Вероятността да сме на 3% дефицит за 2024 клони към нула. В нито един месец от 2024 година не сме покривали инфлационния критерий за еврозоната. На този етап не отговаряме на изискванията за еврозоната. Това заяви Калин Христов, бивш подуправител на БНБ и бивш финансов министър, пред БТВ. Така той опроверга Асен Василев, който твърди, че дефицитът ни е 3% и няма никакъв проблем с членството на България в еврозоната.
За съжаление дискусиите в българското общество по важни тема като еврозоната и фискалната политика са паднали на ниво спор между футболни агитки - влизат в мелета, хвърлят се бомбички и никой не знае какво става, коментира той в тв ефира.
Христов подчерта, че за да влезем в еврозоната ще ни оценят на база на дефицита за 2024 г. и бюджета за 2025 г., какъвто обаче все още няма. По думите му вероятността да сме с 3% дефицит за 2024 г. клони към нула и на този етап не отговаряме на необходимите критерии, за да приемем еврото. Трябва ясно да имаме първо резултата за 2024 г. и на база на това да се направи новия бюджет.
"На първо място, трябва да е ясно, че политиката, която сме водили на постоянни дефицити по същество е изчерпване на парите. Исторически не сме имали такива бюджети. От 1997 до 2000 г. имахме политика на балансирани бюджети, дефицити само, ако има дълбока икономическа криза. След Ковид-19 тръгнахме в грешна политика, системни дефицити от 3%, което водни до постоянно задлъжняване. Увеличават се парите за заплати, без да се увеличат данъците", разкри Христов.
"Има данни на касова и на начислена основа. На касова основа означава какво събирате и какво харчите и с тази дефиниция работи България, и тя не е добра. Законът за бюджета се работи на касова основа, но за състоянието на публичните финанси, трябва да се гледа начислената основа. Това се гледа и за влизане в еврозоната, исторически винаги сме имали различия между двете. БНБ не е контрольор на финансовото министерство, тя е независим орган", обясни още бившият финансов министър.
Тези, които управляват в момента имат две опции - или да отменят обещани социални политики или да се прегледа данъчната политика и да се прецени дали не трябва да се увеличават данъци, подчерта той.
На среща в Брюксел на г-жа Петкова са й дали знак, че няма да ни дадат положителен конвергентен доклад и затова България се отказа да иска такъв доклад.
Трябва да си дадем ясна сметка какво сме правили досега.
6% от БВП консолидация на бюджета не е възможна, изтъкна банкерът.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
