Шефът на БНБ назова ключовия приоритет за еврото. Как българите ще усетят промяната

България е на финалната права към членството си в еврозоната, а от 1 януари 2026 г. левът ще бъде заменен с еврото. Управителят на БНБ Димитър Радев разкри ключови детайли от подготовката, предизвикателствата и ползите за гражданите и бизнеса.

От централната банка подчертават, че:

Участието като наблюдател в ЕЦБ вече дава ценен опит преди официалното присъединяване;
България печели суверенитет, преминавайки от „следващи“ към „съвместно вземащи решения“;
Още от първия ден ще има достатъчно евро в обръщение;
За гражданите промяната ще се усети най-вече като удобство и сигурност.

Г-н Радев, вече присъствате като наблюдател в заседанията на Управителния съвет на ЕЦБ. Какво Ви направи най-силно впечатление и как това ще помогне на България?

Това е много ценен опит за Българската народна банка. Отблизо виждам как функционира процесът на вземане на решения – задълбочено, аналитично и с визия за цялата европейска икономика. Темите обхващат всичко – от инфлацията и паричната политика до финансовата стабилност и платежните системи. Това участие е естествено продължение на процеса, който започнахме още преди години – изграждане на експертиза, институционална подготовка и култура. Така на 1 януари 2026 г. няма да започваме от нулата – ще бъдем готови и интегрирани.

Кое е най-голямото предизвикателство пред БНБ в тази подготовка?

Да осигурим пълна готовност в рамките на строг график. Това включва институционални промени, правна конвергенция, логистика, но и още нещо – доверие. Хората трябва да са убедени, че процесът е добре управляван и прозрачен.

Вече сме направили сериозни стъпки – правната рамка е приведена в съответствие, вторичното законодателство е прието, подготовката върви по план. Но мащабът на задачата остава голям и изисква постоянна дисциплина и координация.

А лично за Вас – кое е най-трудното в този преход?

Най-трудното е да осигуриш стабилност и предвидимост в среда на големи промени. Техническите задачи имат решения – въпрос са на организация и ресурси. По-голямото предизвикателство е доверието – обществото да знае, че процесът е контролиран и ясен.

В този контекст централната банка трябва да бъде котва на стабилност – чрез професионализъм, последователност и ясна комуникация.

Кои са критичните стъпки в момента?

Те са няколко и вървят по график:

• Правната конвергенция е напълно завършена;

• Евробанкнотите вече пристигат и се съхраняват в трезорите на БНБ;

• Сеченето на българските евромонети е в активна фаза;

• Интеграцията към европейските платежни системи е практически завършена – на етап тестове и симулации;

• Работим в постоянна координация с ЕЦБ и другите европейски институции.

Ще има ли достатъчно евро в обрaщение още от първия ден?

Да, това е ключов приоритет. Търговските банки ще бъдат предварително заредени, за да могат от първия ден да осигурят наличности за бизнеса и гражданите.

БНБ вече разполага с необходимите количества евробанкноти. Подготвяме и евромонетите. Работим и с „Български пощи“, за да стигнем до най-отдалечените райони. Няма да има проблеми с ликвидността.

В обществото има страхове, че България ще загуби паричния си суверенитет. Как отговаряте на това?

Не става дума за загуба, а за трансформация. При валутния борд ние следваме политиката на ЕЦБ, но без право на глас. С еврото ще седим на масата, където се вземат решенията.

България ще има своя представител в Управителния съвет на ЕЦБ – това е съвсем различно ниво на участие.

Как ще се промени ролята на БНБ след въвеждането на еврото?

Ще бъдем част от Евросистемата и ще участваме във формирането на общата парична политика. Но ще запазим и редица ключови национални функции – макропруденциална политика, надзор върху платежната инфраструктура, управление на международните резерви.

С други думи, ролята на БНБ няма да се стесни, а ще се разшири – от национална към европейска.

Готови ли сме за промяната в платежните системи?

Да. Интегрираме се към TARGET услугите на Евросистемата – TARGET2 и TIPS. Провеждаме тестове, симулации и обучения с банките и доставчиците на платежни услуги.

Целта е ясна – от 1 януари 2026 г. всичко да работи гладко, без прекъсване или затруднения за бизнеса и гражданите.

Има ли рискове за банковата стабилност след преминаване към еврото?

Не. Банковата система е стабилна – добре капитализирана, с висока ликвидност и устойчиви печалби.

Не бива да забравяме и нещо много важно – вече сме част от Банковия съюз. Най-големите банки са под директния надзор на ЕЦБ, а останалите – под този на БНБ, но в рамките на общия механизъм. Разполагаме с всички европейски инструменти за стабилност и защита.

Какво ще се промени в банковия надзор?

С присъединяването към Банковия съюз през 2020 г. вече поставихме най-големите банки под директния надзор на ЕЦБ. Това работи добре.

С еврото статутът ни ще бъде напълно уеднаквен с този на останалите централни банки в еврозоната. Ще имаме още по-силно участие в стратегическите решения на европейско равнище.

Какво научихте от опита на Хърватия, Словакия, Литва и другите, които вече минаха по този път?

Че подготовката трябва да е навременна, дисциплинирана и добре координирана. И че комуникацията с обществото е решаваща – трябва да има ясни послания, за да няма спекулации и недоразумения.

Ние прилагаме тези уроци. В някои области, особено техническите, сме дори по-напред, отколкото бяха други страни на същия етап. Най-важното е преходът да бъде успешен, предвидим и обществено подкрепен.

И един по-човешки въпрос – как българите ще усетят промяната в ежедневието си?

Най-осезаемото ще е удобството. Няма да има нужда от обмен на валута, ще се пътува и пазарува в цялата еврозона със същите пари.

Разбира се, винаги има притеснения, че цените може да се повишат. Но опитът на другите страни показва, че ако преходът е добре управляван и се следи стриктно за злоупотреби, ефектът е ограничен. Най-важното е прозрачността – например чрез обявяването на цените едновременно в левове и евро в преходния период.

А Вие лично как гледате на този исторически момент за България?

Това е проект, в който вложих целия си опит и експертиза, за да подпомогна колективното усилие. България прави стратегическа крачка напред – от периферията към ядрото на Европейския съюз.

Като централни банкери сме длъжни да гарантираме стабилност и предвидимост. Но като гражданин го виждам и като символ – България вече е част от сърцето на Европа.