София. Българската църква изгуби своя патриарх. Максим почина тази нощ в 3,30 часа. Скръбната новина бе потвърдена официално от Светия синод. Причина за смъртта е сърдечна недостатъчност.
„Бог да приеме и помилва душата на нашия многообичан и многоуважаван първойерарх Негово Светейшество Българския патриарх Максим. Нека името му бъде записано в книгата на живота!”, се посочва в съобщението на БПЦ.
От сутринта камбаните на храма "Св. Александър Невски" бият траурно. Във всички епархии се отслужват заупокойни молитви. Църквите спускат черни знамена.
Преди седмица негово светейшество навърши 98 години. Последните седмици от живота си той прекара в болница "Лозенец". Там се поклони пред чудотворното копие на иконата "Достойно есть", което пристигна у нас от Атон на 27 октомври.
Предстои да се насрочи поклонение, да се уведомят православните патриарси и властите. Предполага се, че в завещанието си дядо Максим е посочил къде да бъде погребан.
Днес митрополитите трябва да се съберат на извънредно заседание, на което да определят и.д. ръководител на Църквата, както и и.д софийски владика до избора на нов титуляр. Заседанието ще се води от Григорий Търновски, който в момента е старши митрополит на Синода в намален състав.
Марин Минков, както е светското име на Максим, е роден на 29 октомври 1914 г. в с. Орешак. Още когато е на 12 г. родителите му го дават за послушник в Троянския манастир. Основно и прогимназиално образование получава в родното си село.
|
Благословил ни преди да издъхне Тато искал архиереите да оглавят ОФ Патриархът: Грешен съм, но компромиси с властта не съм правил |
От 1929 до 1935 г. учи в Софийската духовна семинария, която завършва с отличие. През следващите три години Марин е певец и деловодител при храма "Успение Богородично" в Русе. От есента на 1938 до 1942 г. изучава богословие в Софийския университет "Св. Климент Охридски", като през ваканциите е певец, билиотекар и проповедник в Троянската света обител.
На 13 декември 1941 г., през последната година на обучението си, приема в параклиса на Богословския факултет монашески постриг с името Максим, от Ловчанския митрополит Филарет и под духовното старчество на тогавашния игумен на Рилския манастир архимандрит Натанаил. Седмица по-късно в храма на Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски" е ръкоположен в йеродяконски чин от Врачанския митрополит Паисий.
След кратко служене като митрополитски дякон и проповедник в Ловчанска епархия, е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На тази длъжност йеродякон Максим е близо пет години - от 1942 до лятото на 1947 г. Междувременно, на 14 май 1944 г., в Черепишкия манастир "Успение Богородично" е ръкоположен в йеромонашески чин от Врачанския митрополит Паисий.
На 12 юли 1947 г. по решение на Светия Синод е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил.
От 1 септември 1947 до 1 май 1950 г. архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, след което (до 1955 г.) е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.
След завръщането си в България от 15 юли 1955 до 1960 г. заема поста главен секретар на Св.Синод, като междувременно е и председател на редакционната колегия на Синодалното издателство на Българската православна църква (от 1957 до 1960 г.).
Хиротонисан е в епископски сан с титлата "Браницки" на 30 декември 1956 г. в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".
На 30 октомври 1960 г. е избран, а на 20 ноември е канонически утвърден за Ловчански митрополит.
След смъртта на патриарх Кирил през март 1971 г. митрополит Максим става наместник-председател на Св. Синод.
На 4 юли 1971 г. Църковно-народният патриаршески избирателен събор в София с единодушие го провъзгласява за Патриарх на Българската православна църква и Софийски митрополит. На интронизацията му присъстват глави и представители на всички поместни православни църкви.
През 90-те години на миналия век легитимността на избора на патриарх Максим е поставена под съмнение, което довежда до разкол в Църквата и създаване на втори синод на митрополит Пимен и митрополит Инокентий. През 1998 г. обаче на Всеправославен събор в София главите на всички православни църкви потвърждават каноничния избор на патриарх Максим и призовават духовниците, които го оспорват, да се покаят. С приемането на нов Закон за вероизповеданията през декември 2002 г. държавата прекратява намесата в делата на БПЦ и потвърждава каноничността и легитимността на патриарх Максим.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
