Преди 10 години връзката ни с културното наследство бе аналогова – кметовете имаха нужда от пари за възстановяването им, а държавата им ги даваше. Днес отношенията вече са цифрови. Символите на културно-историческото наследство имат нужда от дигитализация, за да преминат портала на времето и да пренесат уникалния български код в европейския културно-исторически облак, във виртуалната реалност, която ще е утрешният ден на нашите деца. Това заяви създателят на националната кампания „Чудесата на България” Славка Бозукова, главен редактор на „Стандарт”, при откриването на международния форум „Културата и бизнесът – заедно в дигиталния свят”. Той се организира от независимата медия „Стандарт“ в партньорство с най-голямата рекламна агенция М3 Комюникейшънс.
ВИЖ ОЩЕ: Снежка Михайлович: Трябва да говорим за наследството на Балканите
При стриктно спазване на ковид мерките форумът събра представители на изпълнителната власт, на националния и европейския парламент, кметове, бизнес, дарители, неправителствени организации, археолози, музейни и научни работници, както и академичните среди. Акцентът на форума са бъдещето на българското културно – историческо наследство и възможностите за културен туризъм, пречупени през призмата на дигиталния свят.
ВИЖ ОЩЕ: Минеков: Дигитализацията на културата не е била пожелана
„Преди 10-11 години ние бяхме пионерите, които направиха връзката между кметовете и европейските програми за реставрация, консервация и туристически маршрути.
ВИЖ ОЩЕ: Габриел: Културното наследство прави Европа по-добро място за живот
Днес искаме да бъдем искрата, която ще запали синергията между културата и бизнеса с новите европейски възможности, които дават новият европейски Баухаус, Творческа Европа, Хоризонт 2020. За да се създават новите умни градове – красиви, екологични, с памет за наследство и с визия за бъдещото.”, каза още Славка Бозукова. И допълни: „Ако преди 10 години основната връзка, която трябваше да бъде изградена, бе между общини, археолози и бизнес – за възкресяване и популяризиране на обектите, то сега нуждата е от цяла мрежа връзки: между наука и бизнес, между общини и архитекти, образователни и неправителствени организации. Културното наследство вече не е само крепости, гробници и артефакти, а цялата градска среда, която се явява декор на миналото и фасада на бъдещето. В тази синергия културното наследство е крайъгълният камък. В нея своето специално място имат младите хора, дори децата, с техния творчески импулс, която вдъхва живот на всичко около нас.”.
ВИЖ ОЩЕ: Йотова: Чудесата спечелиха верни приятели
Форумът "Културата и бизнесът - заедно в дигиталния свят" бе открит с уникалното акапелно изпълнение на вокална група "Светограс".
ВИЖ ОЩЕ: Акад. Ревалски: Радвам се, че БАН е партньор на "Чудесата"
ВИЖ ОЩЕ: Максим Бехар: Дигитализацията на Чудесата е в името на хората
В официалната част на форума участие имаха еврокомисарят по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж Мария Габриел, която пристигна специално от Брюксел за събитието. Тя е специален гост на всичките инициативи на „Стандарт”, свързани с 10-годишния юбилей на кампанията. Специално за форума в София пристигнаха още генералният секретар на "Европа Ностра" Снежка Михайлович и вицепрезидентът на "Европа Ностра" Пийт Яспърт. Посланията на БАН отправи председателят на Академията Юлиян Ревански.
ВИЖ ОЩЕ: Гледайте на живо международния форум за Чудесата на България
Приветствия на форума направиха вицепрезидентът Илияна Йотова - дългогодишен патрон на кампанията "Чудесата на България, както и министърът на културата Велислав Минеков.
Евродепутатът Искра Михайлов, която е и заместник-председател на политическа група "Обнови Европа" в Европейския парламент ръководи панела, посветен на възможностите пред българските институции и фирми, които се откриват с инициативата "Баухаус".
Ето какво още каза Славка Бозукова:
Уважаеми господин министър,
Уважаема г-жо еврокомисар,
Ваше превъзходителство,
Уважаеми г-жо Михайлович, г-н Ястър,
Уважаеми академик Ревански,
Уважаеми г-н Бехар,
Уважаеми членове на българския и европейския парламент,
Уважаеми кметове, представители на научните среди,
уважаеми бизнесмени, дарители, колеги
Благодаря ви от сърце, че въпреки чудесиите в държавата намерихте време да си говорим за Чудесата на България.
Именно те, като повод за национална гордост и самочувствие, са и причината за пълната зала днес. А тяхното опазване и пренасяне за бъдещите поколения е мисия на нашата кампания повече от 10 години.
Помните как тя започна в далечната вече 2010 година, нали? С чудото на Созопол – мощите на Св. Йоан Кръстител, намерени на остров св. Иван.
И тогава, както днес – времената бяха трудни, а хората – затворени в проблемите си. Страната едва се съвземаше от световната финансова криза, всички чувахме само едно: затягане на колана. Улисани в ежедневието, почти никой не обърна внимание на откритието. Едни казаха, че не е истина, други – че няма смисъл, трети питаха: и какво от това.
Това ни разтърси, амбицира. В откритието на проф. Попконстантинов видяхме искрата, която да ни вдъхнови да покажем на света колкото може повече от безценните 57 000 артефакта на културно-историческото наследство от 7 епохи, които България пази. Така се роди кампанията „Чудесата на България”, която оттогава обединява българите.
Всички вие, които бяхте с нас през последното десетилетие, знаете какво направихме заедно. Свалихме праха на миналото на крепости, гробници и манастири, възкресихме легендите за тях, начертахме туристическите маршрути. Помогнахме да бъдат направени пътищата до тях, да бъдат отпуснати пари за реставрацията им, да влязат в уроците по родолюбие в училищата. Милион българи всяка година гласуваха за своето чудо, превръщайки го във визитна картичка на своя роден край и цяла България. Направихме го заедно – власт, опозиция, бизнес, наука, медии. И резултатите са налице.
От древността до днес обаче цикличността на времето се мери в декади. И днес, когато сме на прага на новото чудо на Созопол, а именно: Българският Лувър на остров Св. Кирик, ние сме се събрали тук, за да отворим нова врата на българското културно-историческо наследство към бъдещето.
Ако преди 10 години връзката ни с културното наследство бе аналогова – кметовете имаха нужда от пари за възстановяването им, а държавата ги даваше, днес отношенията вече са цифрови. Символите на културно-историческото наследство имат нужда от дигитализация, за да преминат портала на времето и да пренесат уникалния български код в европейския културно-исторически облак, във виртуалната реалност, която ще е утрешният ден на нашите деца.
Преди 10-11 години ние бяхме пионерите, които направиха връзката между кметовете и европейските програми за реставрация, консервация и туристически маршрути.
Днес искаме да бъдем искрата, която ще запали синергията между културата и бизнеса с новите европейски възможности, които дават новият европейски Баухаус, Творческа Европа, Хоризонт 2020. За да се създават новите умни градове – красиви, екологични, с памет за наследство и с визия за бъдещото.
Ако преди 10 години основната връзка, която трябваше да бъде изградена бе между общини, археолози и бизнес– за възкресяване и популяризиране на обектите, то сега нуждата е от цяла мрежа връзки – между наука и бизнес, между общини и архитекти, образователни и неправителствени организации. Културното наследство вече не е само крепости, гробници и артефакти, а цялата градска среда, която се явява декор на миналото и фасада на бъдещето. В тази синергия културното наследство е крайъгълният камък. В нея своето специално място имат младите хора, дори децата, с техния творчески импулс, която вдъхва живот на всичко около нас.
Затова днес кампанията „Чудесата на България” отваря нова страница, която свързва културата и бизнеса в дигиталния свят. Ще чуем възможностите, които дават европейските програми, ще почерпим от опита на най-голямата неправителствена организация за опазване на културното наследство в ЕС - Европа Ностра. Благодаря за участието на еврокомисар Мария Габриел, която за втори път тази година подкрепя нашите форуми с конкретни съвети към културните, научните организации и бизнеса. Признателна съм за подкрепата от Европа Ностра – в лицето на вицепрезидента Пийт Яспър, генералният секретар Снежка Михайлович и шефката на Европа Ностра Сърбия. Сигурна съм, че експертизата и на Искра Михайлова, и на Мартин Захариев ще направят изключително полезни за вас двата работни панела. В тях ще бъдат разяснени националните програми, които предвиждат министерствата и на г-н Минеков, и на г-жа Балтова, ще видим и амбицията на българските кметове, и добавената стойност на университетите, и успешната практиката на бизнеса. Ще бъдат представени десетки конкретни проекти за дигитализация. Ще се появят още толкова идеи за нови инициативи. Но най-важното за нас е, че ще създадем още по-добра свързаност между различните общности, които имат отношение към Чудесата на България, за да станат те център на новия, дигитален свят.
Поклон пред всички спонсори на събитието, повечето от тях подкрепят общата ни кауза вече години наред. Респектирана съм от обичта към България на н.пр. посланик Закия Ел Мидауи. Тя е истински посланик на Чудесата ни по света.
И накрая, благодаря на всеки един от вас – затова, че пазите в сърцето си ... какво - виртуалният музей на нашата – българска идентичност.
Пожелавам успех на форума!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
