- В житейските му обрати ясно личи тънката червена линия, белязала хората от прехода
Кой беше Алексей Петров? За него се изписа много след показния разстрел на Витоша. Едно е ясно - той беше в основата на много неща и в политиката, и в бизнеса, и в службите - били те тайни или явни.
"Убийството на Петров е на нивото на Емил Кюлев, на Георги Илиев, на Фатик", каза пред БНР старши анализаторът от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов. И добави, че ако в периода 2003 - 2007 година през две седмици е имало поръчкови убийства, то последното подобно е от 2016 година - на бизнесмена Петър Христов.
За това колко са многопластови и противоречиви животът и дейността на Алексей Петров говорят и коментарите за смъртта му в социалните мрежи. Те варират от "приятел, истински български лъв и светла личност" до "мутра, гангстер, боклук". Едни скърбят за загубата на Тренера, колегата и преподавателя, други посочват, че човек с тъмно минало рано или късно ще завърши с куршум в главата.
Животът на Алексей Петров е пълен с обрати, но в него ясно личи тънката червена линия, която белязва съдбата на много от фигурите на прехода. "Стандарт" разказва за четири от лицата на Алексей Петров, но те със сигурност са много повече.
1. Воловарчето Асан Омеров от Бабинци
Когато през февруари 2010 година Алексей Петров беше арестуван при специализираната полицейска операция "Октопод", журналистът от "Стандарт" Руслан Йорданов посети родното село на бившата барета Бабинци. Ето част от текста, публикуван в "Стандарт преди 13 г.:
На 23 април 1962 г. в Бабинци проплаква Асан Ибримов Омеров. Дядо му Омер отглеждал волове, които по това време са единственото превозно средство "4 х 4" върху каменистите чукари.
От колибата му в местността Трескавец се разкрива чудна гледка - ридовете криволичат към ниското, където е сгушен Тетевен и се вие долината на река Вит. Отсреща надничат старопланинските върхове Вежен, Паскал и Баба.
Пастирите в мюсюлманското село на върха на света не са били пощадени от превратностите на историята. При национализацията след 9 септември на дядо Омер му взимат трите крави, двата коня и 7-8 овце за новото ТКЗС. По-страшното идва през 1970 г., когато му вземат името заедно с тези на сина и внука му, както и на всички останали помаци в България. 8-годишният Асан се превръща завинаги в Алексей Петров. Баща му Ибрим е прекръстен на Илия. "Дядото на Алексей много го тормозиха и той няколко нощи спа в милицията", разказва Ибришим от Бабинци, който е учил четири години в един клас с доцента по корпоративна сигурност и антитероризъм в началното школо в селото."Не бяхме пълни отличници, но бяхме добри ученици. Изкарвахме 5-5,5", смее се той. След часовете с Алексей гонили топка по ливадите и играли на "юф" - нещо като овчарски голф, който се играе с криваци. През останалото време пасели конете и воловете. "Родата на Алексей е сиромашка. Дядо му Омер е карал трупи с воловете, после майка му Гена се грижеше за добитъка, а баща му работеше в горското", разказва Ибришим.
В средата на 70-те родителите на Алексей Петров се местят да живеят в близкото село Градежница, откъдето е родът на майка му Гена.
Към 2010 г. сестра му Теменужка живее в Ловеч, препитава се от пекарната за хляб и банички.
Братът на Алексей - Огнян, тогава имаше мандра, а сега върти хранителен магазин в Тетевен. "За нашето село Алексей е голямо име. Понякога е идвал на наши тържества, сяда на трапезата и се весели с всички", разказва съседът Ивайло. Откакто през 2022 г. Алексей е загубил баща си, той често се е връщал в родния край, за да види 80-годишната си майка, разказва пред БТВ снаха му Надка след убийството. Близките му казват, че първите думите на майката след като научава новината за разстрела на сина си, са: "Винаги весел идва. Без охрана си идваше. Каквото стана - стана".
2. Елитният командос
На 14 години Алексей заминава да учи в сержантското училище "Ф. Е. Дзержински" в Пазарджик. Членува в ДКМС от 1976 г. Профилиран е в състава на щурмовите групи в Специализирания оперативен милиционерски батальон. "Има отлични резултати по физическа, огнева и политическа подготовка. Със специални умения във военно-приложни дисциплини и най-вече в джудото и каратето", пише в характеристиката му, цитирана от "Евронюз".
Завършва милиционерската академия с отличен 5.71 и веднага е назначен в Мотомилиционерския батальон край резиденция "Врана". През март 1983 г. Петров подава рапорт до началника с молба да кандидатства във Висшия икономически институт (ВИИ) "Крал Маркс" (днес УНСС). Желанието му е да продължи образованието си задочно в търговския факултет. Постепенно се очертава като един от най-перспективните кадри в специализирания батальон, неколкократно му е присъждано званието "Образцов служител".
През 1983 г. Петров подава рапорт до началника на СГУ - МВР да му бъде разрешено да сключи граждански брак с девойка, "произхождаща от работническо семейство", която работи в ЦУМ като продавачка на дамски обувки. След подробно проучване на момичето, началниците на старшина Петров му разрешават да се ожени. По това време е първенец по карате за София и винаги получава отлични оценки за стрелба. През 1985 г. участва в залавянето на член на германска терористична група на Централна гара в София.
Към 1984-1985 г. в Шесто управление на ДС е създадено направление "Т" (Терор), към чиято структура е присъединен и Специализираният милиционерски батальон на баретите. От началото на 1987 г. всички негови служители за преназначени на щат в Шесто управление на ДС. През 1988 г. Алексей Петров е приет за член на БКП. През ноември 1990 г. той получава офицерско звание - старши лейтенант, направление ДС. Освен щатен сътрудник на Държавна сигурност, по-късно стана ясно, че Петров е бил и агент под прикритие. Към 2008 г. е официално назначен за съветник на Петко Сертов в новосформираната ДАНС. Говори се, че и след напускането на агенцията остава влиятелна фигура в нея.
3. Застрахователят
В началото на 90-те Алексей Петров е сред основателите на "Аполо и Болкан", една от силовите застрахователни компании. Съдружници са му Румен Николов-Пашата и Златомир Иванов-Баретата. Когато правителството на Иван Костов отказва лиценз на силовите застрахователи, "Аполо и Болкан" престава да съществува. Петров основава компанията "Спартак" заедно с няколко спортни клуба, охранителни компании и негови колеги от Съюза на бившите барети. Това е предшественикът на "Лев инс", който сега е лидер по премиен приход на българския застрахователен пазар. От няколко години Петров няма участие в компанията.
Между 2000 и 2007 година той обединява бизнеса си под шапката на "Лев Корпорация" АД. Извън застраховането, сред инвестициите на баретата през "Лев корпорация" ("Левкорп груп") е и таксиметровата фирма "Такси-С Експрес", която стои зад такситата "1280". Бизнесменът бе и изпълнителен директор на работодателската организация Съюз за стопанска инициатива /ССИ/.
4. Преподавателят
Повече от 15 години доц. Петров е преподавател във Факултета по икономически и социални науки в ПУ "Паисий Хилендарски", а от 2019 г. ръководи Катедра "Политически науки и национална сигурност" към същия факултет. Той води базови дисциплина като "Тероризъм и антитероризъм", "Активна корпоративна сигурност", "Управленско решение и екип" и други. Поставя началото на обучение и научните изследвания в киберсигурността и активната корпоративна сигурност във ФИСН. В мандата му стартират две бакалавърски програми: "Национална сигурност" и "Международна политика и бизнес дипломация", както и три магистърски програми - "Киберсигурност", "Мениджмънт на националната сигурност и антитероризма" и "Политически мениджмънт и комуникация". Акредитирана е и докторска програма "Национална сигурност". Това са написали колегите му от университета след смъртта му на Витоша, която ги хвърли в скръб. "Поклон пред паметта му", гласи жалейката.
Петров беше и преподавател в УНСС. "Студентите са го харесвали винаги. Книгата му "Активна корпоративна сигурност: Теория и практика" беше един от по-интересните материали, свързани с корпоративната сигурност, който той също прилагаше и в бизнеса си", каза ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров в студиото на "България сутрин".
Алексей Петров беше и голям благодетел за спортистите. Той бе президент на Българската национална федерация по карате, а преди това е бил и треньор на националния отбор.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
