Пресякохме корупцията в ДКК, правим програма за преструктуриране, казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ министърът на икономиката Богдан Богданов
Рекорден ръст на чуждите инвестиции, образът на България се промени
Възстановихме 45 милиона от предплатените средства за нереализирания правителствен комплекс
Големите ни цели са Шенген, еврозоната и ОИСР
Предприятията от ДКК вече няма да са заложени като обезпечение на кредит
Кампанията "Достъпно за Вас" ще стане инструмент за плавен преход към еврото
- Министър Богданов изпратихте 2023 г. с новината за рекорден ръст на чуждестранните инвестиции в България. Кое у нас се промени, за да стане страната ни привлекателна за чуждите инвеститори?
- Наистина отчетохме рекорден ръст за първите десет месеца. По данни на БНБ имаме ръст от малко над 7 милиарда лева като инвестиции за 2023 г. спрямо същия период на 2022 г. Това е около 50%. Този ръст е повлиян от различни фактори, които се случват в България. Първият е редовното правителство, което имаме в момента с много ясната евроатлантическа ориентация. Това дава стабилност и предвидимост за инвеститорите.
Реформите, които бяха направени, също повлияха, особено по линия на съдебната система. Те също повишиха доверието на инвеститорите в България. Започна така дълго чаканата борба с корупцията и различни нелоялни практики. Предвидимата фискална политика е съществен елемент, който инвеститорите отчитат, когато правят своите първоначални анализи за всяка една конкретна локация. Но не трябва да забравяме, че през 2022 г., когато бях директор на Българска агенция за инвестиции, направихме доста форуми по света, насочени точно към проактивното привличане на инвестиции. Това даде резултат. Имаме няколко приоритетни проекта, които бяха завършени сега. Те са в ключови региони за България - региони, които променят своя икономически профил.
Всичко това доведе до повишаване на рейтинга на България от различни рейтингови агенции и увеличи доверието на инвеститорите.
- Какъв е профилът на чуждестранния инвеститор в България? Към кои сектори се проявява най-голям интерес?
- През последните няколко години профилът на инвеститорите, които се интересуват от България се промени. За разлика от момента на присъединяване на България към ЕС и НАТО, когато основният профил на инвеститорите беше интерес към по-ниските оперативни разходи и евтината работна ръка, в момента виждаме инвеститори, които избират България най-вече заради наличието на добри експерти, стратегическата локация и потенциала за растеж. Виждаме, че не малка част от европейските икономики са в рецесия, но българската икономика продължава да расте. Основният профил на инвеститорите в момента се запазва - производствената промишленост, автомобилната индустрия, която, разбира се, бележи ръст и тази година, металообработването, логистиката и тТ бизнеса. Това са основните сектори на интерес.
- Два нови завода за автомобилни компоненти за над 100 милиона стартираха миналата година в Русе и Стара Загора. В сряда дойде новината за нов завод и в Пловдив. Какви други големи инвестиции в регионите очаквате тази година?
- Очакваното инвестиционно намерение, което обявихме в края на миналата година. То е за над 1,1 милиарда евро и ще бъде реализирано в три различни бази на три локации в България - включително Пловдив, Стара Загора и Бургас. В момента работим върху две инвестиционни намерения - едно, от които е за около 600 000 милиона лева с фокус автомобилна индустрия. Тук също се обсъждат две локации - Стара Загора и Русе. В начален етап на преговори сме за още един приоритетен проект - за производство на системи за енергия.
- Ясно е, че Стара Загора, Бургас, Пловдив и София са предпочитани инвестиционни дестинации заради инфраструктурата и модерните индустриалните зони. Но в същото време по-малките населени места и цели области - особено в Северна България, изостават в своето икономическо развитие. Какви мерки предвиждате за преодоляване на това икономическо неравенство между регионите?
- Мерките, които се предвиждат, са в няколко направления. Първото и много важно е приоритизирането на инфраструктурата, която трябва да бъде изградена, за да бъдат обезпечени тези региони. Виждаме, че ефективността на производството, наличието на инфраструктура, са съществени въпроси, които инвеститорът повдига по време на оценката на всяка една локация. Изграждане на необходимата инфраструктура трябва да е приоритет за Северна България, за да облекчим логистиката и да улесним подготовката на индустриални терени в тези райони, за да могат инвеститорите да реализират своите проекти в бърз порядък.
В регионите с по-висока безработица, в които трябва да се открият нови работни места праговете за държавна помощ са по-високи. Това е не само на ниво България. Това са механизмите за регионална помощ на ЕС. В София и региона максималният праг е 20%, а за Северозападна България - например Видин, процентът на държавна помощ би могъл да стигне 60%. Това е значителен стимул за инвеститорите да избират такива региони, при които могат да получат по-широка държавна подкрепа.
- Споменахте, че евтината работна ръка вече не е водещ мотив за чуждестранните инвеститори да търсят България, но пък липсата на квалифицирани кадри все още остава един от големите проблемите за бизнеса. Как виждате решаването му?
- Наистина е така. Кадрите не само в България, а като цяло по света остават един от основните проблеми, които бизнесът отчита пред развитието на икономиката. Ние сме предприели няколко стъпки в тази посока. В краткосрочен план - облекчаване и улесняване на достъпа до българския пазар на кадри от трети страни извън ЕС. Тук проведохме различни срещи и дискусии, както с представители на бизнеса, така и с различните институции в България. Взети са конкретни мерки, които да удовлетворят процедурите, през които трябва да минат такъв тип кандидати за работа в България. В средносрочен план се обмислят активни програми за дуално образование и обучение, насочени с приоритет в районите, в които искаме да създадем нови работни места, в райони, които променят своя икономически профил.
В Стара Загора имаме проект, който ще се реализира от Министерство на икономиката за нова индустриална зона. Един от приоритетите ни е там е да изградим програми, с които да обучим и преквалифицираме кадри, които в момента работят в минната индустрия. Целта е да се обезпечат нови инвестиционни проекти, които ще се случат там.
- Казахте, че за разлика от големи икономики, които са в рецесия, българската продължава своя растеж. Какви мерки планирате за по-бърз икономически растеж през тази година?
- Няколко са нещата. Първо, разбира се, трябва да минимизираме ефекта от рецесията, в която влизат европейски държави. Това неминуемо ще повлияе на българските предприятия. Виждаме вече такива индикации. Затова и още миналата година започнахме активни разговори за отваряне на нови пазари за българския бизнес. Пазар извън ЕС. За тази година продължаваме тези усилия като фокусът ни в момента е върху шест държави - Япония, Южна Корея, Виетнам, Египет, Саудитска Арабия и Обединени арабски емирства. Отваряне на нови пазари, а и привличане на инвестиции от тези конкретни пазари.
Усилията ни продължават активно по линия на Шенген, еврозоната и присъединяването на България към ОИСР, защото това ще даде един значителен стимул на българската икономика. И от гледна точка на стратегическата ни локация, и за привличане на нови инвестиции. За да се гарантира ръст на икономиката, остава решаването на проблема с кадрите, който вече обсъдихме. Трябва да се обезпечат различни процедури в средносрочен и дългосрочен план, така че да имаме необходимите кадри. Но и засилване на търговския капацитет. Това значи да имаме подготвени външнотърговски представители на България, които да работят в ключови позиции, които в момента са приоритет.
- Тези дни отчетохте проблем с Държавната консолидационна компания. На къде са насочени усилията Ви във връзка с ДКК?
- Усилията ни през последните няколко месеца бяха насочени по две основни направления. Първото направление е много важно - да бъдат прекратени всякакви корупционни практики и непрозрачно възлагане на проекти, които в крайна сметка са основният фактор, който смятаме, че е ощетил Държавната консолидационна компания в последните години. Това трябваше да спре. Затова направихме и допълнителни финансови одити на голяма част от дружествата. Повечето от тях дори нямаха бизнес програми за развитие. Те бяха създадени. Така че това е едно от нещата, които изпълнихме. Второто направление е да се опитаме да съкратим предплатени аванси и средства, които са отпускани без обществени поръчки. Те трябва да бъдат възстановени към държавните предприятия. И успяхме да постигнем успех по един от тези проекти - възстановихме 45 милиона от предплатените средства за така или иначе нереализирания правителствен комплекс. С тези пари и други сметки на ДКК ще погасим едно голямо задължение, което ДКК има в момента към ББР. С погасяването на това задължение ще спестим и средства, които ДКК изплаща в момента като лихви. От изтеглянето на кредита до сега сме платили 22 милиона лева в лихви. Само за последната година те са над 6 милиона и половина. Така че, връщайки този заем, спестяване значителни средства, които са разходвани до момента. Оттук нататък обаче следващите стъпки са да мислим за развитието на тези предприятия. Те вече няма да заложени като обезпечение на този кредит. Така че ние ще можем да мислим как да ги развиваме в бъдеще. Имаме конкретен план, който предстои да бъде обсъден в широк кръг - както с колеги от Министерски съвет, така и с представители на различните парламентарни групи, и с икономическа комисия.
- За държавата втората голяма цел след пълноправното членство в Шенген е влизането ни в еврозоната. Готова ли е България за еврото и смятате ли, че може да станем част от еврозоната още през юли тази година, каквато заявката дадоха финансовите министри от Европа в края на 2023 г.?
- България все още има да изпълни някои изисквания. Основното предизвикателство тук е инфлацията. Всички други критерии са изпълнени. Дори и св рекордния бюджет от гледна точка на капиталовите разходи, който беше приет, ние все още сме в трипроцентния дефицит, който е един от критериите за приемането на България в еврозоната.
Фокусът ще бъде в няколко направления. Първо да се подготвим от гледна точка на този преход, така че бизнесът да е максимално информиран за процеса. Ние тук ще имаме активно участие - и през структурите на Министерство на икономиката в синхрон с Министерство на финансите. Второ - да продължим усилията за намаляване на инфлацията. Видяхме, че тя намалява през последната година. Очакваме трендът да се запази. Разбира се, към средата на годината ще бъдат отчетени и реалните нива, които сме успели да постигнем. Към момента целта на България е приемане на 1 януари 2025 г. Така че това е фокусът, върху който работим. От гледна точка на потребителите също е важно да се отчете активната дейност, която ще има Министерство на икономиката, а също И Комисията за защита на потребителите. Наблюдаваме процесите и в Хърватия след приемането. Някои от основните притеснения са насочени към т.нар. превалутиране или рискът от спекулации по време на преминаването от лев в евро. Ясен е механизмът как това ще се случи. Но и тук казахме, че активна роля по мониторинга ще има през първата година, в която ние ще имаме цените на конкретните продукти и в двете валути. Не очакваме да има проблем. Не очакваме да има значителен ръст на инфлацията след приемане на еврото, което видяхме и в други държави - около 0.3% - 0.5% е ръстът, който се получава на ниво инфлация. Не очакваме да имаме значителни проблеми от тази гледна точка, но трябва да се положат усилия, за да се гарантира спокойствието на потребителите и на бизнеса при плавното преминаване към единната европейска валута.
- Тоест не се очаква повишение на цените, което е най-големият страх на хората?
- Не, не очакваме значително повишение на цените.
- Говорейки за инфлацията, големите притеснения на хората са свързани с доходите им. Какви са политиките на Министерство на икономиката за повишаване на доходите?
- Както видяхме и в бюджета за 2024 г. като основен приоритет се залага повишаването на доходите. Значително бе повишена минималната работна заплата, пенсиите се вдигат тази година. Но това, което трябва да се направи, за да имаме дългосрочното спокойствие на хората, е да привличаме инвестиции с добавена стойност. Компании, които могат да си позволят да плащат по-високи заплати. Това си остава и основен фокус на Министерство на икономиката - такъв да бъде профилът на компаниите, които ние привличаме да реализират своите инвестиционни проекти в България. Същевременно обаче освен повишаване на доходите имаме и значителни усилия, които полагаме по линията на запазване на ценовите равнища на продукти от първа необходимост. Тук най-вече разчитаме на кампанията "Достъпно за Вас", която цели да запази, а и да намали цените, както видяхме в последните два месеца, на продукти от първа необходимост. Разбира се, това не е мярка, която ще постигне огромен ефект от гледна точка на инфлацията. Но е важно да достигнем до тези 10-15% от потребителите, които са най-уязвими. Тук говорим за 600-700 000 души, които потенциално ще усетят директният ефект от инициативата и ще могат да си купят продукти от първа необходимост на възможно най-ниски цени.
- Кампанията започна с 200 обекта. Те вече са над 450. Как оценявате сътрудничеството с търговците? Отворени ли са те за продължаване на инициативата и до кога ще я развивате?
- Имаме един добър диалог и сътрудничество с търговците. Вече имаме и участници в по-малките населени места. Тук основният ни фокус е да подобрим процеса по информираност на потребителите. Това отчитаме като един недостатък към момента. Трябва да положим повече усилия за информираност от една страна, а от друга - да разширим кампанията в различните населени места и да добавим още продуктови групи. Започнахме грубо с 50 продукта. Видяхме, че не малка част от участниците в кампанията разшириха продуктите, които предлагат. Особено около коледните и новогодишните празници. Видяхме, че има продукти, при които постигнахме доста значителни отстъпки - между 10 и 40%.
- В този процес изключително важна ролята има Комисията за защита на потребителите. Вие разкрихте големи проблеми в КЗП. Кой и кога е изпуснал контрола върху този държавен орган? Какво трябва да се подобри в работата му?
- Ръководството е сменено по времето на служебния кабинет. Какво видяхме в последната година? Първо потребителите явно са изгубили доверието в КЗП. Имаме рекорден ръст на жалбите към КЗП в Министерство на икономиката. Не еднократно - от бизнеси и от различни сектори. Тук не говорим само за големи търговски вериги, а и за по-малки участници в икономическия процес, които нееднократно се оплакват от различни нелоялни практики от страна на КЗП. Видяхме случаи, в които КЗП дори се използва като бухалка, особено за определени производители - на определени продукти. Завежда кумулативни
дела. Говорим за конкретни бизнеси, към които КЗП е действала репресивно. От заведени 34 дела по конкретен случай - 31 дела вече са загубени от КЗП. И това само за този случай е генерирало над 60 000 лв. разходи. И не на последно място това, което видяхме - много хора, дългогодишни експерти от КЗП, са били освободени от текущото ръководство. Видяхме практики, в които директор на регионална дирекция изпълнява функциите не в конкретен регион, а в два региона. Което също е недопустимо - в София-област и Бургас. И последно търпяхме критика дори от страна на представители на икономическата комисия в парламента, тъй като ръководството на КЗП не се яви на изслушване на парламента пред тях, за да отговори на всички тези въпроси. Това води до компрометиране доверието и имиджа на тази институция. Затова поисках оставките на ръководството.
- Ще сезирате ли прокуратурата за случаите, в които Комисията е била използвана като бухалка, както казвате?
- Единствените, които биха могли да сезират прокуратурата, са пряко повлияните от този процес. Ние там, където сме констатирали нарушение от вътрешните одити на министерството, сме сезирали веднага всички компетентни органи.
- Накрая, може ли да обобщите - Министерството на икономиката влиза в 2024 г. с доста амбициозни планове. Кои са най-важните от тях и какви конкретни резултати очаквате?
- Най-важните планове за годината се базират на три основни сегмента. Първият е да задържим икономическото развитие на България. Тук ключов приоритет е активната ни работа по присъединяване към Шенген, еврозоната и ОИСР. Продължаваме усилията и разговорите с нашите европейски партньори. Предвиждаме посещение на министъра на икономиката на Австрия в България. И същевременно предвиждаме да организираме шест междуправителствени групи - срещи, на които да се обсъждат приоритети с трети страни извън ЕС. Такива комисии не са провеждани от доста време. И затова ние в рамките на тази година буквално през месец ще проведем срещи с такива ключови партньори в България. Ще повторя държавите: Саудитска Арабия, Обединени арабски емирства, Япония, Южна Корея, Виетнам и Египет. Това са ни приоритетите като нови международни пазари. Вторият основен стълб, по който продължаваме активната си работа тази година - е прозрачно и ефективно управление на държавните предприятия. Да пресечем корупционните практики в момента и да възстановим предплатени авансови плащания към държавата. Предвиждаме и програма за преструктуриране на ДКК като цяло. Ще продължим и активната си работа към българските потребители, които остават основен наш фокус. Пазарни мерки за намаляване на ценовото напрежение - това е основен фокус около кампанията "Достъпно за Вас". Разширяване на нейния фокус. За да може в даден момент кампанията да прерасне в инструмент за плавен преход към единната европейска валута. Същевременно да преструктурираме КЗП, да върнем доверието на потребители към нея и това да бъде институция, в която хората имат доверие и на която могат да разчитат да защити техните интереси. Но същевременно това да е и институция, която работи по-активно с бизнеса, а не като репресивен орган.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
