Въвеждането на еврото няма да доведе до инфлационен шок, казва зам.-министърът на икономиката Дончо Барбалов в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
За първи път в съвременната история на България индустрията е изведена като национален приоритет с дългосрочна стратегия, която цели зелен и дигитален преход и по-висока конкурентоспособност. Това заяви в интервю за „Стандарт“ заместник-министърът на икономиката и индустрията Дончо Барбалов.
- Г-н Барбалов, какви конкретни мерки планира Министерството на икономиката и индустрията (МИИ), за да запази ръста на индустрията и да ускори преминаването към по-високотехнологично производство?
- Българската индустрия има ключова роля в икономиката на страната, като осигурява близо 22% от БВП. Една от основните цели на политиката на МИИ е увеличаване на дела на индустрията в националната икономика и намаляване негативните последици, предизвикани от международните геополитически напрежения на глобално ниво.
Мерките на икономическата политика са съсредоточени в стимулиране на инвестициите в иновации и високи технологии. Те включват улесняване достъпа до финансиране за проекти в областта на цифровизацията в промишлеността, изкуствения интелект, зелената трансформация и внедряването на технологии от Индустрия 4.
Също така МИИ работи по стимулиране на инвестициите в създаването и развитието на технологични паркове, иновационни клъстери и инкубатори, които да предоставят среда за растеж на компаниите във високотехнологичния сектор.
- За първи път индустрията е поставена като национален приоритет и се изработва стратегия с дългосрочен хоризонт. Кои ще бъдат най-трудните реформи в нормативната среда и как ще гарантирате, че стратегията ще се превърне в реални политики?
- Сред основните предизвикателства пред индустрията са екологичните политики, увеличаването на цените на енергийните ресурси и осигуряването на суровини за производство. За да се преодолеят основните предизвикателства, свързани с прехода към нисковъглеродна икономика ще бъдат необходими значителни административни реформи, включително ускоряване на административните процедури за разпределение на финансирането и издаване на разрешителни за проекти с нулеви нетни емисии.
Предприятията трябва да получат целенасочена подкрепа чрез финансови и технически механизми, които да им помогнат да инвестират в декарбонизация, като същевременно се минимизират негативните ефекти от конкуренцията със страни извън ЕС с по-ниски екологични стандарти.
- Какви стимули или конкретни програми подготвя държавата, за да насърчи предприятията да инвестират в чисти технологии и цифровизация?
- Министерството на икономиката и индустрията изпълнява Националната стратегия за малките и средни предприятия, която поставя фокус върху подготовката на предприятията за предизвикателствата на двойния преход – зелен и цифров.
Основните мерки в стратегията включват стимулиране на цифровата трансформация на предприятията, както и насърчаване на екологични и енергийно ефективни решения. Важен елемент е развитието на човешкия капитал като например дуално обучение и квалификации, както и улесняване на достъпа до национално и европейско финансиране.
- Законът за еврото предвижда механизми срещу необосновано повишаване на цените и дава допълнителна прозрачност. Как ще се гарантира, че мерките наистина ще предотвратят инфлационен шок?
Действително, Законът за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) съдържа разпоредби имащи за цел предотвратяване необоснованото повишаване на цените на стоките и услугите. Законът предоставя правомощия на контролните органи (НАП и КЗП) за обезпечаване спазването на това изискване.
Прилагането на закона от страна на контролните органи не е единственото средство за обезпечаване спазването на горното изискване. Законът за въвеждане на еврото разчита и на активното поведение на потребителите по отношение на предлагането на стоки и услуги. Публикуването на информация за цените на стоките и услугите от страна на търговците, ще позволи на потребителите да вземат рационални решения и да изберат продукти и търговци, предлагащи най-добрите цените.
- Законът предвижда глоби, но и изискване те да са съразмерни на причинената вреда, за да се избегне прекомерна административна тежест. Това как се вписва в нещата?
- ЗВЕРБ предоставя редица права на потребителите, които съставляват задължения за търговците. Тези задължения не са прекомерни и са по силите на българския бизнес. Те са базирани на добрите практики от държавите въвели еврото преди нас.
Законът съдържа изисквания към търговците за спазване на изискванията по отношение на превалутиране на цените, двойното обозначаване на цените на стоките и услугите, предоставянето на информация. Задължението на търговците за предоставяне на информация включва и предоставяне на информация на контролните органи.
Същевременно законът предвижда защита на интересите на търговците. Така например контролните органи могат да изискват от търговците, които са обект на проверка, само информация, необходима и пропорционална на предмета на извършваната проверка, като мотивират писмено искането си.
- От известно време вече върви мащабна разяснителна кампания за еврото. По план до края на годината ще се проведат срещи в близо 200 града, а държавата предвижда и технически решения като дистанционно обновяване на касовите апарати, за да улесни бизнеса и да гарантира двойното обозначение на цените.
- На практика процесът на обновяване на касовите апарати вече приключи. Много от тях бяха обновени дистанционно. Колегите от НАП работят активно фирмите произвеждащи и поддържащи фискалните устройства. За тези устройства, които технически не могат да изписват две валути като полуавтоматичните везни закона предвиди съответните изключения.
Беше удължен и срокът за привеждане в съответствие на таксиметровите апарати до 31 октомври 2025 г. Това са примери как гласа на бизнес беше чут и своевременно беше актуализирана законовата рамка.
- България традиционно разчита на ЕС като основен търговски партньор, но в последните години все по-осезаемо се търси и диверсификация на пазарите с държави извън ЕС. Кои външни пазари и сектори смятате за приоритетни в момента?
- ЕС остава ключов търговски партньор за България, но все по-важен приоритет е диверсификацията на външните пазари. Загубата на традиционни източни пазари и глобалните икономически сътресения изискват устойчиво присъствие в нови региони. Стратегически направления са Азия, Близкия изток, Африка и Латинска Америка, където растящото търсене създава добри възможности за български стоки и технологии.
Фокусът е върху сектори с висока добавена стойност – хранително-вкусова промишленост, машиностроене, фармацевтика, козметика, ИКТ и образование. Перспективни пазари са страните от Персийския залив (Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар), Северна Африка (Египет, Алжир, Мароко, Тунис), както и динамични икономики като Индия, Виетнам, Китай и Южна Корея. Япония вече е стратегически партньор, с потенциал за високотехнологични и иновационни проекти.
- Споразумението между ЕС и САЩ предвижда мита до 15%, а изследванията показват потенциален негативен ефект за България. Какви действия планира правителството, за да подкрепи засегнатите предприятия и да ограничи косвените щети върху българския износ?
- Новата тарифна политика на САЩ (до 15% мита) носи риск за българския износ, оценен на около 125 млн. евро (по изследвания на БАН). Най-засегнати са автомобилни части и машиностроене, хранително-вкусова индустрия, текстил и облекло, ИКТ, електроника и фармацевтика.
Правителството предприема няколко линии на действие. Сред тях са финансова подкрепа чрез ББР с кредити с облекчени условия и гаранционни схеми за ликвидност, икономическа дипломация чрез Службите по търговско-икономически връзки, на европейско ниво с търсене на компенсаторни механизми и изключения за чувствителни сектори, с организиране на мисии и форуми в Азия, Близкия изток и Латинска Америка, както и чрез новации и добавена стойност за стимулиране на продукти по-малко уязвими на ценова конкуренция и мита.
- Българските компании вече проявяват интерес да изнасят не само стоки, но и капитал, като стъпват на външни пазари със собствени производства или съвместни проекти. Примерите включват традиционно по-близки дестинации в ЕС, но също така и по-далечни. Кои отрасли и кои региони според вас ще бъдат най-перспективни за български инвестиции?
- Освен традиционните дестинации в ЕС, интересът се насочва все по-осезаемо към САЩ, Близкия изток, Азия и Латинска Америка. Най-перспективни отрасли са ИТ и аутсорсинг, които имат значим потенциал в САЩ, Близкия изток и Азия, агробизнес и храни с особено търсене на биопродукти и традиционни стоки в арабските пазари и в Латинска Америка, зелени технологии и енергия – соларни и водородни решения в Близкия изток и части от Азия, строителство и инфраструктура чрез участие в големи публични проекти в Азия и арабския свят, както и туризъм и услуги, защото има интерес към съвместни инвестиции и управление на обекти в Близкия изток и Латинска Америка.
САЩ предлагат широки възможности в ИКТ, автомобилни компоненти, фармацевтика и хранителна индустрия, като регионалната специфика е от високотехнологични решения по Източното крайбрежие до енергетика и логистика в южните щати.
- В контекста на глобални кризи България трябва да се фокусира върху сектори с висока добавена стойност и силен иновационен потенциал. Как можем да увеличим конкурентоспособността си и какви пречки има?
- В отговор на глобалните предизвикателства България прилага целенасочена стратегия за повишаване на конкурентоспособността на приоритетните високотехнологични сектори. Мерките се изразяват в целева подкрепа за научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) чрез насочване на публични и частни инвестиции към НИРД във високотехнологичните сектори на икономиката, както чрез програми за безвъзмездна помощ, така и финансиране под благоприятни условия.
По отношение въвеждането на еврото очакваме то да улесни бизнеса на българските компании и да повиши доверието в тях.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
