* Актрисата разпродава спомените и къщата си, за да избяга от миналото
* Владимир беше най-голямата страст в живота ми, но бракът с него ме изпепели, казва французойката
* На 25 юли се навършват 44 г. от смъртта на артиста
За мнозина името на френската актриса Марина Влади се свързва предимно с Владимир Висоцки. Тя е негова муза и съпруга цели 12 години. Но в живота й има много други трагични и ярки истории. Влади преживява два развода, преждевременната смърт на двама съпрузи и едва не губи големия си син в ужасна катастрофа.
През ноември 2015 г. актрисата неочаквано организира търг, на който пусна за продажба много скъпи за нея неща. В каталога със 197 позиции имаше картини, книги, фотографии, семейни икони, скулптури и бижута. Най-ценните експонати бяха последното стихотворение на Владимир Висоцки, написано собственоръчно на пощенска картичка няколко седмици преди смъртта му и посмъртната му маска, изработена от сплав сребро и бронз. От търга Влади събра общо 400 000 евро. Постъпката й предизвика възмущение сред руските фенове на Висоцки, които я обвиниха в цинизъм, комерсиалност и дори предателство. Актрисата категорично отрече обвиненията и каза, че иска да обърне страницата, защото й е много трудно да си спомня миналото, пише Lenta.ru.
Влади обяви за продажба и селската си къща с двадесет стаи в град Мезон Лафит, купена през 1953 г. с първите й хонорари от филми. В това имение тя прекарва време с Висоцки, когато той идва във Франция , но през последните години живее в него напълно сама. "Не става въпрос само за пари. Загинаха скъпи за мен хора - майка ми, сестрите ми, най-близкият ми приятел - режисьорът на документални филми Крис Маркър, издателят Клод Дюран, биографът ми... Постепенно около мен се образува пустиня. Затова реших да спра да живея в миналото и да прекрача в бъдещето", казва Марина. Продажбата на имота й дава свобода и необходимите средства, за да помага на синовете си. По това време единият е на рехабилитация след тежка катастрофа.
Два брака преди да срещне поета
Биографията на френската актриса е завладяваща - както в личен план, така и в професионален. Баща й - оперният певец Владимир Поляков-Байдаров, емигрира от Русия във Франция преди Първата световна война и след края й пее в Парижката опера и Операта в Монте Карло. Майка й Милица Енвалд е балерина. "Руският дух цареше в нашия дом", спомня си за семейството си Влади. Самата Марина сериозно се занимава с танци и мечтае да стане балерина като майка си, но на 10-годишна възраст се съгласява да играе малка роля в мелодрамата "Лятна буря". Когато баща й умира, тя е едва на 12 години. "В толкова ранна възраст станах глава на семейството. Защо аз? Защото кариерата ми тръгна нагоре. Започнаха да ми плащат много големи хонорари", спомня си по-късно Влади . Критиците са единодушни - тя е новото лице на френското кино.
В средата на 50-те Влади не е чувала за Висоцки. В Европа тя е голяма звезда , ухажват я известни актьори като Марчело Мастрояни и Марлон Брандо, режисьорите Орсън Уелс и Марко Ферери , а Жан-Люк Годар й предлага брак.
Влади се реваншира само на актьора Робърт Хосейн, който дълго я ухажва, докато успява да спечели благоволението й.
2 г. по-късно те се женят и изглеждат като идеалната двойка: работят заедно, отглеждат двама сина - Игор и Петър. Но бракът им се разпада. Влади не иска да напусне майка си и сестрите си, а Хосейн настоява да живеят отделно. "Понякога ми се струваше, че съм женен и за четирите сестри едновременно", каза по-късно Хосейн. През 1959 г. двамата се разделят болезнено и скандално.
През 1963 г. Влади среща Жан-Клод Бруйе - пилот, собственик на две международни авиокомпании и милионер. Тя нарича романса им "безкрайно красив, като пролетното небе". В този брак се ражда синът Владимир. Но Бруйе ревнува съпругата си за нейната все по-голяма слава, дразни се, че журналистите го наричат "съпруга на мадам Влади", а тя не желае да напусне работата си и да стане домакиня. Заради тези непреодолими различия три години след брака те подават молба за развод.
"Сега ще пея само за теб"
След втория развод Влади се заклева никога повече да не се жени. Кариерата й набира скорост. През 1967 г. идва в Москва за V-я Международен филмов фестивал, където среща Владимир Висоцки. Това става в театъра на "Таганка", на представлението на пиесата "Пугачов". След това Марина отива в ресторанта с колегите си и руските актьори. "Володя дойде при мен и каза: "Най-накрая те срещнах. Ти ще бъдеш моя жена!", пише Влади в мемоарите си. Актрисата не приема думите му насериозно. Обича да прекарва време с него, да слуша стиховете и песните му, но любовта не се случва от пръв поглед. Но когато се завръща в Париж, Влади започва да копнее за Висоцки. Чуват се по телефона при всеки удобен случай. Срещат се година по-късно, когато Влади идва със синовете си в Съветския съюз за снимките на филма на Сергей Юткевич "Сюжет за кратка история". В крайна сметка Марина и Владимир заживяват заедно. Но снимките приключват и актрисата се връща във Франция. "Бях потресена от таланта му, от гласа му, от песните му. Той нахлу в живота ми като вихрушка. И колкото повече се срещахме, толкова по-ясно ми ставаше, че сме създадени един за друг", пише актрисата.
Отново започват дългите междуградски разговори, а животът на Влади е в две държави. Тя разбира, че тази връзка е невъзможна, но не може да я прекрати. През януари 1970 г. двамата сключват брак. "Владимир беше най-голямата страст в живота ми. Разбира се, обичах и други мъже. Но любовта, страстта е той", признава по-късно Влади в книгата си със спомени.
Най-трудното е, че на Висоцки не е позволено да пътува в чужбина. Когато след 6 г. той най-накрая получава разрешение да напусне СССР, с Влади пътуват из цяла Европа и Америка. Артистът изнася концерти и е аплодиран във Франция и Холивуд.
Но зависимостите му от алкохол и наркотици се превръщат в сериозен проблем. През годините Влади се опитва да спаси любимия си, измъква го от съмнителни компании и го моли да се стегне. Понякога успява, но периодите на ремисия винаги са последвани от сривове. В края на 70-те години здравето му рязко се влошава, получава тежък инфаркт и на 25 юли 1980 г. умира. В това време Марина е в Париж, събужда се от кошмар и открива кърваво петно на възглавницата си. Тогава си казва, че е от смачкан комар. Но по-късно възприема инцидента като скръбната вест, достигнала до нея след няколко часа.
За смъртта на поета има различни версии, като една от тях е свързана с КГБ.
По-късно Влади си спомня за брака си с Висоцки като за "най-трудния период в живота ми и в същото време най-щастливия".
Депресия, опит за самоубийство и нов съпруг
Неочакваната смърт на любимия мъж сломява Влади.
След погребението 42-годишната Марина се връща във Франция и изпада в тежка депресия. Опитва се да направи нещо: пише книга за последните години от живота си с поета - "Владимир, или Прекъснат полет", издава запис с песни по негови стихове. Но нищо не помага. Толкова е отчаяна, че опитва да се самоубие.
"Този брак ме изпепели. Оттогава не мога да чуя записите на Володя. Когато пее, все още се държа, но щом започне да говори с публиката, чувството, че е тук, до мен, става непоносимо. Всеки път отново се потапям в бездната на болката", казва Марина.
Нова връзка й помага да се върне към живота. През 1981 г. тя се запознава с онколога професор Леон Шварценберг, който лекува сестра й и майка й. Леон се влюбва в Марина и й предлага брак. Тя се съгласява. Съпрузите са свързани с дълбоки чувства; в продължение на 23 години те, ръка за ръка, се справят с всички изпитания, които ги сполетяват. Леон не я оставя да се плъзне в бездната на отчаянието, когато внучките й загиват в автомобилна катастрофа, а най-големият й син Игор получава ужасни наранявания.
Брачното им щастие приключва през октомври 2003 г., когато Шварценберг умира от рак на черния дроб. След като пак остава вдовица, Влади е безкрайно самотна, потъва в депресия и отново мисли за самоубийство. Започва да злоупотребява с алкохол. 3 години не говори с никого, само от време на време се чува по телефона с децата си и с първия си съпруг Робърт Хосейн, който става неин близък приятел. Любимите кучета и работата я държат на ръба на пропастта. Тогава пише романите "Моята черешова градина", "Баба", "Разкази за Милица" и откровените мемоари "На плажа. Мъж в черно". След това публикува друга книга за Висоцки - "24 кадъра в секунда" и пише сценарий за мемоарите "Владимир, или Прекъснат полет", въз основа на който прави документален филм и поставя пиеса.
През 2015 г., след като разпродава своите сувенири и селската си къща, актрисата се мести в тристаен апартамент в центъра на Париж. Води уединен живот. Признава, че е престанала да се страхува от смъртта. Спомня си с благодарност онези, които са я дарили с любов, но след като е погребала много близки осъзнава, че най-голямото щастие е просто да живееш.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
