-
Липсата на компенсации за бизнеса е пагубна за българската икономика, казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/
Г-н, Велев, каква е оценката на бизнеса за предложения от финансовото министерство Бюджет за 2025 г.?
- Предложеният бюджет за 2025 г. е с много голям ръст на разходите - 25%, при 28% ръст на заложените приходи, при ръст на БВП от 6,8% по номинал т.е. включва инфлацията.
Според нас такъв бюджет е трудно изпълним. Разходите ще се направят, но приходите няма да се съберат и дефицитът няма да бъде 3%, а много повече. В средносрочната 4 годишна прогноза или структурен и фискален план тази траектория се запазва, което води до удвояване на държавния дълг и очетворяване на лихвите по него. Само лихвите по дълга, който ще бъде 81 милиарда, се прогнозират над 3 милиарда и 50 милиона.
Припомням, че за миналата година бяха 1 милиард лв., а за тази се планират милиард и 600 милиона, т.е. 60% ръст на лихвите по обслужване на този дълг само за 25-та година. Тези наливания на разходи в нереформирани системи няма как да бъдат одобрени от бизнеса. Получава се един несъразмерен ръст на разходите, в т.ч. на заплати в в бюджетната сфера, които силно изпреварват развитието на икономиката. А там, откъдето се пълни бюджетът, в реалния сектор, ще взимат 2-3 пъти по-малко за същата работа от чиновниците в сектор Сигурност.
Редно е да има средносрочна и дългосрочна прогноза за развитие на страната. Защото се изсмукват ресурсите от производствения сектор и се изливат в нереформирани системи. До края на миналата година имаме най-висок процент от БВП разходи за заплати в сектор Сигурност в целия ЕС.
Тази година от януари ги увеличаваме с 50%. Възнагражденията в този бранш растат до 75% при инфлация около 2% и в същото време липсват реформи срещу тях. Няма съкращаване на персонала, няма въвеждане на нови технологии, по-добри услуги за населението, повишаване на сигурността. Просто има изливане на пари, които взимаме на заем срещу високи лихви, които ще плащат пак тези в производството.
- Как 1077 лв. минимална заплата се отразява на работодателите?
- Тя всъщност е много повече. 1077 е основната. Като се добавят класовете за прослужено време и другите доплащания се стига до там, че половината от работещите на такъв договор ще получават минимална заплата.
Нормално е 5-7% от работещите да получават минимална заплата, а у нас тези хора са към 50%, което води до там, че се получава премия за нискоквалифицираните. Плаща им се повече, отколкото могат да изработят. По този начин се взима от тези със средна и висока квалификация, което демотивира всички. В резултат на това големи инвеститори с предприятия с по над 1000 човека персонал напускат страната. Защото държавата им казва: вие ще плащате по 1077 лв. плюс класове и всичко останало по 1300 лв. и 1400 на хора, които не могат да изработят и 900 лв.
Произведеното става непродаваемо и предприятията отиват на друго място, където могат да продължат да оперират. Тези нискоквалифицирани работници, които са си изработвали по-рано заплатата, отиват на борсата и получават помощи вместо да внасят данъци в хазната.
- Категорично се обявихте против различните ДДС ставки за стоките. Но връщането на 20% ДДС за хляба повиши насъщния и най-евтиният хляб стана 2 лева. Това повлече цените на основните храни. Не се ли опасявате, че ще има ръст на инфлацията, която ще изяде доходите?
- Всъщност не това е повишило цената, защото когато намалиха ставката по време на Ковид пандемията, нямаше спад при цените на хлебните изделия. Повишаването с 15% на минималната заплата, липсата на програма за компенсиране на свръх високите цени на електроенергията също оказа своето влияние.
В момента има несигурност, има 2 пъти по- високи цени на свободния пазар, отколкото за бита. Всичко това, калкулирано в цената на продуктите, безспорно води до инфлация. Така, че това не е резултат единствено на възстановяване на ставката по ДДС, а на цялостна грешна политика, на липса на компенсации за тока, на увеличаване на минималната заплата за 2 години, която расте с 38%.
А кой плаща тази заплата? Потребителите. Това възнаграждение се калкулира в цената на произвежданите с нискоквалифициран труд продукти и съответно тяхната цена расте. Има и още нещо: нашата данъчна система е добра, ефективна, всепризната. Стълбовете в нея са широка база и ниски ставки, тоест облагат се всички, но с малко и така данъците се събират по-добре и ефективно. Не може обаче когато имаш ниска ставка да правиш и безброй изключения и преференции.
- За първи път бизнесът заедно със синдикатите има готовност за голям протест на 15 януари. Какво искате да постигнете?
- Протестът е защото започна годината, цените на електроенергията са непазарни и неконкурентни в България. Те са с 50% по-високи от тези в Западна Европа през последните месеци и с няколко пъти по-високи от тези в Северна Европа. Бизнесът не може да издържи тъй като конкурентите му плащат 2 пъти по-малко за ток. При това положение ако няма програма за компенсиране, онези, които продават на вътрешния пазар, ще начислят нови цени и ще има инфлация.
Продаващите на международния пазар, където са конкурентите с ниски цени на електроенергията, ще калкулират загуби и или ще спрат работа, или ще прибегнат до съкращения.
Тези, които са междинният вариант, ще ограничат ръста на доходите, защото ще трябва да плащат вместо увеличени заплати, повече за енергия.
Четирите работодателски организации (Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Асоциацията на индустриалния капитал) обявяваме протест по искане на своите членове. Имаме подкрепата на синдикатите и протестът е за продължаване на програмата за компенсиране, докато има нужда от нея.
Ние говорим за праг, над който да се компенсират цените от 180 лв., както беше досега. За сравнение - съответната цена за бита е 138 лв. след повишението.
Компенсациите са всъщност са връщане на надвзетото.
С протеста искаме да покажем, че липсата на такава програма е пагубно за българската икономика - не само за индустрията, а и за бюджетния сектор - тя ще се плаща и от болници, училища, детски градини , музеи, читалища, храмове, административни сгради и т.н.. Над 600 хиляди потребители на електроенергия на свободния пазар. А повишените цени на продуктите в резултат на това, ще
плашат всички.
- Освен токът, скочи и цената на газа, на водата. Как тези промени ще се отразят върху бизнеса?
- Последните години цената на природния газ в Европа е 4 до 5 пъти по-висока. Например при нас тя е в момента е 48 евро. Как енергоинтензивни производства, които ползват природен газ в значителни размери като източник на енергии или като суровина в химията, могат да се конкурират на световния пазар с тази разлика на суровината?
Това е част от Зелената сделка и от сбърканата геополитика, в резултат, на която ЕС става неконкурентоспособен. Големите европейски компании се изнасят от Европа - едни отиват в САЩ, други в Китай и делът на европейската икономика в световната намалява с ускорени темпове. Индустрията на Европа и България е в спад и в някои сектори той е двуцифрен. Затова всички изказвания, че, видите ли, може и да нямаме политическа стабилност, но добре че поне икономиката върви, са изначално погрешни.
Тя не върви. Това, което държи БВП над нулата, са взетите заеми и раздадените на калпак в бюджетната сфера заплати, пенсии, социални помощи. Ние отчитаме ръст на БВП, но всъщност произвеждаме по-малко. Икономиката, производството, индустрията вървят надолу. Тази картина не се променя, тя за жалост продължава и през тази година.
От 100 запитани предприятия 80 отговарят, че тази година ще бъде като миналата или по-лоша. Едва за 20 очакванията са за по-добро.
- След като България официално влезе в Шенген на 01. 01. 2025г. анализатори коментираха, че това ще има благоприятен ефект върху бизнеса и икономиката на България и ще донесе милиони. Това така ли е? Очаква ли чуждестранните инвестиции да се увеличат?
- При равни условия, разбира се, Шенген води до по-добри резултати. Но ситуацията, в която се намираме: ръст на цените на енергията, на административните тежести, неправилни политики по доходите на пазара на труда, Шенген не може да ги компенсира. Затова инвеститорите си тръгват. Тази тенденция ще продължи дори и да влезем в еврозоната, защото те не могат да бъдат конкурентни, ако суровините им струват 2 или 4 пъти повече.
Ние в момента сме на най-ниското си ниво както в класациите по икономическа свобода, така и в тези за конкурентоспособност и усещане за корупция.
Безспорно за нас приоритет е влизането в еврозоната и ОИСР.
Трябва да си подредим държавата.
- А имаме ли шанс за еврозоната и това какъв ефект ще има за българската икономика?
- Без консолидация на бюджета трудно може да се случи. Защото освен на критерия за ценова стабилност или инфлация, ние ще спрем да отговаряме и на друг критерий - за бюджетения дефицит. В ситуацията, в която се намираме от 1 януари, ние имаме увеличени разходи - с около 25% по-големи от миналата година. Не само, че няма да имаме увеличени приходи с 28%, за да сведем до 6 милиарда дефицит или 3%, ами ние не можем да увеличим разходите без промяна в данъчните и акцизните закони със задна дата. Нямаме и това повишение на акцизите, което трябваше да се направи. Няма ги другите мерки за повишаване на събираемостта и на приходите в бюджета. Без приет бюджет обаче ние имаме с решение на парламента увеличени разходи, но нямаме увеличени приходи. Колкото по-късно се приеме бюджетът, толкова по-голям ще бъде дефицитът. Всичко това осуетява членството ни в еврозоната, което не е добре за икономиката и за стандарта на живот в страната
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
