Преговори с Еврокомисията за въглищните централи предлагат от Българския енергиен и минен форум
За сериозна криза с тока у нас предупреждават експерти. Пред мнозина българи изплува призракът на режима - през мразовитата зима на 1985 г., когато страната ни изнасяше прекомерно електричество срещу западна валута, за да крепи икономиката, и през ужасната Луканова зима - 1991-1992 г., когато освен празните рафтове в магазините, България беше като дискотека - тук светне, там угасне. Тогава режимът първоначално бе 3:1, но после стана 2:2. Хората стояха в домовете си с шалове и шапки, защото освен тъмно, бе и студено - не само за отопляващите се с електричество, но и за онези на централно парно отопление, тъй като абонатните станции бяха с електрическо захранване.
Ще преживеем ли отново този кошмар сега, 35-40 г. по-късно, когато България е член на Европейския съюз и претендира да е модерна и развита страна?
„Нашият производствен парк покрива до 5000-5500 мегавата. Ами ако имаме 7500? Тогава се създават тези условия за ограничение на тока, защото ние нямаме възможност за внос. В момента всички страни около нас са гладни за електроенергия“, това заяви пред БНТ Иван Хиновски, председател на Българския енергиен форум.
Той посочи, че два фактора създават критичност у нас: липсата на вода във ВЕЦ-овете и извеждането от експлоатация на „КонтурГлобал“, за който министърът на енергетиката разпореди мерки за повторно пускане в експлоатация.
„Балканите имат навсякъде дефицит на електроенергия. Разговорите, които са водени от нашите официални служби с околните енергийни системи за внос на електроенергия, се отказват. Нито Гърция, нито Турция, нито Сърбия, нито Македония, нито Румъния изразявта готовност за внасяне на базови количества енергия, т.е. постоянни количества. За аварийна помощ от време на време – да“, изтъкна Иван Хиновски.
Гърция може да ни дава само газ, но този газ им трябва и на тях.
„Ние в момента имаме почти 4000 мегавата във фотоволтаици. Вижте баланса как в 6 ч. те дават 0 производство на електроенергия“, посочи експертът.
Той каза още, че инвеститорите във фотоволтаици у нас не създават дублиращи мощности, които да компенсират количествата електроенергия, когато фотоволтаиците спират да работят. Затова от Европа ни се налагат и сериозни глоби.
Хиновски съобщи, че България е сред страните с най-ниска степен на съхраняване на електроенергия.
Преди дни в декларация до всички политически сили в 51-ото Народно събрание от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) предупредиха: положението е много сериозно и трябва да се вземат мерки.
"Електроенергийната система на България навлиза във все по-задълбочаваща се производствена и ликвидна криза. В периодите на презареждане на реакторите в АЕЦ "Козлодуй" страната рязко се превръща в нетен вносител на електроенергия (за ноември средно над 1200 МW), като това най-силно е изразено в часовете на вечерния връх на потребление - от 17 до 21 ч. когато фото-волтаиците зануляват производството си", пише в декларацията на БЕМФ.
Тяхното "изпразване" се компенсира основно с внос на скъпа електроенергия основно от Гърция, която активира пълния капацитет на своите газови ТЕЦ (това са основно реконструирани въглищни централи със средства по Плана за възстановяване и устойчивост, от който България не може да получи втората си вноска заради неприети закони). В продължение на 4-5 часа тези централи вдигат рязко товар от под 1000 до над 4000 MW и така балансират българската енергийна система, посочват от БЕМФ.
По техни данни на енергетиците България внася ток и от въглищни ТЕЦ от Сърбия, Турция и дори от Северна Македония, чиято цена не е обременена с "екологичната" добавка за въглеродни квоти. При сегашните борсови цени на природния газ и въглеродните квоти нашите лигнитни ТЕЦ не могат да се конкурират с гръцките и румънските газови ТЕЦ. Процесът на влошаване на икономическото състояние на нашите въглищни централи допълнително се влошава и от практиката държавата да изземва част от печалбите им при реализация на продажби над определени нива, наречени "таван на цените", се казва в декларацията.
Данните от началото на ноември устойчиво показват, че българските въглищни централи въпреки влошаващата се икономическа конюнктура и тази есен на 2024 г. запазват ролята си на критичен производител на електроенергия в страната (над 40% средно за ноември) и въпреки регистрирания ръст на мощностите на възобновяеми източници в България, техния принос в енергийния баланс на страната е незначителен - с принос под 10% за енергийния баланс средно за ноември 2024г. досега.
Анализите на енергийните специалисти на БЕМФ потвърждават тревожните прогнози, че през настоящата зима, дори при нормална аварийност на генериращите, преносни и разпределителни съоръженията и при нормален зимен ден се очаква дефицит в мощностния баланс от около 600 МВт при ограничените водни количество в язовирите на енергийните ВЕЦ.
По-притеснителна обаче е оценката, че при екстремални зимни температури, дори при нормална аварийност и при нормално потребление на електроенергия този дефицит се повишава до около 1600 МВт. И ако в предишни години тези дефицити е било възможно да се покриват с авариен внос от съседни енергийни системи, сега това ще бъде невъзможно, поради факта, че всички съседни държави декларират също високи енергийни дефицити, предупреждават експертите.
От БЕМФ изразяват готовност да организират в най-кратки срокове професионално обсъждане на сложната ситуация с широк кръг специалисти на който да се обсъдят предложените решения и да бъдат набелязани управленски решения. "Политическата криза, в която се намираме не бива да прераства в енергийна криза, се казва в декларацията до политическите партии в 51-ото НС.
От БЕМФ предлагат спешни и средносрочни мерки за стабилизация на българската електроенергетика:
Първо: С решение на Министерски съвет в мощностния и енергиен баланс на страната да се включат мощностите на ТЕЦ "Контур глобал" като се договори с Еврокомисията приложение на временен механизъм за капацитет в аварийни режими.
Т.нар. "американска централа" не работи от февруари 2024 г. заради изтекъл договор с държавата за изкупуване на ток. Според медийни публикации, дори се извършвала разпродажба на съоръжения. От "Контур Глобал" съобщиха, че биха могли да възстановят работата, ако цената на електроенергията е достатъчно висока.
Втората мярка на БЕМФ е да се възстановят и поддържат въглищните резерви на всички въглищни централи без изключение. Според експерти от Форума, Еврокомисията няма да се съгласи да се откажем от решението за затваряне на въглищните централи. Но българските политици трябва да убедят ръководството на ЕК, че положението е сериозно и са нужни кризисни мерки.
Третото предложение на БЕМФ е да се разработят и приемат от МС програма и мерки за икономическа стабилизация и капитализация на българските енергийни дружества, като за целта се преоцени обективно прага на цената на електроенергията от 180 лв/Мвтч за компенсиране на индустрията. От 2022 г. предриятията се компенсират основно от огромните печалби, които влизаха в енергийната система от големия ни износ на ток. При положение обаче, че България стана вносител, то тези средства няма от къде да се набавят.
Черните лебеди: студ и суша
Поне два са "черните лебеди", довели до критичната ситуация, в която потреблението расте повече от обичайното, а производството е ниско - необичайния студ през октомври и ноември и необичайната суша. Данните на ЕСО показват, че ръстът в производството им, който се наблюдаваше през почти цялата година, вече е преминал в спад спрямо същия период на миналата година. Понижение има и спрямо данните за миналогодишния октомври (-4%) и този през 2022 г. (-15%).
За пореден път обаче картата на Европа за цените е като отрязана на две, защото котировките в Западна Европа са два-три пъти по-ниски от тези в източните държави, сред които Унгария е с най-високата стойност, следвана от Румъния, Сърбия и България, пише "Капитал". В същото време свързаността между пазарите с Гърция, цената там е по-ниска от българската с 38% заради натовареността на газовите централи там. Затова и в последните дни България внася основно именно оттам.
Заради необичайно сухото време едва 3% от електроенергията през октомври е дошла от вецове. Общият дял на ВЕИ мощностите е една четвърт от производството на страната. Сега хидроцентралите са произвели три пъти по-малко от средното за последните 5 години, а спадът на месечна база е внушителен - 32%.
Заради необичайно студеното време за този период на годината потреблението се движи близо до 6000 мегавата, което е повече от обичайното. Данните на ENTSO-E показват, че консумацията се повишава с 9.6% на месечна база, а на годишна ръстът е 5.8%.
Към тези две причини се прибавя и друга, която не е необичайна - през октомври 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй" излезе в планов ремонт, който приключи в края на ноември. На практика една трета от месеца е минала само с един работещ блок в атомната централа, която осигурява около 43% от производството на страната.
Така България на практика разчита на въглищните мощности да балансират системата, като за пореден месец тяхното производство е около 25% от цялото в страната. То се запазва на същите нива от септември, но на годишна база се срива и е с 37% под средните нива за 2024 г.
Търсенето ще расте заради е-колите
В доклад на френската енергийна компания Engie се прогнозира увеличаване на търсенето на енергия с 1 на сто тази година и с около 2-3% годишно в периода 2025-2030 г., съобщават от специализираната платформа 3eNews. Покачването до голяма степен ще бъде водено от повечето електрически превозни средства и потреблението на енергия в цифровия сектор.
Търсенето на електроенергия на континента трябва да се удвои до 4950 TWh/година до 2050 г., като делът на възобновяемите енергийни източници в микса на потребление ще нарасне до 85% до тогава. За сравнение този дял е бил 41% през 2023 г.
Зацикли ремонтът на ПАВЕЦ „Чаира”
ПАВЕЦ "Чаира", която играе изключително важна роля при дисбаланс е енергийната система и спаси България от режим на тока през 2017 г., е извън строя от 2022 г. заради авария. Ремонтът й обаче зацикли след като втори търг за избор на компания, която да я ремонтира, се провали заради липсата на кандидати. Нито една компания не е подала документи за участие в обществената поръчка за 220 млн.лв. без ДДС, чийто срок изтече миналия петък. Затова на заседание на Съвета на директорите на НЕК е било решено процедурата да бъде прекратена, съобщава "Капитал". Дали и кога ще бъде обявена нова не е ясно.
Лъч надежда все пак има - преди няколко месеца от японската Toshiba все пак увериха енергийния министър Владимир Малинов, че ще съдействат за максимално бързото възстановяване на "Чаира". Компанията е производител и доставчик на оборудването за ПАВЕЦ-а, както и собственик на техническата и производствената документация по проекта.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
