Очакваното намаление на предлагането вдига цените
Цените на основни метали, които се използват в индустрията, отбелязват ръстове от началото на годината. Индексът, проследяващ представянето на шест промишлени метала на Лондонската борса, се увеличи с 8%. Причината е, че признаците за съживяване на търсенето от страна на китайските производители засилват опасенията заради свитото глобално предлагане, пише Financial Times. Медта се разглежда и като показател за цялостното икономическо състояние на дадена страна, поради което покачването на цените може да означава добри новини за икономиките.
Индексът на Лондонската борса, който включва мед, цинк, олово, алуминий, калай и никел, се повиши рязко този месец на фона на увереността на инвеститорите, че периодът на високи лихвени проценти, предназначен да ограничи инфлацията, няма да задуши икономическия растеж. В същото време анализаторите изразяват опасения, че производствените проблеми в добивния сектор продължават да ограничават доставките. Търговците отчитат и първите признаци на възстановяване на търсенето от Китай. Данните от края на март дават сигнал за увеличение на индустриалното производство в страната за първи път от септември миналата година.
Медта поскъпна с почти 10% от началото на 2024 г. и достигна 15-месечен връх от 9523 долара за метричен тон. Металът, който има широк спектър от приложения, включително в строителството, производството на електропроводи и електрически превозни средства, е възприеман като ключов барометър на глобалното икономическо здраве. Освен това преходът към зелена икономика значително стимулира търсенето, тъй като медта е ключов компонент в електрическите превозни средства и инфраструктурата за възобновяема енергия.
Цените на цинка на Лондонската борса се повишиха с 0.8%, до 2756 долара за метричен тон - най-високото ниво от април 2023 г. Калаят, алуминият и оловото също достигнаха най-високите си равнища за последните няколко месеца.
Освен възстановяването на търсенето от Китай, оптимизмът на пазарните участници е подкрепен и от стабилността на макроикономическите данни в развитите икономики, казва Оле Хансен от Saxo Bank. "Изглежда, че сме преминали най-лошото в строителния сектор в САЩ и Европа", твърди той.
Някои инвеститори се обръщат към суровините, за да се защитят от продължаващата инфлация. Данните показват, че основната инфлация в САЩ се е повишила до 3.5% през март спрямо 3.4% през февруари. Това е второ поредно месечно увеличение, докато Федералният резерв преценява колко дълго да задържи лихвените проценти на техните 23-годишни върхове, пише Darik Business Review.
- Прогнозите
Цените на суровините на стоковите борси ще се повишат тази година, тъй като централните банки в САЩ и Европа предприемат действия за намаляване на лихвените проценти, подпомагайки по този начин промишленото и потребителското търсене, сочи анализ на американската банка Goldman Sachs Group. Суровините може да възвърнат около 15% от цените си през 2024 г., тъй като разходите за заеми намаляват, производството се възстановява и геополитическите рискове продължават, посочват анализаторите на банката, цитирани от Блумбърг. Според Goldman Sachs, за края на годината се очаква поскъпване на медта до 10 000 долара за тон, на алуминия - до 2 600 долара на тон и на златото - до 2 300 долара за унция. Анализаторите очакват цените на медта да достигнат рекордното ниво от 12 000 долара до първото тримесечие на следващата година, докато Citigroup прогнозира те да достигнат това ниво до началото на 2026 г.
Цените на медта ще се повишат с повече от 75% през следващите две години на фона на прекъсването на доставките в миннодобивния сектор и по-голямото търсене на метала, подхранвано от стремежа към възобновяема енергия, сочат прогнозите. На конференция за изменението на климата COP28 повече от 60 държави подкрепиха план за утрояване на глобалния капацитет за възобновяема енергия до 2030 г. - ход, който според Citibank "би бил изключително благоприятен за медта".
В доклад от декември инвестиционната банка прогнозира, че по-високите цели за възобновяема енергия ще увеличат търсенето на мед с допълнителни 4,2 млн. тона до 2030 г. Това потенциално би довело до повишаване на цените на медта до 15 000 долара за тон през 2025 г, което е много по-високо от рекордния връх от 10 730 долара за тон, достигнат през март миналата година.
Според Bank of America цените на медта и алуминия ще се повишат съответно до средно 12 000 долара за тон и 3250 долара за тон до 2026 г.
Въпреки че в момента цените на медта се повишават, продължават спекулациите за това колко дълго ще продължи ралито. Причината е, че цените се движат циклично главно поради времето, необходимо на една мина да достигне до производство, което понякога може да отнеме дори 10 години. След като обаче определен брой мини достигнат производствения етап, предлагането може отново да скочи изведнъж, което води до понижаване на цените.
- Проблемите
През последните няколко месеца ключови медни мини по света изпитват значителни затруднения. Това важи с особена сила за рудници в Замбия, които са жизненоважни за икономиката на страната и осигуряват до 70% от приходите от износ. "Конкола", собственост на индийската компания Vedanta Resources, са заплетени в правен и данъчен спор през последните няколко години заради обвиненията на правителството, че Vedanta не плаща достатъчно данъци. Това доведе до проблеми с доставките.
Друга ключова медна мина - Cobre Panama, една от най-големите в света, собственост на First Quantum Minerals, наскоро беше затворена поради проблеми с околната среда. Тъй като тя е в джунглата, местните жители и природозащитниците са загрижени за замърсяване на водоснабдяването от минните дейности.
В медни мини в Южна Америка, като чилийските и перуанските, също се наблюдават множество проблеми, вариращи от по-малък добив до повишаване на данъците, социални вълнения и опасения за околната среда, особено в пустинята Атакама.
В края на миналата година миннодобивният гигант Anglo American също намали прогнозата си за добив на мед за 2024 г. до около 730 000-790 000 тона, което е огромно понижение спрямо очакваните по-рано около 1 млн. тона, пише Euronews.
Morgan Stanley очаква производството на мед да спадне с 0.7% тази година, а Macquarie прогнозира, че растежът на рафинираното производство на цинк ще спадне с 0.4%.
Goldman Sachs очаква дефицит на мед от над половин милион тона през 2024 г. "Намаляването на предлагането затвърждава мнението ни, че пазарът на мед навлиза в период на много по-видимо затягане", пишат анализаторите, според които цените на метала ще достигнат 10 000 долара за тон в рамките на годината, а през 2025 г. ще бъдат много по-високи.
По-ниското предлагане също така означава, че новите медни топилни, които ще започнат работа през тази година, ще имат недостиг на концентрати, с които да работят, предупреждава старши анализаторът по мед на S&P Global Уанг Руилин.
Медните руди се извличат от земята и след това се превръщат в медни концентрати. Оттам те се изпращат в металургични заводи, където се пречистват в рафинирана мед, която определя референтната цена.
"През 2024 г. медодобивните предприятия ще изпитват недостиг на доставки на концентрат, а прогнозираният дефицит на пазара се очаква да се задълбочи в периода 2025-27 г.", акцентира Руилин пред CNBC.
- Големите печеливши
Печелившите от медната треска ще бъдат основно Чили и Перу, смятат от BMI. И двете държави имат големи запаси от минерали на "зеления преход" като литий и мед и са готови да се възползват от увеличените инвестиции и по-високото търсене за износ. Чили притежава около 21% от световните запаси на мед.
Брюксел ще инвестира 45 млрд. евро в Латинска Америка и Карибите до 2027 г. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви, че парите ще бъдат под формата на конкретни инвестиции.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
