се, няма нищо общо с романтиката – поради високата смъртност на мъжете и ограничения брой на жените, вдовиците обикновено преминаваха в „наследство“ на близките на убития или на неговите „сражаващи се братя“, с цел „повишаване на бойния им дух“ – тоест, на задоволяване на сексуалните им потребности. От международните институции бяха изнесени уасяващи факти за това „унаследяване“ и чудовищния брой „съпрузи“, които момичета е трябвало да понесат. 
- С какво ги привлича Ислямска държава?

- Ислямска държава е различна от другите терористични организации първо, по това, че е протодържава – тоест, притежава голям брой от характеристиките на държавата, и второ по това, че се изобрязява като революционна държава. И сега, когато е детериториализирана, тоест, лишена от територия, тя продължава да съществува като виртуален халифат, който води електронен джихад. Ислямска държава продължава да бъде бренд. Нейният апел към чуждестранните бойци – че на халифата са нужни техните ръце, ум, сърце, умения – е мощен стимул за младите хора, които по принцип се вдъхновяват от идеята за общност. Както и всеки един от нас, между другото. Чувството, че принадлежим, ни изпълва с удовлетвореност и сигурност – точно така се усещат и младите хора, които са се оставили да бъдат убедени, че вече са част от халифата. Неслучайно вербовката им на определен етап е свързана със здължително общуване с другите членове на радикалните мрежи – за да бъдат лоялни бойци на джихада, те трябва да се почувстват като „едни от тях“. Колкото до революционния характер на Ислямска държава, там нещата са ясни – всяка  революция завладява с призива си към нещо ново и небивало, което именно ние ще построим. 

- Имате ли наблюдения дали и други деца освен момчето от Пловдив са били обект на вербовка от ИДИЛ?

- Не бих нарекла момчето от Пловдив дете. Той е на 16 години, с други думи, не е малолетен. По каноните на радикални ислям той е мъж и боец и се е оставил да бъде напътстван като такъв. Дали има други младежи на неговата възраст е въпрос, който трябва да отправите към службите за сигурност. Аз ще кажа само едно по този повод. В моята изследователска практика, която минава през интервюиране на завърнали се от ИД бойци от Централна Азия и изследване на проблема на Балканите, не съм срещала случай на самотна вербовка. При това имайте предвид, че в повчето случаи тя се извършва от близки родственици или приятели. Абсурдно е една варбовъчна мрежа да бъде изградена, за да рекрутира само един човек, и то някакъв ученик на 16 години. Никой не може да си позволи такова безгранично изразходване на ресурси, най-малко пък Ислямска държава, която точно сега не е в най-добрата си финансова форма. Радикализирането на бойци може и да започва в интернет, но не свършва там, а в реалната физическа среда на вербувания – в процеса на общуване, взаимодействие и взаимно индуциране на лоялност към терористичната организация. Изследванията на моя екип описаха признаците на този процес още през 2016 година на основата на полеви изследвания у нас, (когато съвместно със СБУ започнахме обучения на учители по превенция на радикализацията), а през 2018 очертахме и модела, по който това се извършва и резултатите бяха изнесени. Ама няма по-глух от този, който не иска да чуе. Институциите са твърде загрижени за медидйния си образ – едни го пазят чрез показни акции, други чрез пълно мълчание. За жалост и в двата случая контрата остава у нас, гражданите. 

- Публичната дискусия за момчето у нас се поляризира...

- Това, което особено ме притеснява в момента, е че истински важните въпроси – как да предотвратим радикализацията и как да се борим с нея – се изместват от псевдодебата жертва ли е момчето или  е престъпник. Правим лоша услуга на момчето и неговото семейство ако го оневиним за допуснатото от него. Той трябва да разбере грешката си, и неговото семейство, местна общност, съученици и приятели трябва да му помогнат да направи това. И ние като общество трябва да ги подкрепим. В Европа и САЩ лица на неговите години са санкционирани за далеч по-малко – ако изнесените в медиите факти за веществените доказателства за верни, разбира се.  Ако не са, ще се окаже, че в продължение на десет дена си чешем езиците при това без никаква полза за никого. 

- Има ли път назад за пловдиския младеж? 

- Да. Той може и да се е поддал на джихадистката идеология и да се е готвел да извърши насилие, но не го е извършил. Следователно, не е преминал линията, която отделя намерението от престъплението. Важното е да не забравяме, че де-радикализацията за почва с де-идеологизация и в този процес задължително участват освен специализираните органи, гражданското общество, семейството и местната общност, както и религиозните лидери. Да казваме, че с младежа работят психолози, значи нищо да не казваме, тъй като аз си задавам въпроса къде са тези подготвени специалисти? Като изследовател и човек, работещ в областта на тероризма и радикализацията повече от 20 години, аз съм крайно неудовлетворена от пълното мълчание за това има ли програми за превенция на радикализация и де-радикализация у нас. Поради това моят екип ще започне самостоятелно разработване на подобни програми – предварително ви съобщавам, че не сме финансирани от никого и не защитаваме ничии интереси освен интересите на човешката и националната сигурност. В редица страни съществуват открити и безплатни телефонни линии, които съветват родителите как да постъпят ако сметнат, че децата им са застрашени от радикализация, при това при пълно запазване на тяхната анонимност. Има неправителствени организации, които предоставят ресурси и специалисти. Всичко това отсъства у нас. Време е да започнем да го изграждаме. И да се разделим с илюзията си, че като не говорим за нещо, то няма да ни се случи.  

- Имат ли нужда учителите да бъдат обучени за превенция на радикализацията и де-радикализация?

- За това е най-добре да питате тях. Аз само ще кажа, че два дни след инцидента Професионалната гимназия по електротехника и електроника в Пловдив ни се обади с молба за такова обучение. То беше проведено от екип от 5 души, включваш изследователи на тероризма и радикализацията, медийни експрети и социолози, както и специалисти по информационни технологии. Новият момент беше вклюването на актьора от пловдивския драматичен театър, г-н Валери Кьорленски, който помогна в ролевите игри. За наша огромна радост, отзивите бяха повече от добри, поради което вече имаме уговорка и с други пловдивски училища – следващото обучение ще бъде за учителите от Професионалната гимназия по туризъм в Пловдив и ще се проведе в началото на юли. По време на обучението си дадохме сметка за стреса, преживян от учителите докато се уверят, че това не е някое от „техните“ деца. Искаме да им благодарим за професионализма и будната гражданска съвест, но преди всичко за човечността и дълбоката загриженост към сигурността на техните ученици и съграждани. 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com