За последните 3 години в държавния бюджет са върнати 76 млн. лв. от филмовата индустрия
Скептик съм относно увеличените пари за култура, казва кинорежисьорът Виктор Божинов в специално интервю за в. "СТАНДАРТ"
Сериалът на Виктор Божинов "Вина" - 2 ще бъде излъчван по БНТ всяка неделя от 7 януари. Новите 12 серии зрителите ще имат възможността да гледат в продължение на три месеца.
Историята за виното е снимана отново в Мелник и Сандански.
Божинов е бил асистент в международни продукции на някои от най-авторитетните майстори в световното кино - Режис Варние, Фолкер Шльондорф, братя Тавиани, Тимур Бекмабетов. Проектите, в които участва преди години като втори режисьор в Русия, са на Сони пикчърс, Уорнър и Фокс. Работи за "Стъклен дом", "Столичани в повече", "Кантора Митрани", "Връзки". Той е сред създателите на "Под прикритие". Неговите филми "Възвишение" и "Голата истина за група "Жигули" са от най-гледаните в цялата история на родната кинематография.
- Г-н Божинов, трейлърът на "Вина" - 2 завършва с думите: "Бог не ни е дал да съдим. Само той съди и опрощава". Какво е посланието?
- Става дума за семейна история, в която се занимаваме с човешките отношения. И с това какво означават те; кога могат да бъдат в конфликт; какво може да се получи, когато сме партньори. В този втори сезон ние се опитваме да засилим интригата. Занимаваме се с разбиранията на различните поколения за бизнес. Връщаме се 100 години назад, за да разкажем историята на хората, които са създали виното. Проследяваме какво се е случило с прадядато на главния герой - Филип. Това е част от опита ни да изследваме връзките. Можем ли да избегнем някои от фактите, или сме обречени да се случат нещата по този начин?
- Има ли я връзката бизнес - власт?
- Да, в този сезон отваряме темата. Действието се случва в малко населено място. Сюжетът минава по небанален начин покрай местни избори. Свързан е с опазването на околната среда.
- А има ли препратка към съвременната схема "подкуп - одобрен проект"?
- Може би затова хората ще намерят във филма доста неща, които се случват в живота.
- Знаете, че бюджетът за култура за настоящата 2024 г., е увеличен с рекордните 133 млн. лв. За добро ли е?
- Част от увеличението ще отиде за заплати на хора, които имат нужда от това - за читалищни дейци, библиотекари, галеристи. Те живеят на ръба на оцеляването, а са фундамент за културата. Работата им е специфична и ние сме на път да загубим тези специалисти. Темата, свързана с увеличението за парите в културата, при мен е свързана със скептицизъм. Тъй като ние започнахме сякаш повече да искаме, отколкото да даваме. Нещо ще се промени ли качествено, или ние просто ще ядем два пъти от същото? Трябва да поемем своята част от отговорността. Защото лесно е да говорим колко опошлява една нация, съдейки по Новогодишните програми на телевизиите, например. И тук не става дума за комерсиален продукт. А да обърнеш мисленето на тези хора, не само да им покажеш движение от кръста надолу и щракане с пръсти. Нали? Не само трябва да създаваме изкуство за отбрани хора, а някак си общо да ни е проблем, че държавата трябва да се развива културно.
- Проблем ли ни е?
- Не. Според мен на политиците така им е удобно. Хората на културата в голямата си част са готови да угаждат на конюнктурата, само и само да получат своите хонорари, да се харесат и от там да живеят по-добре. От другата страна е опитът на един елитарен кръг, въпросът е каква стойност е зад него. Трябва да се случи нещо, за което след 10 години да си кажем: "хванахме последния влак срещу обуначването на нацията". За съжаление, аз съм доста голям песимист. Защото ние, хората на културата повече декламираме нашата позиция. И после ще кажем: "вие трябва да харесвате това, което правим". Значи, дайте ни сега парите, пък после трябва и да ни разберете.
- Каква част от парите ще отидат при вас, свободните творци?
- Не съм се интересувал. Знам, че парите, които държавата отделя за филмопроизводство, са достатъчно. Но нормативната уредба прави това невъзможно.
- Останах изненадана, когато прочетох, че през 2023 г. не са усвоени 19 млн. лв. за кино, поради което те са върнати в държавната хазна...
- ...За последните 3 години в държавния бюджет са върнати 76 млн. лв. Говоря за цялата филмова индустрия. Това е угодно на финансовото министерство. Защото те са изпълнили ангажимента си. И прибират обратно едни пари, които има къде да се наместят в национален мащаб. По-страшното е това, което се случва в гилдията. Има тотално намразване. Ние си го правим. Изповядват се различни разбирания, без да има условия те да се изслушват. В момента имаме нормативна уредба, ултимативно наложена от една група от гилдията. Имам предвид Закона за филмовата индустрия и правилника за прилагането му. Брутално наложена е една гледна точка.
- Законът е приет преди 3 години по времето на ГЕРБ.
- Да, те бяха добронамерени, но не успяха да влязат в детайлите. Потърсиха едната страна от нас, за другите останаха глухи. Законът и правилникът си противоречат в момента. Групата, която налага тази гледна точка, отказва да влезе в диалог.
- Какъв точно е проблемът?
- Има четири критерии, по които се оценяват проектите. В момента 90 процента от служебната оценка при оценяване е само по един от тези критерии. И тук се влиза в огромен кръг от манипулации, че хората, които искат да се балансира тази оценка, били лоши, комерсиално настроени. Не прави чест на тези хора. Ние положихме усилия да се съберем, да говорим на една маса в работната група. Те демонстративно отказаха. Защото знаят, че в диалог няма да успеят да защитят тезите си.
- Има обжалвания от страна на част от неодобрените проекти и това е една от причините парите за кино да се връщат обратно в хазната.
- Да, защото законът се тълкува по различен начин. Филмът ми "Възвишение" беше забавен с година и половина. Сега "Чамкория" чака 9 месеца до тук.
- Потърсихте ли по въпроса министерствата на финансите и културата?
- Да. Създаде се работна група, която направи предложения. Хората, които са извън нея наложиха мнението, че тя не си е свършила работата. А е точно обратното. Част от нещата, които работната група прие, беше в конфликт с техните разбирания. От там нататък, нещата не са по-различни от преди.
- Вие сте студент на покойния голям режисьор Христо Христов. Как оценявате бъдещето на младите си колеги?
- Проблемът е, че законът и правилата към него създават ограничения за тях. Те обслужват само една определена група и тя е някъде около моето поколение. Ако си над 65 г. не можеш да работиш...Един Георги Дюлгеров, който има "Сребърна мечка" от години кандидатства ...Млади хора, освен дебюта си, просто нямат шанс за втори филм. От Съюза на филмовите дейди твърдят, че има разнообразие при проектите. Но не, няма разнообразие.
- Доколко това зависи от председателя на Националния филмов център?
- Той е в неблагоприятна ситуация при съществуващата недъгава правна рамка. Опитва се да жонглира, за да върви процесът. Но в същото време не е готов да предприеме действия, които да успокоят гилдията. Даже на моменти, според мен, се движи на ръба на закона. Неслучайно има одитен доклад на министерството на културата, в който пише интересни неща.
- Например?
- Че се толерира малък кръг творци, че има съмнения за злоупотреба с държавна помощ.
- Какво е бъдещето на българската киноиндустрия?
- Ще се самоизядем! Появяват се филми, които се самофинасират по някакъв начин, но те са на много лошо ниво. И се оказва, че те се опитват по този мафиотски начин да запълват нишата с гледаемостта. Което е ужасно, защото на зрителя се предлагат лоши критерии. Ако държавата е дала 1 млн. лв. за някой филм, а приходите от него са едва 10 000, за каква отговорност става дума?. В момента киночалгата е нещо много страшно. Тя опошлява вкуса за кино на масовата аудитория.
- Имате красива дъщеря, майка й е актриса. Ще я спрете ли или ще я бутате напред в професията Ви?
- Нито ще я бутам, нито ще я спирам. Към момента тя няма актьорски амбици, което ме радва.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
