Кръстът Господен (наричан още Истинския кръст, Животворния кръст и др.) обозначава действителния кръст, на който е бил разпнат Исус Христос. Според легендата той е бил скрит след смъртта на Месията, но в крайна сметка е намерен от императрица Елена по време на нейните пътувания до Светите земи през IV век. След това кръстът е бил раздробен на множество парчета и разпространен из християнския свят, където днес пълни храмове и други свети обиталища, като част от техните реликварии. В цялата история през последните 2000 години различни владетели и църкви са твърдели и днес твърдят, че притежават частици от Кръста Господен - нещо, което може да бъде символ на власт и престиж.
Историята
Множество древни историци свидетелстват за съществуването и предполагаемото откриване на Истинския кръст. Сред тези историци е Евсевий Кесарийски, който в своята панегирика "Животът на Константин Велики" описва как мястото на Божи гроб, първоначално място за почитане на християнската общност в Йерусалим, е било покрито с пръст и върху него е бил построен храм на Венера. Макар Евсевий да не дава повече данни, това строителство вероятно е било част от реконструкцията на Йерусалим от император Адриан през 135 г. от н.е. (Йерусалим бил унищожен по време на еврейското въстание от 70 г. и бунта на Симон бар Кохба от 131-135 г. След като приема християнството император Константин заповядва на мястото да бъде издигната църква. В това житие Евсевий не споменава намирането на Кръста Господен.
Друг древен историк, Сократ Схоластик (роден около 380 г.), в своята "Църковна история", дава пълно описание на откритието, което е повторено по-късно от Созомен и Теодорит. В него той описва как Света Елена, възрастната майка на Константин, разрушава храма и разкрива гроба на Исус, при което са намерени три кръста и титулус (надпис) от разпъването на Месията. Във версията на историята на Сократ Свети Макарий, тогава епископ на Йерусалим, наредил трите кръста да бъдат поставени последователно върху смъртно болна жена. Тази жена се възстановила при докосването на третия кръст, което било прието като знак, че това е кръстът на Христос - новият християнски символ. Сократ също така съобщава, че след като е намерила гвоздеите, с които Христос е бил прикован към кръста, Елена ги е изпратила в Константинопол, където са били вградени в шлема на императора и юздата на коня му.
Теодорит (починал около 457 г.) в неговата "Църковна история" дава това, което се е превърнало в стандартна версия за намирането на Истинския кръст: "Когато императрицата видяла мястото, където страдал Спасителят, тя веднага заповядала издигнатият там идолопоклоннически храм да бъде разрушен, а самата земя, върху която се намирал, да бъде премахната. Когато гробът, толкова дълго укриван, бил открит, три кръста били заровени близо до гроба Господен. Всички твърдели, че единият от тези кръстове е на нашия Господ Исус Христос, а другите два са на разбойниците, които са разпънати с Него. Но те не могли да разберат към кой от трите е било приковано Тялото Господне и върху кой се е проляла скъпоценната Му кръв. Но мъдрият Макарий накарал една високопоставена дама, която отдавна страдала от болест, да бъде докосната от всеки от кръстовете с усърдна молитва и по този начин разпознал добродетелта, която се намирала в този на Спасителя. В момента, в който този кръст бил доближен до жената, той изгонил болестта и я изцелил."
Според Теодорит Елена заповядала да пренесат част от кръста на Спасителя в двореца в Константинопол. Останалото било затворено в сребърен обков и поверено на грижите на епископа на града, когото тя заклела да го пази много, за да бъде предадено невредимо на потомството. Сребърният реликварий, оставен в базиликата на Божи гроб на грижите на епископа на Йерусалим, периодично се показвал на вярващите в продължение на 200-300 години.
През 614 г. сасанидският владетел Хозрой Втори превзема Йерусалим и отмъква частта от кръста като трофей. През 628 г. византийският император Ираклий побеждава Хозрой и си връща реликвата, която първоначално поставя в Константинопол, а по-късно отнася обратно в Йерусалим през 630 г. Около 1009 г. християните в Йерусалим скриват частта от кръста, преоткрита по време на Първия кръстоносен поход на 5 август 1099 г. от Арнулф от Кок - първият латински патриарх на Йерусалим. Реликвата, която Арнулф открива, е малка дървена част, вградена в златен кръст. Тя се превръща в най-свещения обект в латинското кралство Йерусалим. Помещава се в църквата на Божи гроб под закрилата на латинския патриарх, който марширува с него пред армията преди всяка битка. Придобит е от Саладин по време на битката при Хатин през 1187 г. и впоследствие изчезва.
Други фрагменти от Кръста били допълнително натрошени и парчетата разпространени из целия тогавашен свят. През 348 г. в един от своите катехизиси Кирил Йерусалимски отбелязва, че "цялата земя е пълна с реликвите на Христовия кръст". Св. Йоан Златоуст разказва, че частици от Истинския кръст са били съхранявани в златни мощехранителници, "които хората с благоговение носели върху себе си". Дори два латински надписа около 350 г. от н.е., от днешен Алжир, свидетелстват за пазенето и обожествяването на малките частици от кръста. Около 455 г. Ювенал, патриарх на Йерусалим, изпратил на папа Лъв I фрагмент от "ценното дърво", споделя самият понтифик. Част от кръста е отнесена в Рим през седми век от папа Сергий I, който е от византийски произход. "В малката част е силата на целия кръст ", гласи надписът в базиликата Св. Феликс Нолански, построена в началото на V век.
Свещената реликва
Повечето от много малките частици от Кръста Господен в Европа идват от Константинопол. Градът е превзет и разграбен по време на Четвъртия кръстоносен поход през 1204 г. и по онова време парчетата тръгват във всички посоки. До края на Средновековието толкова много църкви твърдят, че притежават частица от Истинския кръст, че известният западен църковен реформатор Джон Калвин отбелязал, че в храмовете има достатъчно дърво, за да се напълни цял кораб.
В по-ново време изследователите на християнската религия поглеждат по-внимателно към историческото наследство. През 1870 г. френският архитект и апологет Шарл де Фльори изготвя каталог на всички известни частици от Кръста Господен, показвайки, че въпреки това, което твърдят различни автори, фрагментите, ако бъдат събрани на едно място, не биха дали и една трета от кръста, който се предполага, че е бил три или четири метра висок, с напречна греда широка 2 метра. Ако се приеме, че кръстът е бил от борово дърво (въз основа на неговия микроскопски анализ на фрагментите) и му се даде тегло от около седемдесет и пет килограма, става ясно, че първоначалният обем на кръста е 0,178 куб. метра. Общият известен обем на известните реликви на Истинския кръст, според неговия каталог, възлиза на приблизително 0,004 кубични метра, оставяйки едни 0,174 кубични метра изгубени, унищожени или в неизвестност. В манастир в Атон има голямо парче дърво, за което се твърди, че е от Божия Кръст.
Също така се твърди, че манастирът Санто Торибио де Лиебана в Испания притежава най-голямата от останките от кръста. Възможно е много от съществуващите части от Истинския кръст да са фалшификати, създадени от "предприемчиви" търговци през Средновековието, когато е процъфтявала покупко-продажбата на църковни реликви.
Католическата църква, много протестантски деноминации, както и източноправославните празнуват празника Въздвижение на Светия кръст на 14 септември, което е годишнината от освещаването на църквата на Божи гроб. В по-късните векове тези тържества включват и възпоменание за спасяването на Кръста Господен от персите през 628 г. Православната църква почита на 1 август Произхождението (изнасянето) на Светия Кръст.
Легенди от Средновековието
В Западна Европа историята за предхристиянския произход на Животворния Кръст е добре установена от Хттт век. През 1260 г. е записана от Якопо де Вораджин, епископ на Генуа, в "Златната легенда". Там се разказва, че дървото, от което е направен Истинският кръст, идва от семето на Дървото на живота, растящо в Райската градина. Когато Адам умирал, той помолил сина си Сет да отиде при архангел Михаил и да измоли семе от Дървото на живота. Докато гаснел, семето било поставено в устата на Адам и по-късно с него той бил погребан. Семето порасна в дърво.
След много векове дървото било отсечено и използвано за построяването на мост, по който минала Савската царица, запътила се към среща с библейския цар Соломон. Тя била толкова поразена от предзнаменованието, съдържащо се в дървения материал на моста, че паднала на колене и му се поклонила. По време на посещението си при Соломон тя му казала, че парче от дървото от моста ще доведе до смяната на Божия Завет на еврейския народ с нов ред. Соломон, страхувайки се от евентуалното унищожение на своя народ, наредил дървеният материал да бъде заровен. Но след четиринадесет поколения дървото, взето от моста, се превърнало в Кръста на Разпятието. След това Де Вораджин продължава с описание на намирането му от Елена, майката на император Константин.
В късното Средновековие и ранния Ренесанс е имало широко общо приемане на произхода на Истинския кръст и неговата история, предшестваща Разпятието, както е записано от Де Вораджин. Това всеобщо приемане се потвърждава от многобройните произведения на изкуството, които изобразяват тази тема, кулминирайки в един от най-известните цикли от ренесансови фрески - Легендата за истинския кръст от Пиеро дела Франческа, изрисувана върху стените на олтара на църквата Сан Франческо в Арецо (днешна Италия) между 1452 и 1466 г.. Там са възпроизведени традиционните епизоди от историята, записани в "Златната легенда".
Кръстът, за който се твърди, че Исус сам е занесъл на хълма Голгота и е бил свидетел на смъртта му, е един от най-легендарните артефакти, свързани с Библията и други текстове, посветени на неговата история. Поради липсата на предмети, принадлежали на главните герои от свещените текстове, кръстът се явява и като една от връзките между библейските времена и съвременността. Той обаче си остава и реликва, изключително много обвита в мистерии...
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
