* Всичко е любов, казваше приживе големият артист
* Последният доайен на Сатирата остави ярка следа в киното и на сцената на Мелпомена
Славчо Пеев вече лети към небесния театър на големия си приятел и драматург Станислав Стратиев. Съставът там горе е пълен - той, Станко (както приятелите наричаха Стратиев) Стоянка Мутафова, Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Георги Анастасов, Мариана Аламанчева, Константин Коцев, Невена Кокаянова, Коста Карагеоргиев и техните учители в изкуството на Мелпомена. Основателите на Сатиричен театър "Алеко Константинов".
Славчо обичаше - семейството си, колегите, децата, радваше се до последно на хората, които го разпознаваха на улицата.
Предадоха го краката. След тежък COVID - 19, който, както той казваше, хванал по време на снимки. Преобличали се доста актьори в стар кинаджийски фургон. А сценичните костюми издавали мирис на нафталин. Оттам някъде изскочила заразата.
Уморил се да ходи по болници, докато накрая лекарите му рекли: "Славе, трябва да минат години докато изследваме и открием каква точно е причината вирусът да те удари в двигателния апарат. Хващай бастуна и давай смело в живота!".
Речено, сторено! Допреди месеци само Славчо почти всеки ден хващаше такси от дома си, обядваше в ресторанта на Сатирата и пак викаше шофьора да си го прибере обратно. "Идвам не толкова за храната, макар да е вкусна. Идвам, за да дишам въздуха в театъра. Това е моят живот", казваше с неизменната си усмивка.
Игра докато краката му отказаха да се движат по сцената. И се оттегли сам от "Сатирично кабаре" и от "Да, годподин премиер". Последните му творчески изяви.
Близките му твърдят, че е издъхнал в съня си.
Непосредствено преди промените в България, Светослав Пеев беше директор на Сатиричния театър.
Някъде през 1987-ма играли "Балкански синдром" - нашумяла за времето си пиеса на Станислав Стратиев. Около 17.00 часа телефонът в директорския кабинет звъннал и Славчо чул следната изповед на една от героините на представлението: "Славчо, обаждам ти се от бензиностанция, близо до Велико Търново. Имам два часа и половина път до София". "Къде беше? Отлично знаеш, че в 18.00 си длъжна да бъдеш в театъра", изкрещял бясно Слави по думите на секретарката му. Но...като чул, че въпросната му колежка била да сподели мисли и красиви преживявания с любимия си мъж от Варна - при това Герой на социалистическия труд - взел светкавично решение". Заедно с колеги забавлявали публиката със скечове до 19.30, когато актрисата паркирала Ладата си почти пред сцената, и... представлението започнало.
Любимият на поколения българи сатирик си отиде на 84 годишна възраст.
До 2018 година той бе директор на дупнишкия театър "Невена Коканова", а след това негов главен художествен ръководител.
"Аз съм Славчо Пеев - актьор в Сатиричен театър "Алеко Константинов". Бил съм и баскетболист, художник, театър-майстор, пиар на футболен отбор, директор на театър (дори на два), баща съм на две деца и дядо на четири внучета. Но винаги съм бил артист, който дори е играл на няколко континента", гласи описанието, което Пеев даваше за своите сатирични истории.
Роден на 4 април 1939 г., той завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1964 г.
Работи в Драматичен театър "Йордан Йовков" Толбухин, в Сатиричен театър "Алеко Константинов", където е директор до 1989 г. Бил е директор на Българската академия за култура в Рим и на Централния студентски дом на културата.
Актьорската кариера на Пеев включва десетки роли в театъра и над сто на малкия и големия екран. В театъра Пеев дели сцената и с "кралицата на българската комедия" Стоянка Мутафова, с която България се прости през 2019 година. Изиграл е над 70 театрални роли, сред които героите на Стратиев: Иван Андонов - "Римска баня" (1974), Иван Андонов - "Сако от велур" (1976), Виртуоз - "Рейс" (1980), Лекар - "Максималистът" (1984), Директор на театър - "Балкански синдром" (1987). През 2006 г. Светослав Пеев поставя "Римска баня" на сцената на Сатиричния театър.
Измежду филмите с негово участие са "Конникът" (1964), "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971), "С деца на море" (1972), "Мисия Лондон" (2010) и много други.
През 2018 година актьорът бе удостоен с Награда за цялостен принос към хумора и сатирата на името на Георги Калоянчев.
Режисьорската му кариера започва през 2006 г. Тогава Пеев поставя "Римска баня" от Станислав Стратиев в Сатиричния театър. Други режисирани постановки от него са "Две сватби и едно прелюбодеяние" от Рей Куни и "Таблата" от Димитрис Кехаидис.
"Най-много ме боли, когато направим пиеса, която не интересува хората. Когато не сме улучили момента", споделяше Славчо.
Славчо Пеев се занимавал със спорт. Години наред е тренирал баскетбол. В казармата съзнателно бил объркан с друг човек, който трябвало да бъде в София. Така се озовал в Русе и тъй като рисувал добре, започнал да помага на художника в театъра в крайдунавския град. Накрая пътят го завел във ВИТИЗ.
Славчо Пеев беше убеден, че културата у нас е "една система, която стои на едно място, без да мърда, без живот".
"Не може да има 20-30 професионални театъра в България. В Полша, в Чехия са три-четири. Това трябва да приключи. Не знам как. Всеки се страхува от това. Цялата система отдолу бълва актьори. Къде да отидат тези актьори? 30 момичета се явиха на конкурс за едно място, за което обявихме конкурс. Не може да продължава товаЕ В нашата страна има големи аномалии. Чух, че в един театър взели четирима свободни актьори, правят една пиеса с четиримата, а целият състав на щат стои и си получава заплати. А заплатите са мизерни".
Аплодисменти, Славчо!
За човещината ти, за заразителния актьорлък, за обичта! Обичай и там, сред звездите!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
