"Благодаря на моя Бог, че съм изтезаван за престъпления, които не съм извършил! Нека чрез това се умият волните ми прегрешения!"
Това казал в началото на 7 век свети Максим Изповедник пред съда в Константинопол, където бил изправен като държавен престъпник. Той твърдо отричал правото на императора да се разпорежда с догматите на вярата.
"Щастлив съм, че нося името на един от великите църковни отци", признава прижеве българският патриарх Максим. "Преподобни Максим Изповедник е водел строг аскетически живот. Въпреки всички изпитания, които жертвено е понесъл, е останал изповедник на Светата православна истина, отстоявал е православната вяра Той ми е добър, достоен пример за подражание и особено пък в молитвено отношение аз се обръщам към него за помощ пред престола на Всевишния", казва патриархът.
Независимо от многото грехове, които могат да му бъдат приписани, той със сигурност никога не е нарушил православните канони подобно на своя небесен закрилник. През 2002 г., когато упорито отказваше да приеме папата, един руски сайт написа, че българският патриарх се държал като мъченик за вярата срещу натиска на държавните власти, разказва журналистът от БНТ Горан Благоев, автор на книгата "Истории за плач и за надежда".
След кафето отпивал ракия - за да "затисне турчина"
Скромност, тънко чувство за хумор, завидна издържливост и духовна сила - това са само част от качествата на партиарх Максим, с които ще го запомнят хората около него. Ето какво още пише Благоев за главата на православната ни църква:
Патриархът стриктно спазва монашеските си задължения и не пропуска постите, въпреки че страда от диабет - болест, при която неяденето на месо е противопоказно. Блажната храна отсъства от менюто му всяка сряда и петък, както и в отредените през годината периоди на пост. Храни се умерено - на трапезата му преобладават салатите, плодовете, рибата. Засукани ястия няма. Като всеки балканджия обаче не отказва леко пикантните манджи - на прозореца му се кипри неизменната саксия с люти чушки. Любител е на домашно приготвените печива, особено баници с праз или зеле. Всеки ден задължително пие фреш. Допреди 5-6 години му сервираха и чашка качествен алкохол - прочутата троянска ракия, червено вино или отлежало уиски. Казват, че имал обичай, ако сръбне кафе в края на обеда, след него винаги да отпива няколко глътки ракия - за да "затисне турчина". С напредването на възрастта обаче все по-често се отказва от тези дребни удоволствия - при наздравици докосва чашата едва забележимо с устни, без да отпива.
За своите 97 години патриархът проява завидна издръжливост - често участва в литургиите, които продължават между два и три часа. Да не говорим за богослужението на Великден, което започва половин час преди полунощ и свършва в 2.30 сутринта. В църковните среди са прочути 1000-та крачки на дядо Максим, които отброява след всяко хранене, правейки задължително кратка разходка. В по-ранни години не пропускаше и планинските преходи - в гората над Драгалевския манастир, където е лятната му резиденция, или край метоха "Зелениковец" в Троянския Балкан, свързан със спомени от неговата младост.
Обича цветята. Разказва как майка му имала прекрасна градина в родната му къща в Орешака. Може би оттам е останала любовта му към земята, защото до неотдавна сам отглеждал лук и магданоз в митрополитската градина насред столицата. Българският патриарх е и библиоман - притежава над 6000 тома. Книгите са пръснати на три места, като основната част е в Драгалевския манастир. Редом с българската литература има и много издания на руски език. Сред тях на известния писател и философ Дмитрий Мережковски, както и романите на Стайнбек. Трудно ще разберете кой е любимият му български автор, защото се опасява, че ако назове конкретни имена, може да засегне други. Има и впечатляваща колекция от медицинска литература, която след Библията и богословските текстове е третото най-предпочитано четиво.
Външно изглежда недостъпен, дори затворен. Но хората от близкото му обкръжение го имат за голям сладкодумец с тънко чувство за хумор - някои от тях споделят, че могат с часове да слушат историите му от минали времена. Известен е с дискретността си - трудно ще чуеш конкретна позиция по важен въпрос. В подобни ситуации не бърза да вземе решение, често бави отговор, а в повечето случаи разчита на мненията на владиците в Синода. Казват, че това качество е изградил по времето на комунизма, когато е трябвало да се съобразява с много фактори. Критикуван е, че се крие зад общата отговорност на църковното ръководство. Но патриархът смята, че така спазва принципа на съборността в Църквата, според който всичко трябва да се решава по вишегласие. Затова и често напомня, че е пръв между равни, което понякога му изиграва лоша шега, защото всички негативи на БПЦ се свързват с неговото име.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
