Първият ден от Великия пост е наричан от народа "чист понеделник". На този ден домакините измиват съдовете от блажните храни, защото през следващите седмици ще готвят само постни ястия, без животински продукти. Почиства се и домът, а всичко това е символ на чистотата, душевна и телесна, в която трябва да живеят християните, особено през Великия пост в очакване на Христовото възкресение.
Вечерта днес, както и в следващите дни - вторник, сряда и четвъртък на първата седмица, се чете по една четвърт от Великия покаен канон на свети Андрей Критски. Това е най-дългата религиозна ода в православното богослужние. Тя се изпълнява цялостно само вечерта в сряда на петата седмица от поста. Съдържанието е покайно и кара читателя или слушателя да се замисли за своята греховност и да се обърне към Исус Христос за прошка на греховете си.
Честваме и паметта на свети Кирил Йерусалимски. Той произхождал от Палестина. Родил се в около 315 г. в Йерусалим. Бил ръкоположен за свещеник в светия град, който след разрушаването му от римляните в 70 г. носел името Елия Капитолина. А в тогавашния главен град на Палестина Кесария епископ бил Акакий, еретик-арианин. Той успял да прогони и заточи епископа на Елия (Йерусалим) Максим, а след него и свети Кирил, който го заместил. Причината била, че свети Кирил защитавал православната вяра, установена на Първия вселенски събор в 325 г.
С указ на императора-арианин Констанций светителят бил пратен в изгнание в Тарс, който е родният град на апостол Павел, в Киликия. Завърнал се при император Юлиан Отстъпник и започнал да се грижи за паството си, но следващият владетел Валент отново изпратил свети Кирил на заточение за цели 11 г. Подобно на съвременника си свети Атанасий Велики и той прекарал в изгнание повечето от времето си като йерусалимски епископ. Завърнал се в Йерусалим едва при император Теодосий Велики. На Втория вселенски събор в Цариград, в 381 г., свети Кирил успешно защитил православното учение.
Светият епископ бил толкова грижовен пастир, че по време на голям глад събрал и продал църковните скъпоценности, за да бъдат изхранени всички бедстващи хора. През време на неговото епископство на 7 май 351 г. в Йерусалим станало чудесно знамение - в небето се появил Христовият кръст.
Свети Кирил оставил ценна поредица от огласителни, т.е. въвеждащи във вярата слова (общо 23), които произнесъл през Великия пост и Светлата седмица (след Великден) на 348 г., в йерусалимския храм "Възкресение Христово". С тях готвещите се за кръщение се въвеждат в основните учения на християнската вяра и нравствеността. Стойността им е неизмерима, защото авторът умело представя цялото богослужебно богатство на Църквата. Светителят се упокоил в 386 г.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
