Последният и най-важен критерий за приемането на еврото – инфлационният, е вече изпълнен от България. Новината обяви бившият финансовият министър Росица Велкова.
ВИЖ ОЩЕ: Голяма изненада с еврото. Влезе в касовите бележки
Този месец България е изпълнила инфлационния критерий за членство в еврозоната. Има решение на предходното Народно събрание, което задължава кабинета при изпълнение на този критерий да поиска конвергентен доклад за членство в еврозоната. Така че очаквам в най-скоро време това искане да бъде направено, заяви в ефира на БНР бившият служебен министър на финансите Росица Велкова.
ВИЖ ОЩЕ: Нови подробности за еврото. Таксите при плащания с карти
Според Велкова реалистичната дата за членство в еврозоната е януари, 2026-а година. Досега България покриваше 3 от 4-те критерия за членство в еврозоната - за стабилни и устойчиви публични финанси, за стабилност на валутните курсове и за конвергенцията на дългосрочните лихвени проценти, но не изпълняваше изискванията за ценова стабилност заради по-висока инфлация. Страната ни успя да удържи дефицита за 2024-та година, който ще бъде взет предвид за доклада, под 3% от БВП. Велкова обаче бе категорична, че проектобюджет 2025 трябва да бъде балансиран по-добре.
“В приходната част са заложени нереалистични приходи по линия на очакваната данъчна амнистия, които няма да бъдат събрани. Надценени са и приходите, които ще постъпят по линия на европейските средства”, коментира още Велкова. Според нея има възможност за оптимизиране на разходната част и това трябва да бъде направено, защото е много по-малко болезнено от евентуално увеличаване на данъци и осигуровки.
“Може да бъде отложена например политиката за 10% увеличение на заплатите в бюджетния сектор, може да се отложат и други разходи, които не са толкова приоритетни”, каза още Велкова.
Тя опроверга и появили се информации около проекта за удължителен бюджетен закон, че заради липса на бюджет минималната заплата за държавния сектор остава без промяна - 933 лв. , а за частният се вдига на 1077 лв. Няма две различни нива на минималната заплата, и в двата сектора минималната заплата от 1 януари е 1077 лв, категорична бе Велкова.
"Натиск върху разходите има още от 2022 г., тогава като министър говорех, че имаме натиск в пенсионната система върху разходите и натиск от по-високи разходи за персонал поради инфлацията. Този натиск продължи с решения, които се взеха в парламента, за увеличаване на разходи за персонал в определени сфери, а също и с инвестиционната програма, която беше приета с Бюджет 2024, която не е обвързана с показателите на 3-годишната бюджетна прогноза. ... Още от 2022-ра беше ясно, че имаме проблем и излизаме от орбитата на следване на стабилна фискална политика и това с времето се разви", коментира още Велкова.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
