Меглена Плугчиева, бивш вицепремиер, дипломат от кариерата
Все още има шанс Европа да се върне сред световните лидери с истинска политическа и икономическа тежест
Германия трябва да намери вярната посока за конкурентноспособност на икономиката си
Болшинството политически и икономически анализатори оценяват, че след времето на канцлера Герхард Шрьодер, в Германия не са правени сериозни реформи. 16 год. период на управление на канцлера Ангела Меркел, което не блестеше с реформаторски дух, остана в историята с недалновидното решение за закриването на АЕЦ и отваряне на границите за безконтролен прием на бежанци.
За войната в Украйна и тежките последици в последните 3 години от загубата на евтините енергийни ресурси от Русия, както и за негативния ефект за европейската и германска икономика от наложените срещу Русия санкции, също е писано и казано много.
Към тези неблагоприятни фактори се добавиха в последните години още задушаващата, аналогова бюрокрация, високите данъци и липса на квалифицирана работна ръка. Германия държи своеобразен рекорд по регулации във всички сфери
- с над 35 000 държавни стандарта!
Подложена на тези големи изпитания, доскоро мощната и експортно ориентирана германска икономика, която осигуряваше над 50% от благосъстоянието на германските граждани, започна сериозно да се задъхва. Данните показват, че Германия изостава в сравнение със САЩ и Китай не само в индустриалното, енергоемко производство/ автомобилостроене, машиностроене, химическа промишленост/, но и в сферата на иновации и нови технологии.
Списъкът на ударите срещу германската икономика включва още : демографски срив, тежка миграционна криза, растящи социални и военни разходи.
36% от всички имигранти в Европа са в Германия, за които държавата разходва щедро от социалните фондове и така не ги стимулира да се включат на пазара на труда.
- Финансовата и военна помощ за Украйна
е втора по мащаб след тази на САЩ, както обяви самият Ген. секретар на НАТО Марк Рюте в интервю за DPA, 23.12.24 („След САЩ, Германия е осигурила най-голямата помощ за Украйна в размер 28 млрд. евро, а по някои други изчисления, даже 34 млрд. евро”).
През трите години на управление на светофарната коалиция, водена от социалдемократа Олаф Шолц, Зелените успяха да наложат своята догматична и идеологизирана зелена политика на коалиционните си партньори- Социалдемократите и Либералите, в резултат на което, рязко се снижи конкурентоспособността на германската икономика.
Не стига германската бюрокрация, но към нея се добави особено в последните години и тази от Брюксел. Все повече регулации, като директивата за отчитане на устойчивост (CSRD), директивата за „дю дилиджънс” във веригата на доставки (CSDDD), въвеждането на въглеродните мита (CBAM) и много др. добавиха допълнителна тежест за бизнеса. Официално бе обявено на 29.01.25г.по ZDF (втора германска телевизия), че от 2019 г. насам, ЕК е „произвела” 13 000 регулаторни акта, при 3000 в САЩ за същия период.
В резултат,
- големи знакови концерни напуснаха
Германия в посока САЩ и Китай, а малкият и среден бизнес, който не можа да избяга в чужбина, беше разтърсен от масови фалити.
Можем спокойно да обобщим, че докладът на Марио Драги, представен през септември миналата година пред ЕС, даде цялостна, но за съжаление, тревожна оценка на състоянието на икономиката на Европа, а тя както е известно се формира и доминира от германската. Апелът на Драги беше категоричен - нужни са спешни радикални реформи, намаляване на бюрокрацията, сериозни инвестиции, засилване на конкурентоспособността, дигитален преход и много други мерки, ако Европа не иска да се превърне в икономическо джудже на световната сцена.
Как германската икономика стартира 2025 г. ? По данни на Федералната статистическа служба германската икономика завършва 2024 г. с -0,2%, т.е. свиващ се БВП за втора поредна година.
Отрицателни стойности от 2008 г. насам е имало
- само по време на международни кризи
като финансовата криза в периода 2008- 2009 г. и при пандемията от коронавирус през 2020 г.
„Все още не сме успели да преминем нивото от 2019 г. В резултат на това ние основно стагнирахме в продължение на пет години. Това е много дълъг период на слабост”, заявява Тимо Волмерсхойзер, ръководител на отдел "Изследвания и прогнози на бизнес цикъла" от Институт по икономика - ifo в Мюнхен.
Най-смелите очаквания за 2025 г. са за растеж от + 1,1% и за 2026 г. за +1,6%, докато на 29.01.25 г.германската национална банка Бундесбанк понижи прогнозата си за германската икономика и очаква само мини-растеж от 0,3% за 2025 г.
По мнение на германски експерти, германската икономика влиза в 2025 г. и със структурни проблеми при тежка и неравностойна конкуренция със световната производствена сила на Китай, и всичко това в неблагоприятно съчетание с недостиг на квалифицирани работници и повишение на безработицата в края на 2024 г., достигайки 6%.
Това е стартовата позиция на германската икономика за тази година, която ще зависи в близко бъдеще от двете най-важни политически събития: предстоящите предсрочни парламентарни избори в Германия на 23.02.25 г. и наравно с тях или даже с още по-голямо значение -
- изборната победа на новия американски президент
Доналд Тръмп.
На предстоящите избори се очаква коалицията на Християндемократическия Съюз и Християнсоциалния Съюз - ХДС/ХСС да бъде първа политическа сила, но на тях ще им бъде необходима коалиционна подкрепа, защото към момента проучванията на общественото мнение им дават около 30-31%. На второ място с около 21-22% се нарежда дясната радикална партия Алтернатива за Германия /АзГ/, подкрепата за която расте. Партията се обявява за категорична и силно рестриктивна миграционна политика, за подкрепа на националната икономика, за прекратяване на доставките за оръжие и спиране на войната в Украйна. Нейната популярност нарасна още повече и след публичната подкрепа от Илон Мъск за АзГ, който освен интервюто с лидерката на партията Алис Вайдъл, заяви, че спасението на Германия, е само ако германците гласуват за АзГ.
Подкрепата за ХДС и нейния лидер Фридрих Мерц, се дължи главно на очакванията на германците за реализиране на обявената от него консервативна икономическа политика в подкрепа на германската икономика, а и заради обявения строг курс в миграционната политика, като досегашната се признава, от всички, че е била пълен провал.
На 29.01. 25 г. Мерц успя с гласовете на АзГ да наложи в Бундестага своя
- план от 5 точки за радикална промяна
на миграционната политика с цел постигане на драстично ограничаване на достъпа на нелегални имигранти в Германия и бързо експулсиране на тези получили отказ за убежище. Така бе счупен санитарният кордон срещу АзГ! Невъзможното доскоро стана факт!
Във всеки случай предсрочните избори носят несигурност, както за германските компании, така и за домакинствата и вероятно това ще се отрази и ще забави очакваното възстановяване на германската икономика.
Другият въпрос за отражението на изборната победа на Д.Тръмп върху германската икономика става все по-актуален и придобива реални измерения. Защо?
Защото не само анонсите от предизборната кампания на Тръмп, но и неговата първа реч при инаугурацията и светкавичните му действията от първия ден на управление показват, че той не блъфира, а действа смело и категорично. Вече е подписал над 300 указа за 8 дни!
- Какво означава победата на Тръмп за Германия?
САЩ са най-важният съюзник и търговски партньор на Германия. Вторият мандат на Доналд Тръмп се очертава да постави тези отношения на изпитание.
Мориц Шуларик от Института за световна икономика в Кил пише на X, че ситуацията е "може би най-трудният момент в историята на Федералната република": „В допълнение към вътрешната структурна криза, сега има огромни предизвикателства пред външната търговия и политиката на сигурност, за които не сме подготвени.”
Доналд
- Тръмп заплаши да наложи основни мита
от 10 до 20% върху вноса от ЕС.
„Това ще нанесе сериозен удар на германската индустрия”, опасява се Тимо Волмерсхойзер, ръководител на отдел "Изследвания и прогнози на бизнес цикъла", Институт ifo, Мюнхен.
„В допълнение към германските продажби директно в САЩ, продажбите за Китай също могат да бъдат косвено увредени, обяснява Волмерсхойзер. Ако например Китай вече не се нуждае от германски машини, защото китайските продажби за САЩ ще намалеят”.
Сред икономистите има опасения, че и без това болната германска икономика ще се изправи пред тежки времена. Научният директор на Института за макроикономика и изследване на бизнес цикъла (IMK) Себастиан Дулиен смята, че германската индустрия е изложена на риск от изборната победа на Доналд Тръмп. „Самата възможност за нови наказателни мита, както Тръмп обяви няколко пъти "сега вероятно допълнително ще увеличи несигурността за германските компании и ще намали инвестиционната активност в Германия".
Йорг Кремер, главен икономист в Commerzbank коментира също: ”Новите мита могат да засегнат всички експортни сектори на Германия - особено автомобилната индустрия, която представлява най-големия дял от германския износ за САЩ.
Обявената от него тарифна ставка от поне десет процента за целия внос в САЩ би била особено лоша за Германия като страна- износител”.Тези мита не само ще направят стоките в САЩ по-скъпи, но също така вероятно ще доведат до контра-тарифи от страна на ЕС и по този начин ще направят стоките по-скъпи тук, в Германия”.
Като цяло експертите очакват, че възможните мита могат да доведат до
- загуба до 180 милиарда евро
за германската икономика.
Германия има вече и почти пълна енергийна зависимост от САЩ. И президентът Тръмп заяви, че или Европа, респективно Германия ще купуват още повече енергийни ресурси или ще плащат мита. На Световния Икономически форум в Давос преди дни обяви, че кани всички да инвестират в САЩ, за да създадат работни места в Америка или ще трябва да плащат високи мита. Изборът остава техен!
Швейцарският вестник Нойе Цюрихер Цайтунг NZZ,от 20.01.2025г., цитирайки германския Съюз по дигитални технологии БИТКОМ, допълва, че Германия има и сериозна дигитална зависимост от САЩ. 87% от германските предприятия внасят дигитални устройства и услуги от САЩ и опасенията са, че новият мандат на президента Тръмп ще се отрази неблагоприятно и ще засегне доверието на германския бизнес в основния им партньор – САЩ.
Да не забравяме, че президентът Тръмп прикани партньорите си от НАТО да увеличат разходите си за отбрана и отчисленията за Алианса да нараснат на 3, даже 5 % от БВП.
Германия, която тъкмо през 2024 г. успя да постигне 2 % дял от БВП за отбрана, ще трябва да се подготви за значително по-голяма отговорност и по-голяма финансова тежест.
Всичко казано до тук води до опасенията на преобладаващата част от анализаторите, че започва криза в германо-американските отношения.
Упрекът от американска страна е, че Германия се възползва повече от САЩ, отколкото други страни и използва икономическата си сила, за да инвестира в собствените си социални системи и да разчита на САЩ за отбрана.
- Какъв ще бъде изходът от тази ситуация?
Търговска война със САЩ или търсене на компромиси между традиционни партньори?
Всички в хор са единодушни, че не е желателно нито ЕС, нито Германия да обявяват търговска война на САЩ. Това е мнението и на Еврокомисаря за индустрията и конкурентоспособността, Stéphane Séjourné, защото „сметката ще я плати Европа, ако се влезе в тази война".
Трудно може да се ангажира някой категорично с прогноза за бъдещето и още по-малко с магическа рецепта за действие, но е ясно: бизнес- климатът в Германия и Европа се влоши.
Експертите са единодушни: Германия трябва да се подготви за значителни промени.
- Това се отнася както за разходите за отбрана,
които вероятно ще се увеличат значително, така и за икономическата ситуация, която може да бъде обременена от възможни нови мита. Германско-американските отношения вероятно ще се влошат още повече и може да има драматични промени, особено в политиката за Украйна. Дори, ако точните последици все още не са предвидими, едно нещо е сигурно: трансатлантическото сътрудничество е изправено пред едно от най-големите си предизвикателства.
Решението? Анализаторите и експертите препоръчват то да бъде търсено в Европа, която се намира в сандвич между политическия национализъм и икономически егоизъм на САЩ и производствената мощ на Китай. Тази Европа и респ. Германия се нуждаят от спешни радикални реформи, за
- да предотвратят колапса на индустриалното ядро
на Европа.
Както коментира преди дни бившият външен министър и вицеканцлер на Германия Зигмар Габриел, Европа и Германия трябва да поставят икономиката на първо място!!! Запрятане на ръкавите, работа и реформи!
Само така би могло да се съхранят социалните, културни и екологични постижения на Европа.
И изненадващо на 29.01.25 г. ЕК съобщи, че работи по шокова терапия за европейската икономика, която по първи изчисления ще спести на европейските предприятия 37 млрд евро. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен формулира шоковата терапия като освобождаване на предприятията от бюрократичните тежести и изведнъж климатичните регулации и предписания остават на заден план! Защо изобщо бе допуснато да се стигне до нуждата от шокова терапия? На този неудобен за ЕК въпрос не се търси отговор в момента. Накратко, в новата ситуация, продиктувана от от завръщането на Д.Тръмп в Белия дом, ЕК също възнамерява да заложи на протекционизма, съгласно представената програма „ Компас за конкурентоспособност”.
Ще успеят ли Европа, респ. и Германия в дванадесет без пет да намерят вярната посока по компаса за конкурентоспособност, предстои да видим! Изпитанията и предизвикателствата пред ЕС и Германия на променящата се световна сцена са много и все по-големи, защото центърът на геополитическа гравитация се премести от Атлантика към Пацифика! И все пак, остава надеждата, че все още има шанс Европа да се справи и да се върне сред световните лидери като актьор с истинска политическа и икономическа тежест!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
