Къде сбъркахме и защо едва 30% от българите се ваксинираха
Похарчили сме милиарди, но сме сред първенците по смъртност от Ковид в света, разкрива доклад на Сметната палата
"Очаквам да измрат много хора, яко да измрат!" Спомняте ли си тези думи на генерал Венцислав Мутафчийски, когато той си изпусна нервите в интервю с известна журналистка? Те бяха изречени на 14 май 2020 г., в зората на пандемията от COVID-19. По това време генералът беше ръководител на Националния оперативен щаб (НОЩ) за борба с пандемията и всяка сутрин ни будеше в 7 часа с поредната статистика за броя на новозаразените и починалите. Във въпросното интервю той се опитваше да обясни защо са нужни строгите ограничителни мерки, които вече бяха започнали да ни омръзват. Заради думите "яко ще се мре" върху Мутафчийски се изля вълна от гняв и омраза. Той спря да дава интервюта и скоро бе сменен като ръководител на НОЩ - за да не плаши хората.
Но народът е казал "Страх лозе пази". А думите на генерала за съжаление се оказаха пророчески. Българите са "измирали яко" по време на пандемията. По отношение на заболеваемост и смъртност страната ни е сред първенците, и то не само в Европа, а в света!
Към тази печална статистика ни връща доклад на Сметната палата за извършен одит за изпълнението на мерките в здравеопазването във връзка с COVID-19. Той обхваща периода от 1 февруари 2020 г. до 31 декември 2021 г. Докладът предоставя обобщена информация не само за предприетите мерки от здравните власти и тяхната реализация, но и за отражението на пандемията върху здравноосигурителната система, както и върху социалноикономическия живот у нас.
Равносметката е недвусмислена: "Въпреки предприетите своевременни и последователни действия на здравните власти и осигурените значителни средства за защита на живота и здравето на хората в условията на пандемия, България е една от страните с най-висока заболеваемост и смъртност от Ковид-19 в света. За това допринася липсата на ефективна ваксинационна кампания. Независимо от достатъчните количества и възможности за свободен избор на ваксина, страната отчита бавен процес на ваксиниране и едва около 30% ваксинално покритие".
Друг важен извод от направения одит е, че в началото на пандемията, в резултат на строгите противоепидемични мерки, е постигнато значително по-ниско равнище на извънредна смъртност в България в сравнение със средната за ЕС. През 2021 г. се наблюдава обратната тенденция - средната извънредна смъртност в България значително надхвърля тази в ЕС.
По това време и точно във връзка с ваксинацията се зароди култовата фраза "Всеки сам си прецЕня" - емблемата на съпротивата срещу налаганите правила и мнението на експертите.
Какви са основните констатации в доклада на Сметната палата:
1. Нормативна база и план има, но няма кой да ги изпълнява
Още през януари 2020 г., преди СЗО да обяви пандемията, у нас стартира създаването на организация за ограничаване на разпространението, диагностика, лечение и наблюдение при COVID-19, въвеждане на противоепидемични мерки и издаване на препоръки и указания за изпълнението им. Променени са закони, издавани са нормативни актове и т.н. Но липсата на ефективно функциониращ орган за цялостната организация, координация и управление на дейностите по плана възпрепятства през 2021 г. реализирането на възприетия подход към управлението на пандемията.
2. Близо 1,4 млрд. лв. разходи, 50% от тях за медицинския персонал
Докладът констатира, че са осигурени достатъчно финансови средства за провеждане на клинични и лабораторни изследвания, за преструктуриране на легловия фонд в лечебните заведения и за субсидирането им за поддържане на готовност при пандемия, както и за закупуване на медицинска апаратура, лични предпазни средства и лекарствени продукти.
Общо разходите, трансферите и плащанията по бюджета на МЗ за периода от 01.03.2020 г. до 31.12.2021 г. са в размер на около 1,4 млрд. лв., като приблизително 50% от средствата (746 млн. лв.) са отишли за подкрепа на персонала. Купени са ваксини са над 238 млн. лв., а за лекарствени продукти са похарчени близо 167 млн. лв. И на фона на тези цифри прави впечатление, че разходите за изпълнение на Националния план за ваксиниране срещу К-19 са едва 850 хил. лв.
Заплатените средства през 2020 г. и 2021 г. от НЗОК за лечението на хоспитализирани пациенти с ковид по клиничните пътеки са близо 320 млн. лв., а по клиничните процедури - 206 млн. лв. За същия период Касата е заплатила и над 1 млрд. лева за работа при неблагоприятни условия.
3. Лабораториите увеличени от 3 на 123
В началото на пандемията клиничните лаборатории, в които се извършваха диагностични тестове, са били едва 3. Към края на 2020 г. те вече са 97, а до края на 2021 г. стават 123. Заради неравномерното им териториално разположение обаче е затруднен достъпът на значителна част от хората, живеещи в малки населени места и три областни града. За одитирания от Сметната палата период са направени общо 7 459 348 теста, от които 747 108 са положителни, като броят на потвърдените случаи през 2021 е 2,5 пъти по-голям от този през 2020 г.
4. 3 пъти повече хора в болници през 2021
Екипите на Спешна помощ са обслужили 670 244 спешни пациенти, което представлява 90% от всички потвърдени случаи. През джипитата са минали 634 627 души /85% от потвърдените случаи/. За периода 2020-2021 г. в болници са влезли 211 760 пациенти, или 28% от общо потвърдените случаи. В интензивно отделение са настанени 17 783 пациенти /8,4% от хоспитализираните/. През 2021 г. броят на постъпилите в болници нараства близо 3 пъти. Най-много пациенти в интензивно отделение са в София град (4309), Русе (1308) и Пловдив (1253).
5. Много ваксини - малко ваксинирани
Към 31.12.2021 г. са доставени 8 331 795 дози ваксини, които са достатъчни за подлежащото на ваксиниране население. Хората със завършен ваксинационен курс обаче са едва 29,8 на сто. Най-масово са завършили ваксинационния курс жени и мъже между 40 до 69 г. - над 1 млн. души (56% от общо ваксинираните).
Вследствие на ниския темп на ваксиниране се появява риск от бракуване на закупените ваксини поради изтичащ срок на годност. В периода 2020-2021 г. са дарени и препродадени 643 980 дози. През 2022 г. е извършено и дарение на още над 3 млн. дози.
6. Неефективна кампания - много смърт
В началото на пандемията стриктното прилагане на противоепидемичните мерки и дейности води до ограничаване на заболяемостта и намаляване на смъртността от К-19. През 2021 г. съществено нарастват умиранията. Причината за високата заболеваемост и смъртност е липсата на ефективно провеждана ваксинационна кампания, пише в доклада на Сметната палата.
По данни на Министерството на здравеопазването от COVID регистъра, за периода от началото на 2020 г. до края на 2021 г. от COVID-19 са починали общо 29 238 души, от които 8 031 през 2020 г., като в това число са 100 души са медицински персонал, и 21 207 през 2021 г., в т.ч. 78 души медици. Броят на починалите лекари превишава този на медицинските сестри. Най-висока смъртност от К-19 е регистрирана в София град, най-малко - в област Търговище. Най-висока смъртност е регистрирана сред хората на възраст между 70-79 години /10 894 души/, и сред тези между 60-69 г. /7 114 души/. Най-ниска е смъртността между 0-19 години - 24 души, и над 90 г. - 724 души.
По данни на НСИ през 2020 г. умиранията от К-19 са 6,9% от всички умирания в страната, а през 2021 г. - 18,5%. През 2021 г. средната извънредна смъртност у нас значително надхвърля тази в ЕС. В България увеличението е от 14, 2% на 38%, в Словакия - от 10,5% на 35,7%, в Естония - от 2,3% на 19,4% и в Латвия - от 1,5% на 21,7%. Всички други държави от ЕС, които отчитат съществено намаляване на годишна извънредна смъртност през 2021 г., имат бързо нарастване на броя на ваксинираните.
7. Двойно увеличение на болничните листове
Високата заболеваемост през 2021 г. води до двойно увеличаване на издадените болнични листове с диагноза COVID-19, в сравнение с 2020 г. - от 204 000 на 423 000 броя. През 2020 г. общата изплатена сума за обезщетения за временна неработоспособност поради К-19 е в размер на над 68 млн. лв., а през 2021 г. се увеличава до близо 140 млн. лв. Изплатените средства натоварват бюджета на Държавното обществено осигуряване, а значителният брой дни, в които работещите са в болнични, има неблагоприятни ефекти върху икономическия, социалния и културен живот в страната.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
