След няколко дни на протести с трактори, блокиране на пътища и граници, палене на слама, изливане на мляко и дори изкарване на новородено теленце пред земеделското министерство, управляващите правят всичко възможно, за да стигнат до консенсус със земеделските стопани. Преговорите у нас вървят на фона на разрастващото се недоволство, което обхваща все повече срани в Европейския съюз.
В аграрното министерство са обсъждани три варианта за подпомагане на зърнопроизводители, стана ясно от думите на Аделина Стоянова, директор на дирекция “Директни плащания” в МЗХ, пред Комисията по земеделие в парламента, пише agri.bg. Тя уточни, че едното условие е да има помощ само за фермери, които са били на загуба през миналата година. Другото - те да са отглеждали една от петте култури – пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и рапица.
Първият вариант предвижда подпомагане на стопанствата до 300 хектара, които представляват 91,16% от фермите и обхващат 27,87% от земеделските площи. Тези стопани имат най-голяма нужда от подкрепа. Вторият вариант е за земеделски стопанства до 600 хектара, като се обмисля по-голямо подпомагане за първите 300 хектара и по-малък размер за останалата площ. В тази категория попадат 95,64% от стопанствата и обхващат 47,18% от площите. Третата категория е в обхват от 0 до 1000 хектара, там влизат 98,18% от стопанствата, които обработват 66,55% от земеделските площи. Обмисля се по-висок размер на помощта за първите 300 хектара и намаление за останалите площи. В разговорите със зърнопроизводителите е коментиран и таван на плащанията в рамките на земеделските стопанства по модела на Румъния.
Изчисления на аграрното министерство показват, че „за стопанствата, които са с площ до 300 хектара, при подпомагане от 10 лева на декар в рамките на първото полугодие, необходимият финансов ресурс е малко над 77 милиона лева“. Ако към тях се добавят и стопанствата, които са над 300 хектара и се приложи модулиран размер за подпомагане - тогава ще е необходим по-голям финансов ресурс.
Има и друга възможност, която може да се използва за зърнопроизводителите - кредитна линия, която да се активира в ДФ „Земеделие“. За нея има наличен бюджет за закупуване на семена, торове, препарати за растителна защита. Средствата за краткосрочно кредитиране са налични по сметката на Фонда.
В сряда премиерът Николай Денков проведе среща с представители на бранша. Част от земеделските сдружения отказаха да седнат заедно на масата за преговори. Разделителната линия между фермерските организации се оказа исканата оставка на земеделския министър Кирил Вътев. Част от сруженията, които настояват за това, протестираха в понеделник и именно те изкараха новороденото теле на протеста, в защита на което пък скочи организацията "Невидими животни" - тя видя нехуманно отношение. По тази причина срещите премиера се проведоха на два тура. След това от Министерски съвет информираха, че е постигнато съгласие за подпомагане със 150 млн. лв. за секторите месо, мляко, плодове и зеленчуци, мед, маслодайна роза, тютюн и винени лозя.
Земеделският министър Кирил Вътев увери, че предвидените средства са налични в бюджета на МЗХ, не ощетяват нито една друга мярка и не се вземат от нито един друг сектор. „De minimis е наличен, не се пипа. Напояването е налично, не се пипа”, каза той. Но първо България ще трябва да защити и пред ЕК това подпомагане, което ще може да се случи само след разрешение от Брюксел.
Дали змеделците са съгласни с предложенията може би ще стане ясно днес, 9 февруари, когато е насрочена следващата среща в Министерския съвет. На нея земеделците очакват да получат подробните разчети на финансовото министерство за държавната помощ, която ще получат като компенсации от срива в доходите си през 2023 г. Администрацията очевидно е готова да се съобрази с едно от исканията им - загубите за миналата година да се доказват чрез представяне на справки за приходите и разходите, а не чрез данъчни декларации.
Компромисът бе постигнат след като премиерът Денков категорично заяви, че правителството не може да подпомага зърнопроизводители, които може да се окажат на печалба. Министър-председателят цитира справка от Националната агенция за приходите (НАП), според която зърнопроизводството е един от най-печелившите сектори през последните няколко години. За 2018, 2019 и 2020 година декларираната печалба е между 900 млн. лева и 1 млрд. лева. За 2021 година печалбите скачат на 2 млрд. лева, а за 2022 г. се декларирани 3 млрд. лева.
Секторът е привлякъл експерт счетоводители, които да подпомогнат администрацията за достигане на точни решения, посочи в интервю за БНР Радостина Жекова от Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. Затова и земеделците са оптимисти за скорошно договаряне, което наистина да бъде от полза не само за зърнопроизводителите, но и за всички останали земеделци, пострадали от пазарните аномалии и климатичните промени.
Едно от исканията на земеделските стопани е приемане на пакет от законодателни инициативи за реформи в сектора с ясен времеви график - промени в Закон за собствеността върху земеделските земи, Закон за арендата и Закон за Българската аграрна камара с правила за представителност на браншовите организации в земеделието, Закон за кооперативите, Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, Закон за пчеларството, Закон за виното и спиртните напитки. Заради това парламентът ударно гледа земеделски закони в последните дни. Кабинетът застава и зад редица други искания на агробранша.
Министър-председателят обеща правителството да преговаря с ЕК заедно със земеделските производители по настояването им за облекчаване на новите екологични изисквания. Част от тези изисквания всъщност вече се променят на европейско ниво.
МЗХ пък разпространи съобщение, че министър Кирил Вътев е възразил с писмо до вицепремиера и министър на икономиката на Украйна Юлия Свириденко срещу решение на украинското правителство да опрости износа на слънчогледово семе за България. В съобщението се подчертава, че с България не са водени разговори за каквато и да е либерализация и опростяване на лицензионния режим за внос в страната ни за слънчогледово семе от Украйна.
Вътев изразява безпокойство, че от началото на въвеждането на лицензионния режим за износ на украинска продукция, без одобрение и без да има постъпило искане за издаване на лицензи, по информация на Агенция “Митници“ от Украйна в България са внесени 37 934 т. черен маслодаен слънчоглед. В тази връзка той настоява за реално издаване на лицензи за вноса на украинска пшеница, царевица, слънчоглед и рапично семе.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
