* Държи изпити по география и история, на крачка е от школата в Симеоново
Ако Иван Иванов имаше що-годе прилична диплома от механотехникума в родния му Асеновград, българското кино можеше и да се размине с една от най-големите си легенди. Но за щастие на публиката от няколко генерации, във въпросния документ се зъби тройка. И синеокият младеж не успява да пробие никъде, въпреки че се справя съвсем прилично на изпитите по география и история. На крачка е да се класира в школата в Симеоново, но и там му хлопват вратата.
"Ако искаш да се движиш - спри", ще напише след години той в книгата си с философска проза "Отговори". И бъдещият секс символ, който е и републикански шампион по джудо, става радист на летището в София. Там среща Славчо Маленов - бъдещият професор във ВИТИЗ. Двамата дават нощни дежурства - в свободните минути единият готви материалите си за Академията, другият му се подиграва.
Но Иван надава ухо, когато Маленов му обяснява, че във ВИТИЗ никой не те пита за оценките от училище. И прясно излюпеният баща на момченцето Георги взима кардинално решение - да се пробва за артист. Буквално е ошашавен, че го приемат веднага. Влиза в класа на Димитрина Гюрова и Богдан Сърчаджиев. И когато те го питат защо е пожелал да учи във ВИТИЗ, той отговаря смутено, но искрено: "Не ме искаха никъде другаде, а съм на 23".
Истински ветеран сред младежите на 18, 19 и 20, повечето от които са дъщери и синове на всякакви номенклатури. Визията му обаче е впечатляваща. Мярка се като матрос във филма "Срещу вятъра" - това е официалният му дебют, годината е 1977-а. После в двете серии на "Големият товар". В трети курс участва в "Много шум за нищо" - там го гледа режисьорът Борислав Шаралиев, който издирва под дърво и камък красив бунтар за ролята на Радо, героя от трудово-възпитателното училище, във "Всичко е любов".
Веднага се харесват - и двамата пестят излишните приказки и емоции. Иван харесва и Радо, с когото са момчета от народа. "Чрез него казах много неща. С Радо си приличаме по характера - нищо в живота не може да го пречупи", споделя той.
Така започва кариерата на големия Иван Иванов, който дълго време също като Радо отказваше да се пречупи пред диагнозите - от рак до инфаркт, но умореното му тяло преди броени дни отстъпи пред смъртта. Образът му, талантът, харизмата, мъжкарството му остават в "Комбина" на Никола Рударов, където е първият му дует с Ваня Цветкова, на която ще стане кум, в "Лавина" по романа на Блага Димитрова, "Мярка за неотклонение", "За госпожицата и нейната мъжка компания", "Нощем с белите коне", "Борис I", "Мечтатели", където е Димитър Благоев... Навсякъде е различен.
След години на отшелничество се завръща в киното - в "Гори, гори огънче" на Румяна Петкова. По-късно отново прави жест към режисьорката заради "Другият наш възможен живот", където са в пореден любовен тандем с Ваня Цветкова, която си идва от Америка специално за проекта.
В театъра Иван Иванов нарича сам себе си "индивидуалист анархист". Назначават го в Младежкия, но е постоянно на снимки. А и не му харесва, ако всяка вечер трябва да играе едно и също представление. На сцената чувства някакво ограничение. Затова за кратко е Ромео в Армията, където тълпите от еуфорични жени стават все по-многобройни. Когато е в намръщено настроение, започва да пише - и се преоткрива: стихове, разкази, сценарии, пиеси.
Режисьорът Дочо Боджаков успява да снима сериал по "Директно включване" - за влиянието на медиите върху малкия човек, в чиято кожа влиза Любо Чаталов, един от малкото най-близки хора на Иван.
След 10 ноември Киноцентърът изхвърля на улицата най-големите си звезди, между които са Иван Иванов и Любо Чаталов. Иван е гневен към бездарието и слагачеството, които владеят кино съсловието. И започва да отказва оферти. В един момент престават да го канят, защото не могат да дадат смислено обяснение на въпросите му, свързани с безумията в занаята.
Тиражират версията, че е "прекалено скъп", а той просто изисква всеки да знае какво трябва да направи на терен, за да се стигне до качествен резултат. Все повече се затваря в къщата си в село Оборище, която купува през 1986 година. Все по-рядко се връща в София. Съпругата му, голямата актриса Петя Силянова, след представленията в театър "София" бърза да се прибере при него.
Синовете му - Георги от първия брак, и по-малкия, Стефан, който кръсти наследника си Иван, постоянно пътуват между София и Оборище. "Щом осъзнаеш, че нещо ти се е случило, трябва да имаш доблестта да го приемеш. Да се научиш да казваш "Да". Тогава всичко, което ти се е случило, става съществено. В един човешки живот няма нито миг несъщественост", казваше Иван Иванов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
