Европа очаква от България да изпълни всички критерии за приемане на еврото и не е склонна на компромис. Това стана известно от интервю на еврокомисаря по икономическите и финансовите въпроси Паоло Джентилони пред екип на Нова телевизия.
През юни излиза и Докладът за конвергенция на Европейската централна банка и Европейската комисия, в който ще стане известно дали страната ни изпълнява критериите, за да влезе в еврозоната в началото на 2025 г.
Ще бъде ли България част от еврозоната от 1 януари 2025 г.?
- Мисля, че процесът протича много добре. Неотдавна подписахме споразумения с правителството за това как да си сътрудничим при осъществяването на прехода. Що се отнася до датата за започване на процеса, както знаете, имаме определен брой критерии, четири критерия. Скоро ще публикуваме доклад за тези така наречени критерии за конвергенция. Смятаме, че България със сигурност ще изпълни три от тях. Четвъртият, който е свързан с инфлацията, вероятно все още не е постигнат. Но ние сме оптимисти, че до края на годината България ще може да постигне и критериите за инфлацията. Това означава, че през следващата година, ако този критерий за конвергенция на инфлацията бъде изпълнен в срок, който можем да договорим с правителството, това може да стане възможно.
За нас трябва да е ясно, че няма никакъв шанс за 1 януари 2025 г. заради критериите за инфлацията. Разбрах ли Ви добре?
- Това ще бъде официално посочено в нашия Доклад за конвергенция. Това не е мое лично мнение, но то ще бъде публикувано скоро. А моята оценка, това, което очаквам, това, което очаква и Комисията, е, че въз основа на цифрите, които имаме от България и от Евростат, ние сме съвсем на добър път за намаляване на инфлацията, но все още не сме стигнали дотам. Сега защо казвам, че сме на добър път, защото съм оптимист, че критериите могат да бъдат изпълнени до края на годината. Така че това е въпрос на няколко месеца. И ви уверявам, че цялото семейство на еврозоната е много щастливо от възможността през следващата година, по някое време, да се присъедини 21-ви член, а именно България.
България не отговаря на критериите за инфлация, но и Хърватия не е успяла. Някои в България твърдят, че Комисията, Евроцентралната банка и финансовите министри от еврозоната са направили компромис с Хърватия, но няма да го направят с България. Има ли някакви различия между двата случая?
- Няма разлика. Имах възможност да разговарям през тези месеци с различни финансови министри на България и с управителя на Българската народна банка. Никога не съм чувал подобна позиция. Така че те прекрасно знаят, а и ние прекрасно знаем, че критериите, които използваме, са обективни. Те не са пригодени, направени за България, за Хърватия или за друга държава. Tе са публикувани. Ако има любопитство, лесно е да се запознаете с тях. И както българските власти знаят много добре, в нашето сътрудничество, все още не сме стигнали до конвергентните критерии за инфлацията. Но бихме могли да ги достигнем скоро. И няма различно третиране между страните кандидат-членки на единната валута.
Имаме огромно забавяне в Плана за възстановяване и парите, които трябва да получим обратно за инвестиции. Какъв е проблемът?
- Ами, проблемът, както знаете, е, че ние обсъждаме със страните членки, че предоставяме значителна сума от общото финансиране. Това не са пари, които идват от небето. Те идват от пазарите. Това е обща емисия на общ дълг, ръководена от Комисията и договорена от държавите членки. Важен дял за България - 6 милиарда евро. Обсъждаме все още отворените въпроси. Има няколко много важни аспекти на българския план. Единият е свързан с декарбонизацията, а другият - с върховенството на закона. Няма да навлизам в други подробности, но тези две големи истории са тези, които обсъждаме с българските власти. Оптимист бях и по отношение на факта, че не сме далеч от решенията. Разбира се, сега трябва да спазваме демократичния процес. След три седмици предстоят избори. И аз съм убеден, че с новото правителство след изборите тази дискусия ще се проведе.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
