На 14 януари хора от няколко етноса празнуват. Православните християни почитат на този ден паметта на Света Нина, а роми, руснаци и сърби на този ден посрещат Нова година.
Света Нина (или Нино) е родена през III век в Кападокия, Източна Мала Азия, където живеели и много грузинци. Родителите й били християни и тя от малка била възпитана в християнската вяра. Дванадесетгодишна Нина заминала с родителите си за Йерусалим, където получила добро християнско образование. С голям интерес и успех изучавала и Свещеното Писание.
По-късно по Божие откровение заминала за Иверия (или Иберия, днешна Грузия), за да разпространява вярата в Иисус Христос.Проповедта й имала голям успех и много от жителите на онази страна станали християни, като били покръствани от свещениците, които придружавали проповедничката на новата вяра Нина. Постепенно тя стигнала до град Мцхета (на 20 километра северно от днешната столица Тбилиси).
Със силна вяра, настойчивост и смирение света Нина успяла да спечели за вярата хиляди грузинци, дори и владетеля цар Мириан. Така на границата на III и IV век била създадена Грузинската църква, а света Нина се почита като просветителка на Грузия. Тя починала в мир, в 335 г.
На слабо населения Синайски полуостров християнството проникнало в началото на ІV век чрез отшелниците, които търсели уединен живот далече от населени места. На свещената планина Хорив и в пустинята на Райто (разположена по източния бряг на Червено море край днешния египетски град Ел Тур) живеели много отшелници в строго подвижничество. Към 312 г. над тридесет от тях били нападнати и избити от араби езичници.
Години по-късно и в Синайския манастир били избити всичките четиридесет монаси. Между тях имало бележити подвижници, които проявили удивително мъжество и величаво християнско спокойствие при нападението на разбойническите орди.
Оттогава Църквата ги почита като мъченици за вярата.
На днешната имен ден празнуват хората с имената Нина, Нино, Калчо, Адам.
14 януари е и най-големият празник за ромите. Те посрещат Нова година, която наричат още Василица. Празненствата при тях започват още на 13 януари и продължават до 15 януари. На този ден ромите почитат своя светец-покровител Василий, когото наричат още Банго Васил или Куцият Васил.
Първият ден от празненствата е свързан със семейството. На празничната трапеза се нарежда само постни ястия, подобно на Бъдни вечер. Вечерята се сервира на пода и се прекадява по стара традиция със жив въглен и брашно, поставени на керемида. Стопанката на дома приготвя кравай, от когото раздава по къс на всеки от трапезата, а първото парче се слага под възглавницата.
На Василица по стар обичай се коли гъска, която се пече, пълнена с ориз, за да е пълна годината. Когато се поднесе на масата, на крилцата ѝ се слагат две свещи. В някои краища на страната рано сутринта гледат какъв човек пръв ще влезе в дома и по това гадаят каква ще е годината – добра или лоша.
Третият ден - Патерицата, ромите посвещават на взаимни гостувания у близки и приятели, които са съпроводени от пищни трапези и голяма веселба.
Руснаците и сърбите също на този ден посрещат Нова година, което е исторически феномен. Празнуването на Нова година на 14 януари е утвърдено с указ от Петър I през 1700 г, който нарежда празника да се посреща по Юлианския календар.
В православното християнство този ден се нарича Отдание на Богоявление и се почита паметта на Света равноапостолна Нина.
На 14 януари се отбелязва и паметта на Преп. отци, избити в Синай и Раита.
Няма точни сведения за времето, когато християнството проникнало на Синайския полуостров, но в началото на ІV век там, на Хорив и в разположената по източния бряг на Червено море Раитска пустиня живеели много отшелници в строго подвижничество.
Към 311 – 313 г. те били нападнати от сарацинско племе и в Синайския манастир били избити всичките четиридесет монаси. Това нападение било описано от знаменития египетски подвижник Амоний.
За да защити Синайските подвижници от бъдещи угрози на бедуините, Юстиниан Велики (527 – 565) построил в първата година от царуването си прочутия до днес Синайски манастир „Св. Екатерина“, където се съхраняват два скъпоценни старобългарски пергамента – Синайски псалтир и Синайски требник.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
