България официално получи одобрение да приеме еврото от 1 януари 2026 г. Това стана след като страната постигна впечатляващ напредък по отношение сближаването на стандарта на живот с този на най-развитите икономики след присъединяването си към ЕС през 2007 г. Този напредък по отношение на сближаването на доходите и цените в България с тези в еврозоната се случи в условията на фиксиран курс и без икономиката да загуби конкурентоспособност. Дори обратното, конкурентоспособността се подобри. Така започва анализ на The Investment Institute на UniCredit – банката собственик на българската Булбанк.
С влизането в еврозоната България ще се възползва от по-ниски транзакционни разходи, по-висока устойчивост на икономиката и по-голяма финансова стабилност, благодарение на преминаването към единна валута. Очаква се по-добър достъп до капиталови пазари и засилен инвеститорски интерес.
Но приемането на еврото не е гаранция за просперитет. В анализа на The Investment Institute by UniCredit макроикономистите на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов и Елена Костадинова подчертават, че следващият етап от икономическото сближаване – повишаване на жизнения стандарт до средноевропейски нива – ще бъде по-труден и ще изисква последователни структурни реформи. Подобряването на институционалната среда, фискалната дисциплина и борбата с неравенствата са критични за устойчив успех.
Според цитираните в анализа данни, БВП на глава от населението в България вече е достигнал 61% от средното в еврозоната (2023) спрямо едва 34% през 2006 г. Подобен напредък има и в ценовото равнище – от 44% на 56%. Балтийските страни – особено Естония – се очертават като най-успешния пример за подражание в рамките на еврозоната.
Успехът на балтийските републики се дължи на продължаването на реформите, имащи за цел подобряване качеството на институциите. Тези страни отчетоха най-значително подобрение на конкурентоспособността поради това, че избраха да продължат напред със структурните мерки насочени към увеличаване на продуктивността. Това им позволи да постигнат увеличаване на конкурентоспособността в такива пропорции, че напълно да компенсират загубите на конкурентоспособност предизвикани от продължаващия процес на изравняване на цени и заплати със средните в еврозоната, се посочва в доклада на The Investment Institute by UniCredit.
От текста на аналитичната разработка става ясно още, че реформите, които предстоят за нашата страна, са по-трудни от осъществените досега. Те не само се фокусират върху коригирането на все още нерешени, наследени от миналото проблеми, но също така имат за цел да подготвят икономиката за предизвикателствата на бъдещето. Тези реформи, понякога наричани реформи от трето поколение, са:
- Адаптация към климатичните и технологични предизвикателства;
- Намаляване на корупцията и укриването на данъци;
- Подобряване на образованието, инфраструктурата и институциите;
- Засилване на социалната кохезия и борбата с неравенството, което остава най-високото в ЕС (според коефициента на Джини).
В заключение, за да просперира всяка икономика се нуждае от стабилна и заслужаваща доверие национална валута. Само по себе си, членството в еврозоната не предоставя автопилот за повишаване стандарта на живот в България до нивата на най-развитите европейски икономики. За да се постигне това е необходимо неуморните и непрекъснати усилия за подобряване качеството на институциите да продължат.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
