Цената на пшеницата остава стабилна, жътвата върви нормално, реколтата е много добра, заяви Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Г-жо Кукушева, от 1 юли влизат промените в закона, според които за трите основни вида хляб - бял, "добруджа" и типов, се поставя таван от 15% на търговската надценка. Очаквате ли да бъде отложено въвеждането на този закон.
- Днес имаше парламентарно питане от депутата Димо Дренчев от "Възраждане", който предупреди, че е възможно масовия хляб да изчезне от магазините на 1 юли, ако мярката бъде въведена и влезе в сила. Вицепремиерът и министър на финансите г-жа Людмила Петкова отговори, че всъщност определен за бял, "добруджа" и типов хляб законово има заложени единствено и само в браншови стандарти - Утвърден стандарт "България", който е пожелателен, доброволен за хлебопроизводителите и не е задължителен. Той се ползва от хлебопроизводители, които очакват обществени поръчки в сферата на детско и ученическо хранене. Има и административна невъзможност за прилагане на мярката поради следните причини: Първо не е определен органът, който ще контролира изпълнението на тази мярка. Второ, не е създадена методика, по която ще се извършват проверките. Трето, не са определени санкции при закононарушение, ако бъде установено такова. Същот така, поради факта, че в България пазарът се саморегулира и не е променен законът за счетоводството в България, всъщност стана ясно, че мярката не може да влезе в сила от 1 юли 2024 г.
Така притесненията, че България ще остане без масовия, евтин хляб - бял, типов и "добдуджа", реално отпаднаха. Добрата новина е, че свободният пазар няма да бъде нарушен през такава антипазарна мярка. Втората добра новина е, че хлебопроизводството ще продължи да се развива и търговците ще продължат да предлагат хляба на социално уязвимите слоеве от населението. Бял, типов и "добдуджа" този хляб се потребява от 70% от населението на 3 млн. души ежедневно.
- Знаете ли дали са правени анализи за ефекта от мярката от министерствата на икономиката и на финансите и запознати ли сте с тях?
- Г-жа Петкова спомена, че такъв анализ е направен и въз основа на него са изводите, които тя направи. Ние обаче не сме запознати с анализа и с конкретни цифри, но сме удовлетворени от изводите
- Запазва се ставката от 0% ДДС за хляба и от 1 юли. Как тази мярка се отразява на потребителите, производителите и на икономиката?
- 0% ДДС за хляба се отразява най-вече и единствено на джоба на потребителя, защото хлябът продължава да се таксува с цена без ДДС. При хлебопроизводителите 0% ДДС се отразява по отношение на факта, че се осветли брашна и благодарение на това осветяване стана ясно, че сивия сектор е почти изчезнал, тоест вече няма два вида цени, на които да се търгува хлябът с ДДС и без ДДС. Това е изключителна социална мярка, която е изцяло в полза на потребителите. Благодарение на тази мярка, българските потребители се хранят с най-евтиният хляб в Европа.
- Има ли дъмпинг от страна на търговските вериги в цените на хляба и как това се отразява върху останалите производители и търговци?
- Нашите взаимоотношения с търговските вериги, както и с всички останали търговци са абсолютно коректни, пазарни и се подчиняват на законите на конкуренцията. Ние сме в една верига, която е жива, чувствителна и не бива да се допускат никакви отклонения, защото всяко изкривяване във взаимоотношенията производител-търговец, в крайна сметка се плаща от потребителите.
- В последните години на пазара се появиха много видове хляб. Има ли промяна в потреблението и каква е тенденцията? Какъв хляб предпочита да купува българинът?
- Българите се насочват все повече и то младите, платежоспособни, реализирани българи към по-скъпите видове хляб, по-специалните видове хляб, обогатени със семена и зърна. Това е европейска и световна тенденция, която не прескача България. Асортиментът на хляба е изключително богат. Като цяло потреблението на хляб пада, но то е свързано от една страна с различния тип хранене и алтернативните заместители на хляба, каквито са бързите храни, бързите закуски каквато е италианската паста, пицата, но и намалението на потреблението на хляб произтича от демографския срив и от намаляващия брой на населението в България.
- Пред какви предизвикателства са изправени хлебопроизводителите? Какво трябва да направи държавата?
- Хлебопрозводителите имат едно единствено предизвикателство - да отговорят на търсенето на пазара. Не очакваме и няма нужда да направи нещо държавата, ние се развиваме пазарно, отговаряме на търсенето от страна на потребителите и се стремим да развиваме доверието между нас: производители-потребители. Без една част от този дует, песен не може да има.
- Каква е прогнозата Ви за реколтата от пшеница и цените й?
- Засега добрата новина е, че тече жътвата в Тракия и реколтата е с изключително високо протеиново съдържание. Засега добивите са добри, а за края на реколтата ще говорим като приключи жътвата в цялата страна. Добрата новина за добри показатели на хлебната пшеница всъщност ни дава надежда за един добър търговски баланс, от които ще спечелят и потребителите и зърнопроизводителите. Щом се отнася до цените, зърнената реколта в света е наблюдавана, има Световен съвет по зърното и то се търгува през борсата. Цените са абсолютно борсови и не се определят от България, но в момента нямаме очаквания за каквито и да е било сътресения, цената е стабилна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
