С наближаването на крайния срок за представяне на проект на Национален план за обновяване на сградите до Европейската комисия в края на 2025 г. тревогите у нас нарастват. На конференция в София експерти, политици и представители на бизнеса предупредиха, че България рискува да пропусне ключови срокове, ако не бъде подобрена координацията между институциите и ако гражданите не бъдат въвлечени активно в обсъжданията. Това може да доведе не само до санкции, но и до загуба на шанс сградният фонд да се превърне в двигател на икономическия и социалния растеж.
Рисковете от закъснение
Националната конференция „Насоки и инструменти за ефективно прилагане на Директивата за енергийните характеристики на сградите“ бе организирана от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект, Българската асоциация за изолации в строителството и Коалиция „Да обновим България“. Форумът събра политици, експерти и представители на бизнеса в търсене на решения, но в центъра на разговора се оказа липсата на ясна координация между институциите.
Националният план за обновяване – стратегически документ, който трябва да очертае инвестициите и стандартите за нулевоемисионни сгради – все още е в начален етап. Участниците предупредиха, че България рискува да попадне в познатия сценарий на прибързани решения в последния момент, взети без консултации с професионалната общност.
„Ролята на сградите често е подценявана. Време е да говорим по-често за ефектите от прилагането на новите правила и за конкретните мерки, които могат да осигурят по-добри условия за крайните потребители“, заяви Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект.
Европейските правила и техните срокове
Дискусията бе поставена в европейски контекст. Евродепутатът Цветелина Пенкова подчерта, че обновяването на сградния фонд „не е самоцел, а инструмент за изграждане на устойчива енергийна система и за постигане на социална справедливост“. Основната цел според нея е трайно намаляване на сметките на домакинствата и преодоляване на енергийната бедност.
Силвия Резеши от DG ENER представи конкретни данни. Сградният фонд в ЕС е 24 млрд. кв. м, от които 74% са жилища, а 85% са построени преди 2000 г. и 75% от тях са енергийно неефективни. Тя напомни, че „новите правила вече са в сила и страните членки трябва да подготвят първите си национални планове до края на 2025 г.“.
България е длъжна да представи проект за обсъждане още тази година, а крайният срок за транспониране на Директивата за енергийните характеристики на сградите е май 2026 г. Това поставя страната пред сериозно изпитание, тъй като все още липсва завършена концепция за националния план.
Предизвикателствата пред страната
Изпълнителният директор на АУЕР Ивайло Алексиев акцентира върху две основни предизвикателства. Първото е въвеждането на понятието „сгради с нулеви емисии“ по начин, който да е реалистичен и разбираем за всички. Второто е събирането и анализът на огромен обем информация, необходима за планиране с хоризонти до 2040 и 2050 г.
„Енергийната ефективност е хоризонтална политика, която засяга всички – от домакинствата до строителния сектор“, подчерта Алексиев.
Цветелина Пенкова допълни, че предизвикателствата за България са добре познати: нужда от повече административен и експертен капацитет, доверие в системата за сертифициране, по-широк достъп до финансиране и всеобхватна информационна кампания за гражданите. Според нея модернизационният фонд и европейските програми могат да ускорят процесите, но без активна работа и диалог съществува риск страната да изостане.
Данни, инструменти и следващи стъпки
Конференцията събра и международни експерти като Роман Фор от инициативата EPBD.wise, която предоставя подкрепа на шест държави, включително България, за изграждането на национални планове. Той подчерта, че целта е да се създаде модел, който да се приложи в целия ЕС.
Обсъдена бе и новата система за сертификати за енергийни характеристики – скала от „А“ до „G“, която ще се прилага при продажба, наем и ремонт на сгради. Силвия Резеши напомни, че публичните сгради трябва да бъдат с нулеви емисии от 2028 г., а за всички останали това изискване влиза в сила от 2030 г.
В края на дискусията бе подчертано, че без активен диалог между институциите, бизнеса и гражданите планът може да остане на хартия.
Следващата среща с участието на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на енергетиката е насрочена за ноември, когато ще се определят приоритетите за инвестиции и реформи.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
