Един от най-добрите български историци проф. Андрей Пантев бе гост в Епизод 11 на подкаста на "Стандарт". Главният редактор Славка Бозукова направи с него ексклузивно интервю за 3 март, националния идеал и смисъла на Бранд България. Епизод 11 от подкаста "Чудесата на България" може да бъде гледан в секция "Подкаст" на агенция "Стандарт" (www.standartnews.com), както и в You Tube канала на "Стандарт" (www.youtube.com/@Standart-News), където са всички епизоди на "Чудесата на България". Епизод 11 може да бъде слушан и в платформата Spotify.
ВИЖ ОЩЕ: Епизод 11! 3 март - проф. Андрей Пантев посочи най-голямото богатство на България
Андрей Пантев е български историк, член-академик на Световната академия "Платон".
През 1967 г. Пантев защитава първата си дисертация (доктор), а през 1984 г. става доктор на науките. Специализира в Англия през 1969 г. и в САЩ през 1979 г.
През 1975 г. е избран за доцент, а през 1985 г. - за професор в Историческия факултет на Софийския университет.
През периода 1982 - 1984 г. Пантев преподава балканска история в САЩ. Бил е гост-професор във Великотърновския университет, Националната художествена академия, Пловдивския университет, УНСС, ЮЗУ и др.
Президент е на Българската асоциация за американистика от 1990 г., а от 1999 г. е председател на гражданското обединение "Св. Георги Софийски".
Андрей Пантев е депутат в XXXIX, XL народно събрание и XLI народно събрание от гражданската квота на Коалиция за България. Автор е на над 300 публикации на български, английски, руски, испански, немски, на около 40 книги, съставител и редактор на исторически сборници и енциклопедии.
* Политиците ни да оставят папагалския език, да се вслушат в писмото и словото на нашите пра прадеди, да използват повече от 300 думи
* Бранд България е дивният български език, казва големият историк проф. Андрей Пантев
- Проф. Пантев, за мен и за "Стандарт" е чест, че се съгласихте да дадете интервю за подкаста "Чудесата на България" и Ви благодаря, че ни приехте в своя дом. Защо в последно време все по-малко се чува гласът Ви? Какво Ви кара да не говорите публично?
- Никой не иска мърморещ старец, който казва едно време какво беше. Не! Аз не следя динамиката на съвременния политически живот, не защото проявявам неуважение, а защото всички са еднакви.
- В какъв смисъл?
- Еднакви са - за демокрация, мир, за народовластие, пазарна икономика. Няма онова различие, което се води от идеи, принципи дори и когато са лоши. Едно време, както казват старците като мен, идеите бяха личности. Сега имаме една униформена еднаквост. Често пъти се питам защо слушам този или онзи, като предварително знам какво ще каже.
- Напомняте ми за онзи филм "Добрият, лошият и злият". Като заговорихте за злите, кои все пак са добрите и кои са лошите? Нали едните са умни, красиви, добри, другите са ретроградни. Така ли е наистина?
- Добро и лошо са условни понятия. Бушмените казват, добре е, когато аз открадна кравата на съседа, лошо е, ако той открадне моята. Понятието добро и лошо са основата на религиозни, политически идеи и принадлежности. Все пак можем да кажем, че когато един милионер даде един хляб на един просяк, това е добро, а когато не го даде това е лошо. Има вечни стойности в този свят. Доброто е възникнало заедно със злото, помнете Каин и Авел. И все пак можем да открием добрия човек. Когато ме питат суетно какво искате да остане от вас, моят отговор е: добър човек.
- Вярно ли е, че доброто винаги побеждава?
- Не винаги доброто побеждава, иначе нямаше да има тирания, насилия, злодейства. Те са част от природата на отделния човек. Затова, да се стремим онова, което наричаме прогрес не само технологически, но и морален, да върви към пътеката, която се нарича добро. Вечно добро никога няма да има, но има хора, които се стремят към него.
- Какво ни обединява нас, българите? Разговаряме с Вас в навечерието на 3 март. Дали това е нещото, което ни обединява?
- Първо обединява ни любовта към родителите ни, към тревичката на родния дом, към първия урок, първото гадже, първата целувка, първото приятелство, първото предателство. Обединява ни това, че най-добре изразяваме чувствата си на този език, българския.
Чувството да усетиш съпричастност към друг човек, който казва: мама, любов, господ на един и същи език, това е най-трогателното и най-възвишеното чувство за мен.
- Това ли е националната идентичност?
- Да. Национална идентичност се губи тогава, когато я нямаш.
- А имаме ли я?
- Аз я имам, много хора около мен я имат. Аз пея песни на внучетата си на български, говоря с дъщеря си за едни отдавна отминали, славни времена. Не смятам, че колкото повече чужди езици знаеш, толкова повече се подобрява българският ти. Полиглот, човек знаещ повече от 3 езика, вече ми е съмнителен. Три езика са предостатъчни, тогава подобряваш собствения си език, чувства, усещания, тревоги и надежди.
- Да се върнем на 3 март. Нищо празнично не виждам, вие?
- Аз усещам цветята в коридорите на нашето училище, усещам отзвук, отклик от юнашки песни. Усещам една признателност, която имаме към тези, които дойдоха и си отидоха. Усещам едно чувство, че тогава се възстановява, възродява, появява се отново, средновековното държавно великолепие на българите. Ние имаме наши собствени възродители, будители, книжовници, революционери, които за нас още стоят, поне в моите спомени, с портретите, мъченичеството си. И по това време е имало дюкянджии, които са заключвали врата си пред лудите глави, но днес ние помним тях, а не онези.
- Говорейки си за обединението и разединението, нека сложим нещата на масата. Една част от обществото катери връх Шипка, за да каже: Слава на героите освободители. Друга част са категорични, че няма освободители, а има поробители. Трети пък искат политически да приватизират 3 март. А за голяма част от България 3 март е вторият от трите почивни дни, които могат евтино да прекарат в Гърция или Турция. Какъв е 3 март в днешния ден?
- Кебапчета и Лепа Брена, това е вярно. В днешния ден 3 март е едно усещане, че отново ставаме, каквито сме били. Това е особената магия на този празник. Защо трябва да се притесняваме? Да, една империя - двуконтинентална, руската, побеждава една друга - триконтинентална, османската. Но в напетия вид на нашите опълченци, на руските гвардейци, гренадири, стоят сенки на онези, които са знаели, че загиват, че едва ли ще ги помнят, но въпреки това са положили глава. И затова такива старци, като мен се стремят да предадат това усещане, че 3 март не е почивен ден, а усещане, че все още България е такава, каквато е била. Тук не става дума за разни грандомански идеи - най-старите европейци, най-старата държава. Това са условности, стигащи до комизъм. Но все пак като си спомним бабите и дядовците, те не са чели Кант, не са знаели лабиринтите на Източния въпрос, но са знаели, че най-накрая има българско училище, над което вече се вее българско знаме. Защото и преди това е имало и училище, и читалище, но нашият флаг, като символ на нещо вътрешно, се развява най-сетне там.
- Тогава кои са героите на 3 март?
- Героите на 3 март са безименни - опълченци, четници. Тези, които след това са щедро възнаградени, те са почти забравени. Платеният героизъм е убиец на обаянието. Сега някои скачат два пъти на митинг и стават министър, депутат, посланик. Онези, които са мълчали, са се прибрали, станали са земеделци, адвокати, съдии и обикновени селяни, дето се вика, но са знаели, че това, за което са жертвали живота си и са пролели кръвта си, все пак може да не е най-любимата, като устройство, да не е най-желаната като територия, но все пак на европейската карта се появява едно възродено, възкръснало държавно име.
- И как Европа приема тази възкръснала България?
- Със скептицизъм. Знаете ли, имало е презрително, снизходително отношение. Как българите ще имат държавност, като те не могат да намерят един стрелочник по Хиршовата линия по Ориент експрес. Оказа се, че българите могат да създадат читалища, училища, армия, институция, парламентарни процедури. Когато през 1881 г. се суспендира Конституцията, през 1883 г. се възстановява. Това ако не триумф, то е победа на българската парламентарна демокрация и малко го има в съседните страни, които имат от 30 до 60 години предварителен държавен самостоятелен опит.
- Повече от 100 години не се случва това, което са си говорили нашите предци в края на ХIХ век, като наш национален идеал. Къде сбъркахме?
- Ако кажете на един французин днес, че принципът свобода, равенство и братство е осъществим, той също ще бъде скептичен, да не кажа и ядосан. Но все пак, основната идея е постигната. България най-трудно е освободена, защото, както казва един англичанин, да създадеш Гърция, Сърбия, това е все едно да отсечеш крайниците на Османската империя. Но за да създадеш България, това означава да обезглавиш европейска Турция, както и стана. И днес европейска Турция е само, когато турците участват в Европейското първенство по баскетбол.
- Но днес не можем да кажем, че успехите на Турция се измерват само с европейското първенство...
- Напротив, това е една млада нация, която е преодоляла проклетите предразсъдъци от миналото, която се отнася приятелски към нас. Това, че някога сме се клали, така е било и със сърбите и гърците, не значи, че днес трябва да се прожектира върху съвременните ни отношения. В крайна сметка именно според турските статистики, българите са най-значимият по обхват и обем етнически елемент, не само в източната част на Балканите, а на целите Балкани.
- Мисля си за омразата между русофили, русофоби, американофили, американофоби... Кога най-накрая ще станем българофили? Защото, нали си спомняме как съвсем скоро и патриотизмът беше изпразнен от съдържание с влизането на патриотите в политиката? Вие казвате родина. Правите ли разлика между родолюбие и патриотизъм?
- Неслучайно в българския език, и не само в него, съществува думата политикан. Има един израз на Самюел Джонсън: "Патриотизмът е последното убежище на мръсника". Когато Емил Зола са го съдили за аферата "Драйфус", са му викали мръсен италианец. Не всичко експонирано и мотивирано с патриотизъм е смислено, камо ли свещено.
Когато казваме, вие не сте българи, това е морален упрек, не етнически. Има етнически българи, които излагат България. Например, когато отвлякоха тялото на Чарли Чаплин от жена му и искаха да го върнат срещу откуп, един от извършителите беше българин. Това достойнство, горделивост ли е?
- Но пък аз не съм много съгласна с Вас, когато казвате какво сме изобретили ние, българите? Само чушкопекът. Все пак имаме Джон Атанасов, Стамен Григоров...
- Друг е въпросът колко е българин Джон Атанасов. Цяла Америка се състои от такива емигранти. Има Михайло Пупин, Никола Тесла, които са етнически сърби. Никола Тесла иска на погребението му да пеят песента "Таму далеко", както и става. Той е написал "История на Сърбия". Докато нашите американски сънародници не са проявявали такъв дух. Джон Атанасов стана известен от това, че го откри акад. Сендов, а не там. Има някои неща, които вместо да се крият, трябва да бъдат обяснени. По време на османското завладяване на Балканите, най-тежката и тъмна завеса на чуждо и враждебно господство беше паднала върху България. България заедно с Египет е житница на Османската империя. По България минава пътят към Виена, а после отбраната срещу Русия. България има най-плътно турско етническо присъствие. Това не може да не се отрази. И това прави мъченичеството на нашите революционери още по-велико. Защото те са знаели, че си отиват мърцина, но са знаели, че един ден това, за което са мечтали - и сега ни гледат от небето, ще се осъществи.
- Да завършим разговора за Джон Атанасов. Спомням си, че покрай поредната годишнина от обесването на Васил Левски, се поде инициативата летището в София да носи името на Апостола. Веднага след това дойде контра предложението да се казва Джон Атанасов. Сякаш живеем в две Българии. Какво е бъдещето ни?
- Честване на обесването на Левски е велика събитийна канава, защото както казва Вазов в стихотворението си: "О, бесило славно с кръста само равно". Това е величието на един самотник, нашите герои са самотници. Не мога да кажа, че Джон Атанасов може да бъде сравняван с Левски, изобщо. Той е един добронамерен човек, шестмесечно бебе изнесено от България, интересува се кой познава дядо му. Това е.
Символизмът на това преклонение към Левски е много по-голямо. Той не е мислител, не е дори талант като Ботев, но той си полага главата, не за една четническа ръкопашна схватка, а за да има такива единици, административни вътрешни в България, благодарение на които, България, както вече казах, да бъде барабар Петко с мъжете с всички европейски страни, въпреки че е най-късно еманципираната, реализираната етнодържавна единица.
- Левски се е превърнал в символ, най-голямо чудо на България, обединителна нишка. Искам да си поговорим какво според вас е Бранд България? Казваме, че в момента този нов наратив за България ни трябва, за да можем да се представяме адекватно пред света, за да можем да представим нашето културно-историческо наследство пред света. Какво за Вас е най-ценното от хилядолетната ни история?
- Най-ценното е дивният български език. Всичко ми вземете. Вземете ми Македония, Добруджа, покрайнините, но оставете ми българския език. Неслучайно се казва родна реч, омайна, сладка.
- Хареса ми едно от вашите последни интервюта, в което ви питат какво трябва да направим в тези тежки времена, а вие отговаряте, че в момента въобще не живеем в тежки времена. Смятате ли още така?
- Да, тежки са само в морално отношение. Няма приятелство, няма компании, всичко е материалистично мотивирано. В тези времена любовта към Отечеството започва с любовта към рода ти, към бебенцето, което люлееш. Пей песнички, разказвай даже измислени истории, в които ти си главният герой. Има неща, които не могат да бъдат подложени, експонирани, като дефиниция. Както казва Кенет Кларк: "Аз не знам какво е цивилизация, но я усещам". Аз не знам какво е патриотизъм, но го усещам, това са различни неща.
- Гледайки като историк богатата ни съкровищница, третата по големина в Европа, защо ние никога не успяваме, като българи да покажем културно-историческото си наследство? Не успяваме да създадем гордост у другите. Защо?
- Не е точно така. Ако погледнете за исторически паметници, Турция трябва да е най-християнската държава в Европа. Това, че тук са били други племена, етноси, народи, какво са оставили остготите, като са тръгнали през Родопите към Цариград? Нищо. Какво са оставили викингите? Даже имаше комични истории, че викингите заобиколили България, защото се страхували от българите. Все пак това е една бленда от етноси, традиции, но най-главното остава. Ние сме българи, харесвате ли или не. Може да не симпатизирате на българите, но трябва да разберете комплексите, сложността на тяхната геополитическа съдба. Това е нашата съдба. И когато мнозина напускат България, смятам, че сънуват много от нещата, които на нас ни се струват обикновени. Сънуват учителите си, ранните си гаджета, изпитите си, как са избягали от училище...
- Със сигурност. Но нашият национален идеал не е ли свързан и с това да върнем другата България, която живее по света? Да създадем условия тези хора да се реализират тук. Ще можем ли?
- Връщането е тяхна работа, техен избор, предпочитание. Навремето хората са се завръщали от чужбина завършили. Не са ставали министри. Ставали са лекари във Враца, ветеринари в Айтос, юристи в Шумен, търговци в Русе. Не са идвали тук, за да инкорпорират своето пребиваване в чужбина. Не знам колко чувство има в това, че са се върнали, може би по-скоро е необходимост, но едно е ясно, че прагматизирането на това, че са били в чужбина е доста отблъскващо. Като кажат в Харвард - дори аз съм имал лекцийка за княз Александър Батенберг в Харвард. Но това не значи, че си мъдрец, умник, пророк. Когато аз съм завършил история през 1961 г. от университета излязоха не по-малко добри историци, отколкото, например, в Оксфорд.
- Не говорим само за връщането на хората от Харвард и Оксфорд. Говорим за връщането на талантите, които ни трябват в България. Защото нима до голяма степен не се изпразни България от духовно съдържание и благодарение на това, че много от хората напуснаха страната?
- Да, но все пак имат право. Както казваше Дантон, "родината не са обувките, с които напускаш страната". Родината е комплекс от усещания. Като са решили, че тамошният супермаркет е по-богат и по-евтин от местния... Всеки е господар и ковач на собствената си съдба. Но защо леко приплакват като се върнат?
- Казахте, че най-големият символ за Вас е българският език. Защо 24 май не е нашият национален празник, при положение, че много хора мислим като вас?
- Защото смятам, че с това се ограничаваме, дори често пъти принизява огромното значение на нашата писменост, която стига до Тихия океан. Аз не знам страна, която да чества писменост. Националният празник трябва да бъде от модерната епоха. Никои не чества във Франция Капетингите, Каролингите, никои не чества Хабсбургите в Австрия или немските Нибелунги, като национален празник. Все пак нацията е съвременно понятие.
24 май трябва да бъде честван, като един светъл, благ празник.
Аз съм благодарен на моето Отечество, че ми създаде тази любов към знанието и книгата. Към чуждото знание, аз съм преподавател, аз преподавам чужди познания, но все пак трябва да се роди и собствено и това е нашият имунитет срещу чужди влияния. Това, че някой казал уау вместо ахх, мен не ме тревожи. В това отношения езиково и духовно, ние сме безсмъртни.
- Какво Ви тревожи повече в обществото - лавинообразната омраза или войнствената посредственост?
- Войнствената посредственост е по-страшна, защото тя може да бъде превърната в войнствена омраза. Какво значи омраза? Нашата омраза е битова. Съседът има това, аз нямам. Тя не е мотивирана от някаква идея. Има и свещена омраза, когато ненавиждаш подлизурството, тарикатлъка, гяволъка. Това не е негативна емоция. Трябва да приемеш. Имал съм случаи, в които съм подлаган на някакви скромни изкушения и сега се чувствам доволен, че не съм се поддал на тях.
- Казахте, че не се интересувате от вътрешнополитическия живот, защото всички говорят едно и също. Но все пак какво бихте казал на политиците, гледайки ги с всичките приветствия за 3 март и ласкателните думи, които ще кажат?
- Да оставят този папагалски език. Да се вслушат в писмото и словото на нашите пра прадеди. Да се стремят да бъдат различни, но не като самоцел, а като нещо, в което предлагат другояче, дори и ако не е популярно в началото. Има много политически дейци, които се знаело, че в началото ще бъдат отхвърляни, но са продължили по този път, често пъти неуспешно. Да бъдат малко по-изискани не само в облеклото, да обновят езика си. Боравят с 300 думи, които доста точно употребяват между другото. Да знаят, че често пъти човечеството се състои повече от победени, отколкото победители. Често пъти в това да загубиш едно съпоставяне или съревнование има по-голяма чест, отколкото да се киприш с показна, експонирана победа. За мен победата нищо не означава тогава, когато тя носи натруфеното състояние на господство и чувство за непогрешимост.
- Спомням си една ваша мисъл, че ние винаги вървим с победителите и накрая винаги сме от страната на победените. На геополитическия кръстопът, в който се намираме, каква е Вашата прогноза, сравнявайки с всички етапи от нашето минало?
- Не съм Касандра, не се правя на пророк, но все пак няма съмнение, че пред света силно се е вкоренило убеждението, че ние сме раболепен народ. Има една сцена, когато съветският посланик в Югославия се оплаква на Тито, че малко се слави Сталин в Югославия, а вижте българите колко славят Сталин. Тито най-безцеремонно казва: "Ами те много славеха Хитлер, сега гледат малко да наваксат". Няма съмнение, че тази идея, че които е силен е прав, е временно състояние. Често пъти онези, които са били с по-малкото и с по-слабите, накрая са изпитвали удовлетворение на реализация и победа.
- Кой е компасът, който да ни посочи правилния път в момента на това геополитическо кръстовище?
- Не съм метеоролог и турист. Но едно е ясно - когато България стане себеуважаваща се страна, страна, в която се знае, че в София се решава повече отколкото на друго място, тогава и обаянието на Отечеството няма да се свързва само с първия училищен звънец. Трябва да е свързано и с друго - че там има мъже, които казват това "Да", това "Не". Засега такова усещане няма. Има едно натегачество. Но трябва да знаем, че България има един особен народ, който не се утешава само с миналото, а който гледа бъдещето.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
