Може да се окаже, че само Велико народно събрание има право на промени в основния ни закон
Заради дебелоглавието на народните представители ще имаме за кратко 480 вместо 240 депутати,казва ръководителят на катедра "Конституционни науки" в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" проф. Пламен Киров в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Професор Киров, защо твърдите, че държавата ни е със затихващи функции?
- Имам предвид няколко фактора. Първо, че като национална държава ние изграждаме функционирането на институциите върху основата на конституцията си. Аз твърдя, че конституцията на РБългария от 1991 година,
е една от най-добрите в Европа
Но за съжаление, с всичките 6 поправки, които претърпя, тя не се движи в посока на своето развитие и усъвършенстване, а обратното - забелязва се регрес. На следващо място се наблюдава една развиваща се във времето постъпателна и за съжаление може би необратима ерозия на институциите. И на трето място ние виждаме, че селекцията на нашия политически елит, в кавички казано, става все по-лоша и по-лоша. Примери няма смисъл да давам, тъй като ние виждаме какъв е езикът на политиците, в парламента и т. н.
- Вие бяхте член на Обществения съвет към парламентарната правна комисия, която промени конституцията в края на миналата година. Предупреждавахте ли депутатите за необмислени текстове?
- Окончателният вариант на проекта беше гласуван набързичко и без дебати. Общо взето нашето участие - моето и на колеги коституционалисти, политолози, хора които са в магистратурата,
всъщност беше проформа
За да предадем някакъв характер на обществено обсъждане на проекта. И в крайна сметка това, което си бяха наумили, те си го гласуваха и сега берем горчивите плодове от волонтаристичния подход при извършване на конституционната промяна.
- За какво не ви послушаха депутатите?
- А те за какво ли ни послушаха? За нищо. И за реформата в съдебната власт, която трябваше да бъде центърът на конституционните промени, и за правомощията на президента, свързани със служебното правителство. След като се премина през създаване на нови правила що се отнася до условията за избираемост на народни представители, на членове на министерския съвет, практически по целия набор от въпроси, които трябваше да бъдат обсъдени, влязоха в конституционните промени. Включително и с глупостите, които свършиха с мандата на Народното събрание и идеята за непрекъсваемост на работата на НС защото видите ли, ние сме република с парламентарно управление. Едното няма нищо общо с другото но, времето ме ограничава. Иначе трябва да им чета лекции и да им обяснявам какво означава парламентарна република и какво парламентарна формула на управление.
- Ще се окажем ли за известно време с 480 вместо с 240 народни представители?
- Да, ще имаме за кратко. Поради дебелоглавието на народните представители. Беше им обяснено още в хода на обсъжданията, че по силата на решение на КС, което действа в момента, мандатът на всяко Народно събрание започва от деня на избора. Тъй като парламентът в неговия състав от 240 народни представители получава мандат от избирателите в деня на избора. А всъщност, краят на мандата според измененията настъпва в момента, в който новоизбраното Народно събрание полага клетва. Тоест, на първото заседание. Значи ще имаме един мандат на новоизбрано народно събрание, което е започнало в деня на изборите и мандат на старото НС, който приключва в деня, в който новите народни представители полагат клетва. Виждате, че двата периода се застъпват. Следователно, в един момент ние ще имаме два парламента. Вярно е, че имаме две сгради за заседания, но представете си, че едно 40 - 50 процента от старите народни представители са избрани в новото НС. Как ще седнат едновременно в две кресла в две различни зали? Това, че ще получават две заплати, може да се регулира с правилника за организацията на дейността на Народното събрание. Но те като членове на два парламента би трябвало да получават едновременно по две заплати. Това обаче е най-малкият проблем.
- След спешни законодателни промени спорно ли ще е завръщането на посочения от президента за служебен премиер Димитър Главчев като председател на Сметната палата? Той в момента е в неплатен отпуск.
- Не. Те се сетиха, че първоначалният вариант на измененията в законите за БНБ, за опбудсмана, за Сметната палата, не им върши работа, не променя качеството им на лица, които са на държавна служба. А в конституцията изрично е посочено, че народните представители не могат да осъществяват друга държавна служба като в чл. 113 същото се казва и за членовете на кабинета, включително и за министър-председателя. Затова решиха, че по-издържано правно ще бъде
да се прекъсва мандатът за времето
през което например председателят на Сметната палата, който най-вероятно ще бъде назначен за служебен премиер. За да не се стигне до несъвместимост, която е конституционно закрепена. По същия начин е решен въпросът когато един народен представител бъде избран за министър. Мандатът му се прекъсва за времето, в което е бил в изпълнителната власт. Когато престане да е министър, той се връща в НС. В момента ще има такива хипотези що се отнася до народните представители, които са членове на кабинета в оставка. Когато бъде назначен служебният кабинет, те ще се върнат в НС, защото то ще продължава да действа и ще съжителства с бъдещото назначено служебно правителство. Например, министърът на правосъдието. Така, че има правна симетрия, това е излизане от ситуацията. Но просто не трябваше да се стига до нея - като една пожарна команда да се налага в рамките на 2-3 дни да променят три закона, защото иначе ще се получи непреодолимо противоречие с текста на конституцията.
- А когато г-н Главчев се върне в Сметната палата, да кажем успешно изпълнил мандата като служебен министър - председател, как ще се осъществява контролът за харчовете, които е правил като служебен премиер?
- Там, за да се предотврати конфликтът на интереси, може да се подбере състав който да направи одит. Ще се намери някакво решение. Но защо трябва да стигаме до такива хипотези, където да се чудим какво да правим за да придадем правен характер и да излезем от ситуацията. Тоест, ние създаваме проблеми и след това се чудим как да ги решим както се казва с героизъм в парламента, пък и на други места. В България се намира изход от ситуацията след като сме омазали всичко. Затова говоря за ерозията на институциите. Ние винаги караме по ръба на конституционността, по ръба на закона.
- Председателят на правната конституционна комисия Радомир Чолаков каза, че ще има още проблеми. Извини се ...
- Късно е либе за китка! Ако се видят стенографските дневници на заседанията на тази комисия, ще стане ясно че ние го предупреждавахме. И той ни заявяваше: разбирам ви,
да, обаче има политическо решение
Още тогава си зададох въпроса: тогава защо ни питате? Аз разбирам, той се чувства между чука и наковалнята. Бил ми е студент, добър юрист е, но това което виждаме, е плод на политическо решение. И ето го резултатът: всички се чувстват неловко, извиняват се , а хаосът в конституцията и в институциите е пълен.
- Кои промени в основния ни закон очаквате да бъдат атакувани от КС?
- Те всички са атакувани с двете искания - на народни представители и на президента на републиката. Какво ще реши КС аз не мога да гадая и не искам с мнението си да влияя върху конституционните съдии, част от които са мои приятели от дълги години.
Нека те да преценят
Но самият факт, че промените създават предпоставка за конституционни кризи, трябва да ги накара да се замислят много сериозно какво да преценят. Разбира се, те са изправени пред една много трудна задача. Защото има конституционни съдии, които казват, че текстовете, които бъдат обявени за противконституционни в законите, на тяхно място не се възстановява старата уредба и би трябвало да се получи празнота. Дали това решение важи и за конституционните промени когато КС ги обяви за противоконституционни, това е голям въпрос който трябва да реши съдът. Но, ако съдът прецени, че материята, свързана със служебното правителство в крайна сметка е елемент от формата на управление, тогава ще се попадне в ситуацията в която действащият парламент не е бил компетентен да извърши тази промяна, защото тя трабва да се прави от Велико народно събрание. И тогава когато КС приеме, че няма компетентен орган, тази промяна е нищожна. Тоест, при нищожност ще се възстанови старата уредба, която съществуваше преди поправките. Често казват за конституционното право, че то е като футболната игра. Футболната игра е проста, но не е за прости хора. А конституционното право е много сложна игра и е за умни хора.
- Преди малко повече от месец казахте, че в решенията на КС прозира нещо опасно - никога да не проведем национален референдум? Защо?
- Това е във връзка с конкретен казус, а именно обсъждането в КС на това решение, с което парламентът отказа провеждането на реферундум във връзка с въвеждането на еврото. Или
по-скоро за отлагане на момента
в който ние ще влезем в еврозоната. Решението на КС трябва да се изпълнява, но това не означава, че не може да се коментират мотивите. Според мен те страдат от някои дисбаланси. Да не кажа, че самото решение се основава на принципа, че България участва в изграждането и развитието на ЕС. Надали членството в еврозоната е свързано с развитието на ЕС. Но така е преценил КС. Практически излиза, че ние по нито един важен национален въпрос няма да проведем референдум. А и самите мотиви когато се чете между редовете издават една нагласа на конституционните съдии, че в крайна сметка референдум ще има тогава, когато НС прецени че се налага. Кое Народно събрание ще се откаже да реши въпроса само при съответното разпределение на политическите сили и ще прати този въпрос за решаване на референдум? Никое.
- Предстоят промени в Закона за съдебната власт. От какви грешки трябва да се предпазят народните представители?
- Предстои да бъде внесен един мегапроект. Можем да го сравним със строителството на ядрена електроцентрала, защото е с около 600 текста. Това ще бъде предложението на Министерство на правосъдието. Вътре има доста спорни неща и ми се струва, че един парламент, който отива към края на своя мандат, по-скоро не следва да се занимава с разглеждането и с гласуването му. Защото няма да достигне време ако наистина се пристъпи към един много внимателен прочит на законопроекта. А е нужно и обществено обсъждане преди неговото гласуване. Ако го приемат набързо, ще се получи ситуация, подобна на тази с конституцията.
- Все пак кои са възловите текстове?
- Не съм се запознавал надълбоко с текстовете. Но веднага Ви казвам нещо, което прави впечатление. Ние ще въвеждаме една особена процудура, при която парламентът ще действа под диктовката на най-различни неправителствени организации. Те ще предлагат членове на съответните парламентарни квоти в двата самостоятелни съвета - Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет.
Такова нещо по света няма.
Как някакви неправителствени организации ще обвързват със своите предложения и ще задължават парламента да ги гласува. Това е неприемливо. В крайна сметка някой може ли да забрани на един народен представител да внесе предложение за състава на тези парламентарни квоти? Недопустимо е с такъв закон ние да ограничаваме самостоятелната преценка на народните представители и на парламентарните групи да внасят предложения за кадрови решения на парламента.
- Защо се прави това?
- Ясно е защо. За да могат едни неправителствени организации близки до Сорос и "Америка за България" да започнат да комплектоват и да кадруват в съдебната власт.
- Какво трябва да бъде променено в прокурорската система, за да се върне доверието на гражданите в нея?
- Това е много сложен въпрос. Напоследък нашумяха няколко случая и цялото внимание е концентрирано към прокуратурата. Но не тя решава делата, те се решават от съдилищата. Нима чувството за справедливост на българите се накърнява само от дейността на прокурорите? Често пъти съдът има решения, които противоречат на закона, но независимо от това са влезли в сила и се изпълняват. Така, че само с процедурни хватки - да променим НПК, ГПК и т. н. няма да стане. Не искам да цитирам една спорна личност от историята, която казва че кадрите решават всичко, но в случая без кадрови промени в съда, в следствието и в прокуратурата, няма да бъдат решени тези задачи.
- Колко поколения юристи трябва да минат, за да се изчисти системата?
- Не мога да кажа. Защото не е ясно дали тези, които бъдат поставени на мястото на сегашните, ще са по-добри кадри. Такива гаранции няма. Но когато се изгражда капацитетът на една съдебна власт, трябва да се действа внимателно тъй като тук става въпрос за принципа на кариерата при израстването в съответните нива - било в прокуратура, съд или следствие. И когато да речем един съдия започне своята кариера,
той до 65 години, според конституцията, ще расте
Защото става несменяем според правила, атестации и т. н. Дали става или не става за магистрат, той ще се развива в кариерата си и може от един районен съд да стигне до ВКС, до ВАС, съответно до Върховна прокуратура. Затова е много важно как се подбират кадрите в тази система. Защото при политическите власти такова нещо няма. Те са зависими от политическата воля на избирателите. Ние често можем да сменяме политиците, но в съдебната власт такива революционни промени не могат да стават.
- Изпълнителният директор на "Сиела Норма" Веселин Тодоров предложи ако изборите не са две в едно да са през две седмици. И уточни датите 9 и 23 юни. Съгласен ли сте с него?
- Това е едно търговско дружество, което доставя хардуера и разработва софтуера. Естествено е, че те могат да говорят всичко, което е в техен интерес. Както виждате обществени поръчки у нас се правят, но те са проформа, тъй като се явява един кандидат, само той е абониран. Държавата не можа да осигури своя институция - разбирайте "Информационно обслужване", макар че то също е търгавско дружество но все пак с държавен капитал (не изцяло за съжаление) да осигурява машини, софтуер, за да има отговорност. И всъщност ръководството на "Сиела норма" винаги ще предявява условия, които да са изгодни за тяхната търговска дейност.
- В качеството Ви на член на КЗК какви големи казуси разрешихте в последно време?
- Е, ние решаваме всякакви казуси, свързани с конкуренцията и най-вече с общствените поръчки. Но ако питате политиците, КЗК е ценови орган. Ние определяме цените в България - като се започне с памперсите и се стигне до петролните продукти. Справка: изявленията на министър-председателя в оставка Николай Денков отпреди дни. За да разберете колко разбират политиците от конкуренция. Така, че ние сме универсалният виновник за тоталния хаос в икономиката, пък вече и в политиката.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
