Промяната никога не е лесна. Нито тя, нито пътят, който води към нея. "Дънди Прешъс Металс" не е изключение, когато през 2003 г. инвеститори от компанията идват в малкото родопско градче Крумовград. Това, което ги привлича, е Ада тепе - рудникът, който преобърна живота в Крумовград и му придаде ново значение на икономическата карта. Вече 20 г. минаха от тогава. За да отбележи събитието, "Дънди Прешъс Металс Крумовград" обяви Ден на отворени врати, а мениджърите на компанията разкриха интересни детайли за работния процес и технологиите, които са се превърнали в стандарти за рудодобива в цял свят.
В мината вече използват и изкуствен интелект
Надеждите на "Дънди" са да намери нови находища
Както много други крумовградчани, и Наско Къркеланов е ял горчивия хляб на гурбетчията.
Спестил е някое евро от работа по строежи в Германия и Гърция, но и е платил цената да бъде далече от семейството си. Когато с припечеленото се връща в Крумовград, има шанса да е сред пионерите, които се възползват от Фонда за микро, малък и среден бизнес. Той е създаден по силата на споразумение между "Дънди" и общината, подписано през 2015 г. Целта е да се подпомогнат предприемачите, за да бъде осигурена работа на местните хора, когато златодобивът приключи и хората ще бъдат съкратени от работата им в рудника. С финансовата подкрепа, която получава - 55% грант от стойността на проекта, 35% заем с преференциална лихва и с 10% самоучастие, Наско отваря пералня за килими. Сега кандидатства за втори път, а новата му идея е да отвори ресторант. Избрал е заведението да бъде на мястото на бившите тютюневи складове. Къркеланов се знимава с производство и монтаж на алуминиева и PVC дограма, но дърводелството му е хоби, затова и интериорът на ресторанта ще бъде изцяло ръчна изработка.
Благодарение на парите от Фонда своята детска мечта е сбъднал и Симон Илиев. Като много хлапета, и той като дете е запален да сглобява и разглобява коли, но има шанса да го прави не наужким, а наистина, учейки тайните на занаята от баща си. Симон също се е пробвал в чужбина, работил е в Германия. Но се е завърнал в родния край и сега има собствена работилница - "Сервизът на Мончо", оборудвана с нов подемник, машина за гуми и всичко необходимо за поправката на най-съвременните модели коли.
Това са само два примера, свързани с трансформацията на Крумовград след идването на инвеститорите. От стартирането на Фонда през 2019 година до момента са усвоени 5.8 млн. лева за 58 проекта, които са осигурили 130 работни места.
Градчето придобива все по-модерен облик, по улиците има много млади хора, все повече гурбетчии се завръщат от чужбина, за да живеят в родния си край.
Но не всичко започва така.
Когато канадската компания идва в Крумовград, местните не са въодушевени. "Хората бяха резерврирани, помислиха, че компанията ще докара работници от другаде", разказа Джанан Салиф - специалист "Връзки с обществеността". Всъщност страховете им са били напразни - днес 95% от наетите са местни хора.
Ирена Цакова, която е директор "Разрешителни и правни дейности" към "Дънди Прешъс Металс България", е сред първите, започнали работа в компанията. "В началото ни беше изключително трудно да убедим хората, че може да има рудник в защитената зона "Натура 2000". Всъщност е възможно, ако управляваш процесите по правилния начин", казва тя.
Преодолени са страховете, че златодобивът ще съсипе природата и ще унищожи защитените видове. Опазването на околната среда е сред основните приоритети на компанията.
Рудникът "Ада тепе" не разполага с класическо хвостохранилище, а има т. нар. "интегрирано съоръжение" за съхранение на минни отпадъци, което е иновация в световен мащаб. Мрежите за укрепване не са синтетични, а кокосови, за да може след околко 2 години да се саморазградят. Рекултивацията се прави поетапно, като досега са възобновени 8.8 ха и са засадени над 72 хиляди дървета. Не се ползват химически торове, а само естествени, както и естествени минерали.
"Екипът ни полага изключителни усилия, защото смятаме, че това ще помогне на хората да повярват, че има отговорен минен добив. Всички знаем за негативизма към кариери и рудници в цяла България. Истината е, че ние без тях не можем нито да имаме пътища, нито "зелен преход", за който мечтае цяла Европа", казва Цакова.
Рудникът в Крумоград е и за пример на световно ниво. Любомир Хайнов - генерален мениджър на "Дънди Прешъс Металс Крумовград" ЕАД, споделя, че преди да започнат работа по проекта, никъде с света не е имало изграден модел, за да се види как се правят нещата. Днес тук идват специалисти от други страни, за да се учат. Хората се убедиха, че и в минният бизнес има технологии, който се развиват. А в Крумовград работят с най-модерните. Използват дори програма с изкуствен интелект. "Има много елементи от тази технология, които са внедрени на други места по света, но събрана по този начин с всичките елементи е само тук", разкри Хайнов. Той съобщи още, че скоро съседна страна ще отвори нов рудник за добив на цинк, а в Крумовград вече обучават кадри за работа със съоръженията. "Водим света към нещо по-добро", обобщава мениджърът.
През септември 2026 г. работата в рудника ще трябва да приключи. Предстоят още 2-3 години за рекултивация. Въпросът, който вълнува всички, е след това какво предстои. "По отношение на нашите работещи, ние правим план. Разбира се, няма да ги освободим навъднъж. Ще задържим хора, които ще продъжат работа при процеса за закриване и рекултивация. На някои ще осигурим заетост при нас. Но всеки трябва сам да направи своя избор. В диалог сме и с Общината за плана за закриване и рекултивация. Вероятно Община Крумовград ще пожелае някои структори да бъдат запазени, като например изградения път и съораженията", казва Ирена Цакова.
Надеждите на компанията са да намери нови находища. В проучвания в района на "Ада тепе" само през миналата година са вложени 5.3 млн. лв., а общо от влизането на "Дънди" у нас инвестициите за търсене на нови руди около Крумовград и Челопеч се оценяват на 80 млн. лв. По думите на Цакова, компанията има заявени площи за проучвателните дейности още от 2017 г., за които все още няма решение. В същото време разработването на минни проекти отнема години - само проучванията продължават 5-6 години, следват процедури по ОВОС и строителство на съоръжения, преди да започне самият добив, и то в случай, че бъдат намерени рудни запаси. "Трябва да имаме национална политика за подземни богатства, добив и като цяло за индустрията. Би трябвало много от процедурите да се улеснят. Във века на дигитализацията защо да няма на сайта на министерството информация къде не може да се проучва, да са публикувани зоните от национално значение. Ако искаме да променим начина си на живот, околната среда, не може да не се модернизираме. В тази връзка трябва да се подкрепя базовият бизнес, защото от него произтича всичко", казва Цакова.
Тя разкри, че напредък засега има единствено в площта "Света Петка" край Челопеч, където проектът е на етап регистриране на търговско откритие. "Очкаваме скоро там да имаме концесия, но находището не е голямо. Все още не сме открили второ Ада тепе, но смятам, че добрите примери трябва да се показват на хората, за да нямат страх от рудодобива", заключи мениджърът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
