Университетите могат да станат стълб за икономическо развитие и благополучие
Има възможности да привлечем качествен преподавателски състав на европейско и световно ниво
Възобновяване и подмладяване на региони чрез стратегическо привличане на международни студенти, включително и "връщанки".
ДОЦ. Д-Р ДАНИЕЛА КАРААНГОВА Д-Р ПЛАМЕН ИВАНОВ
В доклад на Европейската комисия (ЕК), озаглавен "Проект Европа 2030 - предизвикателства и възможности", ясно се очертава посоката за бъдещо икономическо и социално развитие на ЕС, в чиято основа са залегнали образованието, науката и високите технологии. С други думи, ЕК ще се стреми да трансформира икономиката на съюза към "икономика на знанието". Този термин е тясно свързан с научно-технологичния напредък на общносттa. Напредналите знания в различни сфери ще имат важна роля за по-нататъшното икономическо и социално развитие на нашия икономически блок. Проблемът обаче е, че, както всички знаем, ЕС не е хомогенна структура - нито политически, нито икономически.
Съществува
- огромна пропаст в икономическото развитие
-
между отделните страни членки. Заради това все по-силно се чуват гласовете за реформа на съюза и преструктурирането му на две скорости. България, бидейки от "догонващите" страни би срещнала труднопреодолими предизвикателства и все по-задълбочаващо се неравенство, ако не промени виждането си за образованието и науката из основи не само на думи и хартия. Необходимо е цялостно преустройство на образователната система и поставянето й в центъра на икономическо-социалния живот в страната.
Първи стъпки в тази насока сякаш бяха направени от вече бившия ни министър-председател Николай Денков по време на брифинг относно структурата на финансирането на висшето образование в България. Апел за промяна на модела по който оперират ВУЗ-овете ни, може спокойно да констатираме, е стара тема в академичната общност. Но бързите реформи по отношение на финансирането на родните ВУЗ-ове бяха проведени, не от гледна точка на реалните проблеми, срещани от тях, а само по отношение на източниците на средства. Висшето образование стана "безплатно" на принципа на солидарността, което по никакъв начин не решава нито един от фундаменталните му проблеми, както редица видни български учени и бивши министри на образованието изтъкнаха в последствие като реакция на висшите ни държавни бюрократи.
"Основната цел [на реформата] е да подобрим достъпа до образование на тези студенти, които идват от по-ниски социални слоеве, от малки населени места, които все още имат затруднения [с изплащането на семестриални такси]."
Академик Николай Денков, 2024
В действителност, под претекст за качествено и достъпно образование за всеки, бе проведена "структурна реформа" от чисто популистки характер, което винаги е индикация за
- липса на каквито и да са визия
и идеи за бъдещето на системата. Нещо повече, това решение е рязка стъпка назад от правилата на свободните пазари, които доскорошната власт проповядваше. Дългосрочните последици от това решение, тепърва предстои да бъдат усетени, но няма как да бъдем оптимисти, предвид някои основни пропуски като липса на консултации със заинтересованите страни и задълбочен предварителен анализ.
Както вече отбелязахме, значителен брой бивши министри на образованието разкритикуваха остро поредния експеримент в сектора. Проф. Даниел Вълчев, бивш министър на образованието и науката и настоящ декан на юридическия факултет към Софийския университет, определи идеята за безплатно висше образование като "хрумване" и "необмислен фойерверк". Друг бивш министър на образованието, проф. Сергей Игнатов, дори изрази скептицизъм за това, че мярката е социална. Проф. Тодор Танев, също бивш министър на образованието, пък допълни, че би било разумно да се инвестират средства в набирането и обучаването на повече докторанти, за да достигнем средните европейски норми за научни работници на глава от населението. Бившият ректор на СУ "Климент Охридски" проф. Атанас Герджиков изтъкна, че тази баснословна държавна инвестиция (за нашите скромни икономически стандарти) - между 120 и 150 млн. лева на година, е необвързана с подобряване на общото качество на образователния и научно-изследователския продукт. Образно казано, през погледа на водещи фигури в българската висша образователна система, можем да обобщим, че предприетата реформа се свежда до това, че "лекуваме гангренясала рана с риванол".
Гласът на камарата на индустриалния капитал за изграждане на работни кадри според техните нужди също бе пренебрегнат за пореден път. Тук обаче е важно да отбележим, че реформите в образователната система не могат напълно да се подчиняват на нуждите на българската икономика и бизнес, които в голямата си част, са все още слабо развити и примитивни в сравнение с по-напредналите ни партньори в ЕС.
- Диалози между университетите и бизнеса
в България е имало неведнъж, но забележителни резултати не са били постигнати поради липсата на реалистични очаквания от страна на бизнеса относно функциите и степента на висшето образование. Казано с други думи, уменията и компетенциите, от които индустриалният капитал в България се нуждае, са на ниво колеж и професионален техникум, а не университет. Та в този смисъл няма как да очакваме ВУЗ-овете да адаптират изцяло образователните си програми според тези нужди.
От казаното дотук става ясно, че ролята на висшето образование и науката остава неразбрана или поне неглижирана до голяма степен по отношение на икономическото и социално развитие. В предишни свои статии за вестник "Стандарт", доц. Даниела Караангова акцентира върху липсата на визия и систематичен подход при управлението на образователната система, а д-р Пламен Иванов защрихова важната роля на икономическото образование за стопанисването на предприятия и ролята на банковия сектор като предпоставка за икономическото ни развитие. Затова, в днешната статия заедно ще се опитаме да дадем отговор на въпроса: как бихме могли да изразходваме по-ефективно отделените немалко публични средства, за да се постигне максимален положителен ефект, както върху качеството на образованието, така и върху покачването на стандарта на живот и производствения ни капацитет.
Или да парафразираме думите на бившия финансов министър Асен Василев - "как да постигнем леви цели с десни политики". В случая, как да постигнем достъпно и качествено висше образование чрез стратегическо инвестиране в развитието на академичния състав и подобряване материално-научната и битова база£
Нашият критичен анализ за развитието на този ключов сектор в бъдещата "икономика на знанието" се обосновава на научни изследвания, наблюдения, идентифицирани възможности за експлоатация на отварящи се пазарни ниши, а и на някои добри практики от други страни, които също могат да бъдат "институционално трансплантирани" у нас.
- Българското висше образование в световен и регионален контекст
Един от основните недостатъци на висше образователната ни система по настоящем, е че тя не е достатъчно отворена и привлекателна, както за чуждестранни учени и преподаватели, така и за чуждестранни студенти. Какво е нужно да се направи, за да се променят тези тенденции£
Като за начало да вземам пример първо от най-добрите. Английската образователна система безспорно е водещата в Европа. Както ще стане ясно по-надолу, асоциацията на българските ректори са прозрели връзката между икономическото развитие на Великобритания и мястото на университетите й в световните и европейски образователни класации. Неслучайно са си поставили за цел да "вкарат" поне един български университет в топ 100 на световните класации. Тази цел бе заявена по време на последните академични оскари. Ние ще отидем стъпка напред: защо не да вкараме и повече български университети в класациите£ Към настоящия момент само Софийският Университет е в топ 750 на QS Ranking за 2024 г. Междувременно, цели 13 университета от съседна Румъния участват в класациите, макар и на по-задни позиции от СУ. По-интересен е фактът, че тези университети са ситуирани не само в столицата Букурещ, а са от 9 различни града в северната ни съседка.
А контрастът с Турция е още по-показателен за дългия път, който нашето висше образование трябва да измине, за да достигнем дори съседните ни държави. Макар и не част от ЕС, южната ни съседка ни изпреварва с цели пет университета в Истанбул и два в Анкара. Общият брой на турските университети, поместени в световните класации, е 24, намиращи се в 10 различни града.
Основен аргумент за отмяната на пазарните принципи в таксуването на университетското образование, е че в редица европейски държави като Финландия, Германия, Австрия и Норвегия, то е безплатно. С други думи, държави, в които социалдемокрацията е в основата на тяхното социално и икономическо развитие от поне 200 години. За разлика обаче от тези развити европейски страни ние не разполагаме с други основни институционални механизми, за да си позволим да субсидираме висококачествена безплатна образователна система подобно на тях. Например, такъв механизъм е изграждането на ефикасен държавен апарат с висока данъчна ставка. Ако се сравним обаче с държавите от нашата "черга" по отношение на размера годишната такса за европейски и чуждестранни студенти, ще видим, че например в Испания тя е от порядъка на около 1 600 - 2 000 евро, както е и у нас.
В другата крайност е водещата в почти всички класации - британската образователна система. В Европа, британските университети имат най-много нобелови лауреати сред академичния състав, четири от 20-те водещи университета в света се намират там - Imperial, Oxford, Cambridge и UCL. За привилегията да бъдат обучавани от учени от световна и европейска величина, местните студенти плащат годишна такса за бакалавърска степен от £9 250. Към момента, магистърска степен обикновено струва приблизително двойно. Образователната им система обаче е силно субсидирана от международните студенти, включително и тези от ЕС, тъй като британските вузове "губят" средно около £2 500 от всеки местен студент. Така те са принудени да привличат чуждестранни студенти, за да могат да си позволят тези първокласни учени.
Както се вижда от фигурите, размерът на таксите за тези над 600 000 международни студенти е двоен за бакалавърска степен и троен за магистърска в сравнение с този на местните студенти. Те вливат над £2.5 млрд ежегодно в местната образователна система. Например, бакалавърска диплома по икономика в Университета в Саутхямптън (който е в топ 100 в света, където родните ректори искат да вкарат поне един университет) струва £22 500 на година. Чуждестранен студент общо плаща близо £67 000 за тригодишно обучение, без да начисляваме студентската издръжка за този период. А тази сума, вземайки предвид наемите в студентски общежития или частни стаи от местни наемодатели заедно с други разходи за нормален студентски живот, често е същата или по-голяма от таксата за обучение.
За едногодишна магистърска степен по икономика от същият университет, международните студенти трябва да платят £28 900. Във второразрядните или треторазрядните университети таксите са около £15 000 на година или около £45 000 за бакалавърска степен - отново без да смятаме разходите по издръжка на студентите. Съвсем разбираемо, тези
- изключително високи такси водят до отлив
от желаещи да се обучават в британската образователна система, особено в контекста на покачващите се нива на инфлация в световен мащаб.
Едновременно с това, британското правителство наскоро взе решението да се спре издаването на "семейна виза" за прииждащи студенти и техните партньори, позволявайки им да работят по време на обучението си. Голям процент от учещите във Великобритания работят нископлатена работа, докато следват в университет. В резултат на това немъдро решение на английския парламент, е налице сериозен отлив от азиатски студенти - в частност от бившите британски колонии: Индия, Шри Ланка, Пакистан и Бангладеш.
Тази политика, съчетана с понижения интерес сред китайските студенти към английското образование, поради новата им държавна стратегия за привличане на чуждестранни преподаватели в тамошните вузове, нанасят тежки щети на университетските бюджети на Острова. Според някои изчисления, тези суми вече достигат над £1 млрд. Тази финансова дупка оставя един единствен избор пред британските ректори, а именно редуцирането на академичния състав.
В момента дори тече първата вълна на съкращения. Преподаватели от популярни университети като този на Шефилд Халъм биват уведомявани, че ще бъдат освобождавани от техните позиции в края на настоящата учебна година. В местната преса, включително и в Financial Times, се появяват предупреждения за
- възможността цели университети да фалират
в недалечното бъдеще. Според доклад публикуван от Queen Mary University of London над 40 британски от общо около 120 ВУЗ-а са във финансов риск.
Пазарни ниши: възможности за истинска трансформация на висшето образование в България
Точно тук обаче се отваря възможност за развитие на българското висше образование. Макар и да нямаме финансовия ресурс да привлечем всички брилянтни научни умове, които по една или друга причина ще напуснат висшите училища във Великобритания, търсейки нов дом за своите академични интереси и изяви, то със сигурност ще може да привлечем поне една малка част от тях. За тази цел се нуждаем от ясна визия за бъдещето икономическо развитие на държавата, тясно свързано с интересите на индустриалния, а и дребния, капитал. Изборът на качествен академичен състав трябва да бъде продиктуван от два мотива. На първо място, от икономическите отрасли, които сме определили като стратегически, което няма как да бъде осъществено без цялостна визия за национално развитие. На второ място, от нуждата от подготвени общественици и бюрократи, за да се преустрои държавният апарат с неговите разнородни функции с цел подобряване качеството на живот в страната.
Да приемем хипотезата, че държавата се върне стъпка назад и отново въведе студентските такси, и "освободеният" паричен ресурс се инвестира в привличането на международни преподаватели от поне европейски ранг. Това би довело до повишен интерес сред чуждестранни студенти към образованието в България, както заради обучението на английски език, така и заради възможността да се обучават по международни стандарти на много по-ниска цена от това, което иначе трябва да заплатят за подобно обучение на Острова.
Съществува и голяма възможност при добър международен маркетинг да успеем да възвърнем и част от инвестираните средства за привличането на тези висококачествени преподаватели. Например, стартова заплата на главен асистент в Англия е около £35 000 - £40 000, но близо една трета се прибира като данъчна тежест, оставяйки нетна заплата от около £2 000 - £2 200 на месец. Това в никакъв случай не е много по-различна заплата от средната за ИТ сферата в столицата ни. Професорските заплати, изключвайки тези от топ университетите, са около £80 000 - £100 000 на година, но отново след подлагане на тежки данъчни ставки, те остават с 2/3 от тези заплати. С добър и широкообхватен маркетинг в България и близките райони (Балканите и арабските държави - Египет, Мароко, Алжир), а защо не и в самата Англия, то може да се направи "баланс" на приходите и разходите чрез
- привличането на по-висококачествени чуждестранни студенти
С тях може не само да се субсидират тези заплати за водещи професори, но и да се намери "свеж" човешки ресурс за работна ръка, каквато липсва у нас. С този предприемачески процес под държавна опека може да се влее нова кръв, а и изключителни знания, в българската икономика. Привличането на международни преподаватели е възможност и за повишаване на научния капацитет на академичния състав в родните университети. Тази стратегия е позната като "трансфериране на знание" и се прилага от водещите икономики в света. Да си припомним, че в исторически план след края на Втората световна война Америка успява да привлече почти всички големи европейски умове в света, което я прави водеща икономическа сила. Така например, ако първата индустриална революция, чийто център бе Европа до голяма степен се дължеше на полезни изобретения, то втората и третата индустриална революция бе изцяло базирана на научни и технологични постижения с център - Северна Америка.
От 2010 година досега светът се намира във все по-силно разгръщащата се четвъртата индустриална революция, съчетаваща дигитални, биологични и физически системи. В този смисъл българските учени и преподаватели се нуждаят от трансферирането на знания и умения, тъй като за никого не е тайна, че България е изостанала в индустриалното си развитие страна. От друга страна интелектуалният и научен потенциал на академичния състав в българските университети и научни центрове, ще осигури по-лесното и бързо усвояване на ноухау.
- В допълнение може да се приложи и
политика на "придобиване обратно на мозъци"
(Brain Gain) по примера на Израел. Това е държавна политика за връщането на млади, образовани хора от диаспората в държавата-майка. Това може да е по две направления. Първо, на връщане на видни български учени обратно в образователната ни система и създаването на научно-изследователски центрове под тяхно ръководство. Вече имаме успешен пример с Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии под ръководството на проф. д-р Мартин Вечев. Подобна всеобхватна програма се прилага и в Китай, където резултатите са на лице. Те засенчват САЩ в производството на научни изследвания в най-разнородни сфери на науката и технологиите: от национална сигурност до физика и химия, както признават даже в Wall Street Journal: "Китайски изследователи водят американските си колеги в изследването на десетки критични технологии, според нов доклад, който предполага, че Пекин е доминиращ в някои научни занимания и е позициониран да разработи ключови бъдещи пробиви".
- Обобщение
Стратегическото развитие на образователния и научен сектор ще може да подготви държавата ни да премине към Индустрия 4.0 и "икономика на знанието". За да се случи това обаче, трябва да се разпише и стриктно следва дългосрочна стратегия за развитие на страната с хоризонт от минимум 50 години, която да представлява синергия между професионалното, висшето образование, науката и индустрията. Ролята на държавата трябва да се сведе до изграждането на ефективна нормативна и законова рамка и следването й. Такава стратегия например има дори съседна Турция, да не говорим за страни като САЩ, Великобритания и Китай. Реформите и промените в образователната система не са безобиден политически акт, както изглежда на пръв поглед. В действителност те предопределят житието и битието за десетилетия напред и поради тази причина трябва да се намерят механизми, ограничаващи поредното политическо мнозинство и "реформатори" да си играят със съдбата и бъдещето на страната и гражданите?.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
