- Два въпроса за приватизацията на националния ни превозвач остават без отговор
- Минаха 20 г. от обявяването на авиокомпанията във фалит. Но следите остават
- На 29 октомври 2002 г. Софийският градски съд обявява фалита на националния превозвач БГА "Балкан". Как се стигна до тук? През тези години са изписани цели томове статии, направени са куп журналистически разследвания, проверки, водени са дълги съдебни дела. Папките по скандалната приватизация трупат прах и постепенно потъват в забрава. Но следите остават. И който иска да знае истината, не е трудно да я научи.
30 юни, 1999 г. В Агенцията за приватизация цари суматоха, чиновници припряно разнасят папки по кабинетите. Спешно трябва да се подпише договорът за продажбата на БГА "Балкан", защото в последния ден на юни изтича срокът, определен в закона за финансово оздравяване на държавни предприятия - над 40 дружества трябва да бъдат продадени или ликвидирани.
На следващия ден шефът на Агенцията Захари Желязков казва, че продажбата на авиокомпания Балкан" е била подписана "снощи късно през нощта".
75% от акциите на националния авиопревозвач БГА "Балкан" е продаден на израелската компания "Зееви груп" в консорциум с "Аркия". Малко по-късно втората компания се оттегля мистериозно, а в обществото се загнездва съмнението дали тя изобщо е присъствала в сделката. После пък става ясно, че собственикът на "Зееви Груп" - Гад Зееви, всъщност е специалист по ликвидация, а не по оздравяване на дружества.
Но в цялата сага по продажбата на националния ни превозвач два въпроса остават без отговор - защо точно "Зееви Груп" е избрана за купувач след като тя не предлага най-добрата оферта и защо "Балкан" е харизана на цена, която е повече от символична - 150 000 долара, колкото струва по онова време един луксозен апартамент в София.
Възход и падение
БГА Балкан е създадена през 1968 г. като приемник на съществуващото дотогава "ТАБСО". Към 1990 г. разполага със 125 самолета и изпълнява полети до много европейски столици, както и до някои по-далечни дестинации, например до Хараре, Зимбабве.
"Много малко българи днес знаят, че "Балкан" беше най-голямата авиокомпания в социалистическия лагер след "Аерофлот", че ние имахме авиация с история и традиции, и в самолетостроенето включително. Ние сме били едни от водещите в Европа, да не кажа в света, не толкова като мощ, но повече като интелект, като поглед в развитието", разказва години по-късно в интервю Руслан Семерджиев, президент на Авиокомпания "Балкан" през 1992-93 г. По думите му, 1993 г. е единствената година от самостоятелното съществуване на авиокомпанията, през която тя приключва с 1 млн. долара печалба. И то в изключително тежки условия - ембарго, без право на кредити. Тогава е имало пилоти, които са получавали по 2000 долара месечно - гаранция, че няма да избягат. Започва преструктурирането на парка, взимат се на лизинг девет самолета "Боинг" и "Ербъс". Обслужването на пътниците е по швейцарски модел чрез фирмата на гимнастичката Лили Игнатова. Поддържат се 67 дестинации, имаме представителства в 67 държави.
По това време компанията може би има шанс да бъде спасена. Но вместо към възход, тръгва по стръмния път надолу. Загубите и дълговете нарастват лавинообразно. Особени усилия за оздравяването й не са направени.
Сагата с приватизацията
В началото на 90-те години се взима решение "Балкан" да бъде приватизирана. Първата процедура е закрита през 1995 г. поради липса на интерес. Пропада и втората през 1997 г.
В последния рунд на приватизационната сага през 1999 г. има подадени пет оферти, а българската "Еър България" депозира писмо, с което потвърждава интереса си към сделката.
Избран е израелският консорциум "Зееви-Аркия". Според Едвин Сугарев, който е направил обстойно разследване по случая, подплатено с много документи, в хода на преговорния процес се е стигнало до външна намеса относно избора. Според него най-яркото свидетелство за това е, че само петима от единадесетте членове на комисията подписват решението.
Офертата на предпочетения купувач се състояла от три страници, което е абсурдно при обема на собствеността, за която се кандидатства. Един от другите кандидати - "Улрих Бетелер", предлага запазване на всички съществуващи дестинации, авиофлот от 28 самолета, запазване на всички работни места и дори плавното им увеличаване, цена от 400 000 долара и инвестиции от 300 милиона долара. В предложението на "Зееви" цената е 150 000 долара, 100 милиона долара са инвестициите, предвижда се съкращение на персонала с повече от 1000 души, авиофлот от 11 самолета и съкращение на 50% от дестинациите. На практика съкращенията обхващат всички дълги полети и спират се тези до страни от арабския свят, където авиокомпанията традиционно развива печеливша дейност.
За сравнение, оценката на 75% от авиокомпанията, направена от Кей Пи Ем Джи към края на 1998 г. по различните методи, е 1.5 - 2 млн. долара.
Надзорният съвет на АП на два пъти връща текста на приватизационния договор с искане да се коригира символичната глоба от 10%, която купувачът трябва да плати, ако не инвестира в компанията сумите от продажба на собственост. УС на АП настоява глобата да е поне 50%. Въпреки това обаче остават 10-те процента, което се оказва фатално при последвалото вампирско изсмукване на активите на "Балкан", пише Едвин Сугарев. Той посочва още един парадокс - въпреки че притежава дял от 20%, държавата престава да се държи като акционер. В органите за управление на компанията няма неин представител.
Скоро след покупката Зееви сприра полетите.
В момента на продажбата превозвачът има 18 самолета Ту-154, а година и половина по-късно - само един.
През 2000 г. адвокатите на Зееви пишат няколко писма до премиера Иван Костов, шефа на АП Захари Желязков и ресорните министри с предупреждение за тежкото състояние на националния превозвач. Отговор няма.
На 29 октомври 2002 г. Софийският градски съд обявява в несъстоятелност авиокомпания "Балкан".
Съдебната сага
Две години след подписването на сделката започва съдебната сага с Гад Зееви. През 2001 г. той завежда в Париж два иска срещу България. Претенциите му са общо за над $230 млн. В същото време, по думите на експерти от компанията, Зееви е спечелил над 300 млн. от разпродажбата на авиопарка, слотовете, акциите в CITA и имотите на БГА "Балкан" по света. По втория иск - за 70 млн. долара, с които по негови твърдения кредитирал "Балкан", Арбитражният съд в Париж присъжда България да плати неустойка от 10 млн. долара. Държавата завежда контрадело, което в крайна сметка печели през 2012 г., но след платени солидни хонорари на международни юридически компании.
Времето минава, следите остават
20 години след сагата адвокат Тодор Батков хвърли известна светлина, която дава отговор на някои въпроси.
Ето какво разказа Батков в интервю за "Истории от прехода", публикувано през 2021 г.: "Срещнах се с Гад Зееви когато вече беше направил сделката по приватизация на "Балкан" и той гордо ми се похвали, че е платил на българската държава колкото един апартамент в София - 150 хил. долара и едно куфарче с 3 милиона долара! Това ми го е казвал лично на мен. Не уточни на кого, но те са два вариантите. Единият беше начело на изпълнителната власт, другият му беше заместникЕ. Това, което ми каза тогава Зееви, беше: "Пристигнах с бизнес джет в София, имах среща в 5 часа с Е. (няма да му назовавам името), показах му куфарчето и му казах: "Нямам време да ви чакам и да се пазаря или да ви моля! Утре в 11 ч. летя за Лондон и имам бизнес среща! Подгответе всичко за подписване!". Зееви ми каза още, че са работили цяла нощ (Агенцията по приватизация и неговия екип), получили са куфарчето и той е излетял за Лондон".
Това са думите на Тодор Батков по сделката за БГА "Балкан". Със сигурност и други хора могат да хвърлят светлина по нея.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
